Президентски митове и недоразумения
Едно само вдъхновение не е достатъчно за провеждането на успешна държавна политика
/ брой: 26
Нашият президент отново ни зарадва с неизчерпаемите възможности на своето държавноправно вдъхновение. Той уведоми народа СИ, че е изпратил до Народното събрание предложение заедно с изборите за евродепутати да се произведе и референдум по три жизненоважни за нацията ни въпроси:
1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
3. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
Направеното от г-н президента предложение убедително показва, че едно само вдъхновение не е достатъчно за провеждането на успешна държавна политика. Необходимо е да се познава конституционното право, необходимо е освен това да се познава и съответната практика. До този извод води анализът на трите точки от така направеното предложение.
1. Идеята да се премине към мажоритарна избирателна система е защитена с довода, че при нея ще се избират личности, а не партии. Доводът е повече от несъстоятелен. Изборната ни практика доказа по категоричен начин, че и при мажоритарните избори се избират не личности, а партии. Независимите кандидати за народни представители се избират мажоритарно. В тях те участват без всякаква връзка с партиите, опирайки се единствено на своите качества като личности. Досега - от 36-то до 42-то Народно събрание - като независими кандидати, т.е. като личности са участвали 65 души. От тези 65 независими кандидати нито един не бе избран. Не бяха избрани и личности, добре познати на обществото ни или поне в района, в който са се кандидатирали. Между тях са например Гиньо Ганев, Румен Воденичаров, Емилия Масларова, арх. Христо Генчев, генерал Тодор Бояджиев, Добромир Гущеров, Николай Слатински, Петко Илиев, Арлин Антонов, Веселин Марешки.
Митът, че мажоритарните изори ще осигурят избирането на личности, а не на партии намери ясен израз в изборите за 41-то Народно събрание през 2009 г. Тогава мажоритарно бяха избрани 31 народни представители. От тях 5 бяха представители на ДПС и 26 на ГЕРБ. Сега ще ви разсмея, като ви съобщя имената на тези 26 крупни личности, чрез които ПП ГЕРБ бе представена в парламента:
Любен Петров Татарски
Божидар Димитров Стоянов
Менда Кирилова Стоянова
Красимир Петров Петров
Димитър Николов Лазаров
Цветан Генчев Цветанов
Пламен Дулчев Нунев
Любомила Станиславова Станиславова
Десислава Жекова Танева
Николай Горанов Коцев
Даниела Атанасова Дариткова
Галина Димитрова Банковска
Борис Крумов Грозданов
Румен Иванов Иванов
Моника Ханс Панайотова
Валентин Тончев Микев
Красимир Любомиров Велчев
Анатолий Великов Йорданов
Емил Делчев Димитров
Пламен Георгиев Цеков
Иван Делчев Колев
Иван Димитров Иванов
Делян Александров Добрев
Ирена Любенова Соколова
Атанас Василев Иванов
Нито един от тези 26 народни представители нямаше да бъде избран като личност, ако зад него не бе застанала ПП ГЕРБ. Всички те бяха и са световно неизвестни. Световноизвестни станаха единствено Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Менда Стоянова и Красимир Велчев и то само защото бяха избрани на високи парламентарни постове. Останалите тънеха и продължават да тънат в пълен държавноправен мрак.
И отново ще кажа това, което вече съм казвал. Ако през 2009 г. не 31, а всичките 240 народни представители бяха избирани мажоритарно, в Народното събрание щеше да има само две парламентарни групи: на ГЕРБ и на ДПС. Обяснението е просто: при мажоритарните избори всички депутатски места се вземат от партията, която има дори само един глас повече от останалите, участвали в изборите партии. Можете ли да си представите по-деформиран парламент от този?
2. Г-н президентът иска да знае дали ще подкрепим въвеждането на задължително гласуване в изборите и националните референдуми. Питал съм, поради което няма вече да питам, как ще трябва да постъпим с ония граждани, които въпреки законовата повеля откажат да участват в изборите или в референдума. Ще си позволя само да попитам дали задължителното гласуване би било съгласуемо с Конституцията.
Съгласно чл.42, ал.1 "Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа". Установяваме следователно, че гражданите имат право да участват в изборите и референдумите (допитванията до народа). Така възниква въпросът как една правна възможност, която има конституционното битие на право, неочаквано ще се превърне в задължение. Това би могло да стане, но само ако се измени Конституцията, като в нея се постанови изрично, че участието в изборите и референдумите е право, но и задължение на гражданите. Без такава разпоредба никакви разговори за задължително гласуване нямат и не могат да имат място. Те имат противоконституционен характер.
3. Третият въпрос - за електронното гласуване - е от такова естество, че не би трябвало да се решава с референдум. Електронното гласуване без съмнение е за предпочитане, но то има своите предпоставки не в добрата воля, а в техническата съоръженост на държавата и в равнището на съответната култура у избирателите. Сега тези предпоставки не са налице. Когато възникнат, ще може да се премине към електронното гласуване и без да се прибягва до референдум.
Заключителните думи? Когато невежеството се пробуди и тръгне по белия свят, не очаквайте нищо добро от него.