Bye-Bye*, тръба! Bye-Bye, национална сигурност!

Вече е почти сигурно, че нефтопровод "Бургас-Александруполис" няма да има. Ще се реализира алтернативен руско-турски проект. 550-километровата алтернативна тръба е почти два пъти по-дълга, три пъти по-скъпа и ще транспортира нефта от турското черноморско пристанище Самсун към терминала Джейхан в източната част на Средиземно море, значително удължавайки пътя на суровината до европейските рафинерии. Проектът обаче има пълната подкрепа на турското правителство и ще се изгради в ускорени срокове. По такъв начин новата тръба ще заобиколи България. 70 млн. тона суров нефт ще се транзитира годишно през турска, вместо през българска територия.
Очакваната приемственост на българското правителство в сферата на енергийната политика не се състоя. Системно се ограничава участието на страната в изгодни енергийни проекти. 18-месечните обструкции на властта изчерпиха търпението на руската страна. И резултатът е налице:

България губи, Турция печели

Официалните пречки срещу руско-българско-гръцкия проект "Бургас-Александруполис" идват от правителството на ГЕРБ и от Синята коалиция. Възраженията варират от финансово и екологично до външнополитическо естество. Изграждането било скъпо, трасето минавало през "Натура 2000", имало опасност от нефтени разливи. "Бургаският залив е тесен, а морето е бурно", намеcи се и премиерът Борисов. Но най-вече се лансира внушение за потенциална зависимост от Руската федерация. С други думи - осъществяването на проекта излагало на риск националната сигурност на България.
Нека погледнем към тръбата обаче. Трасето й трябваше да мине успоредно на българо-турската граница и на гръцка територия да продължи успоредно на гръцко-турската граница. Купувачи на нефта са Гърция, Италия и др. страни от ЕС. Магистралните тръбопроводи, както и атомните електроцентрали, се считат в цял свят за стратегически фактори на националната сигурност. Държави, на чиито територии се намират подобни съоръжения, са естествено защитими. Евентуално нападение или терористичен акт срещу тях се възприема като заплаха за сигурността на целия регион и неминуемо мобилизира ответни колективни дейстия.
Заплаха от страна на Турция, разбира се, няма. Връзките ни с южната съседка се разширяват, което облагодетелства турската икономика. Интерес от това има не само турският бизнес, но и хилядите изселници, чиито сантименти са дълбоко свързани с България, чувстват страната ни като своя родина.
По-различно мислят в съседна Гърция. Опасенията им произтичат от обстоятелството, че през последните години в Турция надделява умереният ислямски фундаментализъм на управляващата Партия на справедливостта и развитието над секуларната идеология на основателя на Турската република Кемал Ататюрк. Глобалната финансова криза почти не засегна турската икономика. Все още не е еднозначен въпросът накъде ще свърне Турция. Засилването й обаче подхранва гръцкия синдром, породен от 37-годишната безизходица, последвала турската инвазия в Северен Кипър, от споровете за континенталния шелф в Егейско море, от опитите да се обсебва българомохамеданското население в Западна Тракия.
В същото време руско-турските връзки бележат възходящо развитие. Логично в този контекст е, че магистралната руско-българска тръба, минаваща успоредно на българо-турската граница, облагодетелства България не само икономически, но е фактор и на националната сигурност. Защо правителството се отказва тогава от изгоден икономически проект, който при това гарантира националната сигурност?
Нека не забравяме, че правителството на практика анулира и другите стратегически енергийни проекти с руско участие - АЕЦ  "Белене" и газопроводът "Южен поток". "Съображенията" и тук се проектират с

