Антиконституционен реверанс към ГЕРБ

Често се забравя, че в Конституцията на Република България е записано, че тя е социална държава. От това произтича задължението на всяко правителство и на останалите държавни институции - парламент, президент и съдебната власт, да съблюдават спазването й, а и във всяко свое действие да се ръководят от тази постановка на основния ни закон. Почти четири години тя бе игнорирана от популисткото правителство на ГЕРБ, част от което за около две години бе и Росен Плевнелиев, преди да заеме най-високия пост в държавата.

За "президента-милионер"

както го определи наскоро едно реномирано германско издание, социалната държава е сякаш имагинерно понятие, а как живеят неговите сънародници явно не го интересува съществено. Това се отнася най-вече за тези работници и служители, които не са получили заплатите си от няколко месеца, поради забавени плащания от страна на държавата и общините по обществени поръчки от предходните две правителства на ГЕРБ. С президентското вето върху актуализацията на бюджета тяхното безпаричие ще продължи, тъй като държавата няма да е в състояние да се разплати с бизнеса поне още няколко седмици.
Вместо стриктно да следва своите конституционни правомощия, българският държавен глава предпочете да се представи като един от говорителите на протестите и на недоволните от изборния резултат партии от десницата. Решението му беше очаквано, тъй като седмица преди да е внесена актуализацията в НС, той невусмислено заяви, че обмисля възможността за вето. Президентът привидно обяви преди представянето на актуализирания бюджет, че ще проследи дебата в НС и в обществото ни по него, но те не повлияха на предварително предрешеното му вето. Убедителните доводи, изтъкнати от парламентаристите от двете партии от управляващото мнозинство по време на проведения дебат в НС, както и аргументите на министъра на финансите Петър Чобанов при срещата им, не промениха намерението му и то стана факт. 
Ветото бе наложено на практика единствено по целесъобразност, а не заради текстове на приетия Закон за актуализация на Бюджет 2013 и това е един от малкото прецеденти в дейността на президентската институция от 1989 г. насам. Налагането на вето е в резултат само на личното разбиране на Плевнелиев къде следва да се позиционира в политическото противопостяване у нас и то само три месеца след парламентарните избори на 12 май т.г. Не трябва да се забравя, че след по-малко от месец след избирането на новия кабинет президентът заяви, че оттегля доверието си от правителството. Ветото се оказа своеобразно продължение на тази негова политическа позиция. Той обаче я оправдава с псевдоикономически мотиви, независимо че на няколко пъти подчерта, че не оспорва актуализацията по принцип, а поради липса на достатъчно прозрачност. На президента уж не било ясно за какво ще са новите разходи и какви ще са предназначението и ефектът върху икономиката от нов едномилиарден заем. Затова той и неговият екип сътвориха още един странен мотив - че ветото е частично, тъй като президентът подкрепял актуализацията в частта й за парите за социалнослабите хора. На тези категории български граждани обаче той пропусна да обясни в прочувственото си, но лицемерно слово, при обявяване на ветото, че докато не се прегласува ветото от НС, то тези пари няма как да достигнат до тях. На практика според Конституцията ни няма частично вето, а по този начин президентът неаргументирано оправдава своето действие по начин, който не кореспондира с нормативната ни уредба.
Доста са се затруднили съветниците на президента как да аргументират ветото на държавния глава и са се обърнали

към морални и нравствени

а не към икономически категории и то по такъв начин, който да се хареса на протестиращите софиянци. Обосновани аргументи от финансово естество обаче в мотивите към президентсктото вето на практика няма, а и няма как да бъдат представени. В неговите мотиви (на много ниско професионално ниво), само дето не е посочен и основният рефрен на протестиращите от столицата (в страната протести отдавна няма), че: "единият милиард лева ще бъде откраднат?!?" 
Словото на президента при обявяване на ветото представляваше повтаряне на едни и същи тези в посока на: "Искаме да знаем повече за всички разходи и искаме да знаем повече за предвидения нов дълг и, разбира се, как ще се управлява този публичен ресурс до края на годината". Росен Плевнелиев поиска новите разходи, които се залагат с актуализацията (200 млн. лв.) да се впишат в бюджетите на съответните министерства, за които са предназначени. Според него понастоящем "допълнителните пари са записани в резерва за непредвидени и неотложни разходи, а това позволява на правителството да разпределя средствата в него, без да е нужна санкцията на парламента. По този начин се губи отчетността и тези милиони могат да бъдат изразходени и за други дейности." Той необосновано с никакви доводи твърди, че тези средства се дават в повече и безконтролно по волята на кабинета и на министъра на финансите. Досегашните

