Разум срещу истерията

Валентин Георгиев

Да изгоним Митрофанова, да пратим оръжия на Киев, българското правителството и парламентът да се включат "по-агресивно на страната на Украйна във войната, която се води от Русия", настояват от ДБ. 

В този хор се включи изненадващо и вицепремиерът Асен Василев, който обяви, че правителството може би готви обща позиция по въпроса. Оказа се, че това изобщо не е вярно. Министрите разбрали за това от медиите. 

Игра? Или просто небрежност.

По всички правила на дипломацията да обявиш един посланик за персона нон грата е равносилно на скъсване на дипломатическите отношения между съответните държави. Което пък означава стъпка към обявяване на война. 

Истеричният патос и патологичната русофобия при ДБ имат обяснение, но не и оправдание. Случаят е неспасяем. ГЕРБ също изпищяха, че ако  били на власт, досега да са я изгонили.

Само преди няколко дни украинският амбасадор Виталий Москаленко също си позволи да раздава указания да се преименуват улици и площади. С оценките му, че "който е против предоставянето на оръжие, фактически подкрепя Путин". Според него "такива хора могат да изгубят репутацията си”, а това далеч прехвърля извънредните му пълномощия. Но за неговото поведение десните тактично се мълчат. Защо?!

Нима това не е опит за натиск и вмешателство в политиката на страната ни? После настоя отново колко много Киев иска "да получи тежки въоръжения - самолети, танкове, системи за противовъздушна отбрана от всички страни". Повторено и потретено, въпреки официално заявената позиция на българското правителство, че оръжия няма да пращаме. Въпреки категоричната позиция на вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова и на БСП. Каква е тази недопустима настоятелност на един дипломат. 

 Нещо повече - освен Литва, назовете поне една столица, където украинският посланик си позволява да предлага преименуване на улици и площади. Че даже да посочва и имена! Ще дръзне ли колегата му в Париж например да поиска преименуване на тамошния бул. "Сталинград", пл. "Сталинградска битка" или метростанция "Сталинград" на "Героите на Украина"? Или този в Берлин да настоява мемориалът на загиналите съветски войници до Брандербургската порта да носи името Бандера, Азов или "Слава Украине"?

Интересът на България е да стои на разумно отстояние от този конфликт. Да се праща оръжие там означава на практика повече жертви и разрушения за Украйна.

Днес някои политически сили у нас упорито са се вкопчили в оръжията и санкциите. Европейските лидери смятат, че такава политика ще сложи край на военните действия в Украйна. Подстрекавани от огромно количество фалшиви новини, с които обработват общественото мнение по целия континент. Чува се и се вярва на разказите на едната страна. Но санкциите имат обратен ефект върху европейските икономики. И ако утре, не дай Боже, спрат газа и нефта, и предприятия фалират, на какво ще разчитаме? Днес в хладния разум на политиците е нашето спасение.