измислената потенциална зависимост

от Русия.
Истината обаче е, че АЕЦ "Белене" има подкрепата на експертите на ЕС. Възстановяването на строежа ще създаде над 11 000 работни места, което е изключително важно в условията на криза. Като член на ЕС България е възприела стратегията да изгражда социално устойчиво общество, икономическото развитие да бъде основано на знанието. Това означава въвеждане на високи технологии, а възраждането на икономиката неминуемо води до потребност от нови енергийни мощности. Подобна е стратегията и на балканските страни Сърбия, Македония, Гърция, Румъния. Енергията, произвеждана от АЕЦ "Белене", следователно, ще бъде насочена не само към български потребители, но и към нашите съседи, включително към Република Турция.
Що се отнася до "Южен поток", това е руско-италиански проект. Тръбата ще тръгва от Новоросийск, през Варна ще се отправя към Гърция по единия ръкав и към Сърбия, Унгария, Словения, Италия - по другия. Трасето на "Южен поток" е по-кратко от това на "Набуко", изграждането му е по-евтино. И най-вече - заобикалянето на Украйна спестява транзитни такси и гарантира сигурност на доставките. Също както трасето "Северен поток". Тръбата по дъното на Северно море заобикаля балтийските държави и влиза директно в Германия. Руският "Газпром" освен това гарантира до 2030 г. транзита по "Южен поток", а количеството да възлезе на 46 млрд. куб.м годишно. Като собственик на 50% българската страна трябва да инвестира 417 млн. долара, но приходите й ще възлязат на около 4,7 млрд. долара, сочи Румен Овчаров.
Да сте чували някой в Германия, Италия, Гърция, Турция да твърди, че руското участие в енергийни проекти застрашава интересите и националната им сигурност? Смешно е да се лансира подобно внушение в ХХI в. Нещо повече, с провала на неолибералната доктрина в ЕС нараства тенденцията да се търси конструктивно сътрудничество с Русия, а не противопоставяне. Уместен е въпросът: защо правителството твърди, че участието ни в международни проекти с руско участие застрашава интересите и националната ни сигурност? И най-вече - как правителството защитава на практика националните ни интереси?
Един от първите му актове бе преотстъпването без конкурс на австрийската компания ЕVN на 70% от активите на каскадата "Горна Арда". Проектът ще ангажира едва 2700 работни места, а прогнозната му цена е 500 млн. евро. Премълчава се обаче, че произведената енергия ще струва два пъти по-скъпо от тази на АЕЦ, че три четвърти от територията на каскадата попада в "Натура 2000". (Нали помните "екологичните" възражения срещу "Бургас-Александруполис"!). Премълчава се също, че добивът на електроенергия няма да е постоянен, зависи от водния баланс, а отточните води ще напояват плодородните земи в европейската част на Турция. Най-ревностен поддръжник на проекта е министър Трайков, бивш прокурист на ЕVN, който на всичко отгоре се оказва агент на чужди специални служби, както съобщават медиите.
Преди година премиерът Борисов лично обяви, че електроразпределителните дружества, включително ЕVN, са ограбили държавата и народа с над 2 млpд. лв. Какво се промени оттогава? Продължава се

"бизнесът" с грабителите

вместо да бъдат изгонени от страната. Как да бъдат изгонени обаче, когато престъпните монополисти и чуждите служби си имат министър в правителството? И как се съвместява всичко това със защитата на националните интереси?
През юли м.г. правителството подписва споразумение за проекта "Набуко", смятан от САЩ и някои среди в ЕС за алтернатива на "Южен поток". Прогнозната инвестиция е за 8 млрд. долара. Но разчетите за захранване от Каспийския регион са повече от илюзорни: Азербайджан може да доставя едва 20-25% от необходимите количества, а потенциалният доставчик Туркменистан - почти нищо, защото по силата на дългосрочно споразумение продава 50 млрд. куб.м на Русия, 40 млрд. - на Китай, и 10 млрд. - на Иран. Парадоксалното е, че ако достигне проектната си мощност през 2020 г., тръбата ще транспортира 31 млрд. куб.м газ. Това количество обаче е едва 4% от сегашното потребление на ЕС. С други думи - 8-милиардна инвестиция за 4% ефективност! Как кабинетът съвместява всичко това с националните интереси?
Докато правителството прекратява на практика АЕЦ "Белене", строежът на румънската АЕЦ е в напреднала фаза, както и проектът за турска АЕЦ с руско участие. Така, с времето, от износител България може да се превърне във вносител на електроенергия. Как се съвместява всичко това с националните интереси?
Нека припомним, че след възстановяването на българската държавност през 1878 г. винаги, когато се е противопоставяла на Русия, България е изпадала в изолация, търпяла е поражения, губела е територии. Когато е била добре с Русия обаче, България е просперирала. Както сочи американският проф. Джон Лемпи, най-успешното развитие на страната е от края на 40-те до края на 80-те години на ХХ в. Икономическият растеж е впечатляващ, благоприятства развитието, промишлената инфраструктура е на равнището на най-високите изисквания на съвременните технологии.
"Забележителният си напредък България постигна благодарение на това, че залага на вътрешноикономическо развитие, вместо на външнополитическо лавиране. Подобно лавиране в миналото винаги е завършвало с катастрофи", подчертава проф. Лемпи, и заключава: "Четирите десетилетия след 1944 г. са най-дългият период на стабилно управление в най-новата история на България". (1) 
Енергийните проекти с руско участие създават работни места, генерират национален доход за десетилетия напред, гаранти са на националната сигурност. Затова трябва колкото може по-скоро да възстановим тяхното осъществяване. Това може да стори обаче само национално отговорно правителство. B противен случай: сбогом, тръба, сбогом, национална сигурност!

------------
(1) Lampe, John R. (1986) The Bulgarian Economy in the Twentieth Century, Croom Helm, London & Sydney, рр. 225-230.


* Чао-чао