действия на правителството
   
начело на което е един опитен и ерудиран финансист обаче с нищо не показват, че то харчи парите на българския данъкоплатец безконтролно. Нещо повече, в тях е налице начало на действена социална политика, която се провежда в условията на ограничени финансови ресурси, предвид свитото производство у нас, в т.ч. и опоскания фискален резерв от кабинета на ГЕРБ. Именно попълването на фискалния резерв, както и недопускането той да не се понижи по-ниско от т.нар. санитарен минимум от 4,5 млрд. лв. е една от най-съществените причини за въпросната актуализация.
Известно е и на непредубедените български граждани, които не са финансисти, че в края на всяка календарна година и особено в началото на новата фискална година приходите са доста по-ниски от регулярните месечни постъпления. Ето защо е необходим буфер, с който да се внесе спокойствие и стабилност в управлението на публичните финанси. Дори икономисти, които не са фенове на сегашното правителство с премиер Орешарски, нееднократно подчертаха, че Законът за държавния бюджет за 2013 г. следва да се промени и поради лошо финансово планиране от правителството на ГЕРБ. Това наистина се налага, тъй като дори и бюджетът да не се актуализира правителството ще трябва да заеме 300 млн. лв. повече от позволеното в сегашния бюджет, за да изпълни законовото изискване в края на годината да има фискален резерв от минимум 4.5 млрд. лв. Това е безспорен аргумент, който бе изтъкнат и от Министерството на финансите. То предпочете да актуализира бюджета, а не да отлага плащания за следващата година, както правеше Симеон Дянков. Настоящото правителство след актуализирането на бюджет 2013 пое ангажимент да изплати задълженията на големите ни болници, към които се насочват най-тежко болните, като ВМА, Медицинска академия, "Св.Марина" във Варна, "Св.Георги" в Пловдив и др. 
Никой от секретарите и съветниците на президента не се потруди да му обясни, че заложените приходи няма как да се съберат от НАП и АМ при положение, че ръстът на БВП от 1,9%, заложен в бюджета, бе коригиран не от друг, а от служебния министър на финансите Калин Христов, който бе назначен от самия Росен Плевналиев на 13 март т.г., на 1%. Тези неколкостотин милиона няма как да се акумулират във фиска от двете приходни администрации от българската икономика, която вече четвърта година не може да преодолее стагнацията и се "задъхва" от ликвидни проблеми, а вътрешното потребление продължава да е извънредно свито и не генерира достатъчно приходи от ДДС и акцизи. Ето защо съвършено несъстоятелни са мотивите му в това отношение: "Не мога да подкрепя автоматично занижаване на приходите, без да е направен опит да се подобри събираемостта на данъците, да се оптимизира работата на приходните агенции, да се подобри тяхната ефективност, да се преодолее административният натиск към бизнеса..." За президент, излъчен от ГЕРБ, е цинично да говори за продължаване и сега на административния натиск, който бе специалитет на МВР на Цветанов и МФ на Дянков. Именно тогава се упражняваше над хиляди неудобни предприемачи груб административен произвол от няколко полицейски и финансово-контролни органи! Нима президентът иска този произвол да продължи? Както и рекетът и ненавременното плащане на извършени от бизнеса доставки и услуги, а ДДС да се връща с няколко месеца закъснение, както бе доскоро?!
Преди да наложи ветото, президентът задължително следваше да се запознае с коментара, направен от експерти на Българската народна банка във втория за годината брой на изследването си "Икономически преглед". Аргументите им са, че българската икономика е малка и отворена, поради което допълнителните плащания на правителството ще генерират доход. В техния анализ се посочва, че "свиването на разходите (фискална консолидация) може да има също обратен ефект, ако не са съпроводени с политики и реформи. Анализът сочи още, че държавата трябва да се стреми към подобряване на структурното бюджетно салдо. Това изисква правителството да поддържа такова

равнище на бюджетните разходи

че те да могат да се покрият с евентуалните приходи, които могат да се съберат, ако реалният брутен вътрешен продукт расте с потенциалните си темпове. Във време на рецесия, когато растежът и приходите са под потенциалните, структурно балансираният бюджет предполага, че в действителност фискалната позиция на държавата ще е с дефицит." Правдиви и точни са аргументите на експертите на БНБ, които отлично познават тенденциите в българската икономика. Те са в противовес на по-голямата част от мотивите на президента, който недвусмислено показа, че за него е по-важно да се хареса на ръководството на ГЕРБ, както и на протестиращите.
Безусловно на 16 август партиите от управляващото мнозинство следва отново да изтъкнат своите ясни и категорични аргументи в подкрепа на актуализацията на бюджета и с гласуването си да преодолеят ветото на президента. В крайна сметка при дебата, а и в следващите месеци и години не трябва да се стига до изострена конфронтация. Следва да се посочи от политическите сили и представителите на най-важните институции у нас, че независимо от политическото противопоставяне между президент и правителство по отношение на ветото на президента на актуализацията на Бюджет 2013, то институциите задължително следва да си взаимодействат през оставащия период до приключването на мандата им и да преоценят поведението си. Това ще е начало и на преодоляване на конфронтацията между отделните слоеве в българското общество, ще генерира така желаната от повечето ни сънародници политическа и икономическа стабилност у нас.