Черна неблагодарност
/ брой: 69
Велизар Енчев
Девет месеца след вдигането на "македонското вето" скопските власти закриха българските сдружения в Охрид и Битоля. Ето как се стигна до поредното дъно в българо-македонските отношения, което трайно ще закотви европейските перспективи на Скопие:
Броени дни след 24 юни 2022 г., когато НС послушно прие френското предложение за Северна Македония, македонските политици подновиха грозните си нападки към София. Вече девети месец президентът Пендаровски, премиерът Ковачевски и опозиционният лидер Мицкоски бълват змии и гущери срещу България. Единствената полза от тази истерия е, че разобличава предателството на 170 депутати от парламентарната десница, които на 24 юни козируваха на Еманюел Макрон.
На 26 септември м.г, минути преди футболната среща между България и Северна Македония на скопския стадион "Тоше Проески", 17 000 души поругаха българския химн с мощни освирквания. Това бе отвратителна симфония на омразата, която е в пълен синхрон с езика на омразата.
Така за стотен път видяхме отблъскващото лице на един библейски недъг - черната неблагодарност.
А как да забравим побоя над Християн Пендиков, председател на Охридското сдружение "Борис Трети", зверски пребит на 19 януари т.г. заради българското си самосъзнание? Преди пет дни това сдружение бе заличено от Централния регистър на Северна Македония, след като Министерството на правосъдието уважи отрицателно становище на т.нар. Комисия по имената. Същата процедура по скоростно приетия Закон за сдруженията и фондациите бе проведена и за Сдружението "Иван Михайлов" в Битоля.
Имената на двете сдружения са избрани не от българската държава, а от граждани на РС Македония, получили наши паспорти, след като са декларирали българските си корени. Ето защо:
На 19 април 1941 г. армията ни влиза във Вардарска Македония като окупационна сила, но е посрещната от населението като освободителка. За което свидетелстват фотографии и филмови хроники, запечатали възторга на македонските българи, обсипващи с цветя войниците на Царство България.
През есента на 1919-а, когато сръбска войска влиза във Вардарска Македония и крал Караджорджевич обявява българите за "южни сърби", нито един човек там не посреща с цветя сръбските окупационни части.
Между двете световни войни македонските българи боготворят четите на Тодор Александров и Иван Михайлов, защото те воюват с колонизаторите на Повардарието.
Ако някой очаква българското МВнР гневно да сезира ЕС за новата скопска провокация, той дълбоко греши. Служебният външен министър вече стяга багажа за Брюксел, където ще е новият ни представител в НАТО. А там може да си гневен само срещу Русия.
Защо именно Николай Милков е избранникът на президента? Защото по логиката на отрицателния подбор дипломатите с гъвкав гръбнак са най-удобните задгранични емисари. Като посланик в Париж, управляваната от него мисия бе "пощенска кутия" на Макрон, чрез която френският президент лобираше за Скопие. А като служебен външен министър бе сред атлантическите флагмани на русофобията. Какъв по-добър избор за посланик във военен пакт: послушен, безличен, атлантичен…