Плувецът без гащи
/ брой: 250
На целия ни зор, на всичкото ни безпаричие, на непоносимата ни безперспективност и безнадеждност има един човек в държавата, който спи спокойно. И това не е някой самотен обитател на затънтена махаличка, щастлив само защото все още не е разбрал, че гербариите управляват страната вече втора година, и все по метода на пробата и грешката. Спокойно спящият е самият финансов министър. Навсякъде другаде, особено в условията на глобалната криза, неговата длъжност е най-инфарктната. Нашият човек обаче е с олимпийско спокойствие. Приел е, че министърът на финансите няма как да е популярен, и дори се наслаждава на това. С постоянството на лошо дете, чупещо всичко, до което се докопа, без значение дали е евтина играчка или скъпа вещ, той разбива онова, което поколения преди него са градили.
С удивителна лекота, а може би по-скоро небрежност, Дянков дели не само отделните поданици, но и цели институции на добри и лоши. На първите запушва устата с някое бюджетно милионче повече, а на вторите съвсем безцеремонно и дори ритуално откъсва главите. Тук даже премиерът пипа по-меко, макар да се изразява по-грубо. Може би защото е загрижен най-вече за рейтинга си. "Спрете да подскачате - казва Борисов на студентите от Софийския университет. - Не ме притеснявате, но тази мода трябва да престане. Ще ви намеря пари за парно, стига сте плашили хората!" При Дянков дори тези наченки на дипломатичност изцяло липсват. "Не ви препоръчвам Софийския университет!" - категоричен е той по отношение на най-старото ни висше учебно заведение. Не се трогва нито от вековната му традиция, нито от авторитета и успехите му. Нарочил го е за лош и го мачка със садистично усърдие. Протестните действия идват от университетите, които не могат да управляват добре парите си, внушава министърът. Затуй ще измисли система за оценяване и ще резне държавната субсидия на онези, които според него са лоши, пък да видим как ще оцелеят.
Ако към Борисов все пак имаме, макар и минимални, очаквания, че ако не сме в криза, ще бъде по-ларж, по отношение на Дянков сме останали и без тези илюзии. Дори над страната ни да се изсипе рогът на изобилието, той все така ще бъде безпощаден към лошите. Ако питате него, той и сега е най-успешният финансов министър в Европа. И бюджетът ни е най-балансиран, и дефицитът ни е най-малък, и субсидиите за отделните сфери са възможно най-добрите. Тази година на социалното министерство са отпуснати всички пари, които са му били необходими, хвали се той, сякаш наблюдава събитията от друга планета.България никога не е имала такъв бюджет за здравеопазването, но лекарите не го разбират, не забравя да посочи лошите главният ни финансист.
Като всеки обсебен, и Дянков нито за миг не се съмнява в собствената си непогрешимост. Той до такава степен винаги смята себе си за прав, че дори вече размахва пръст на премиера. "Не е вярно, че в условията на криза се правят реформи" - каза наскоро Борисов. Не сме забравили, че само преди два месеца той обяви правителството си за най-реформаторското в годините на прехода, но пък и знаем, че при него меродавно е последното мнение. С присъщия си шемет обаче Дянков побърза да скастри и началника си. "Напротив, кризата е идеално време за реформи!" - заяви финансовият министър в парламента. При нея било като при отлив в морето, когато се виждало "кой плува без гащи".
В партия като ГЕРБ обаче светецът може да бъде само един. И този щат отдавна е попълнен. Всеки, който види себе си като следващия месия, рискува много. Свидетели сме какво се случва с Цветанов, сигурно след време ще бъде подложен на изпитания и Дянков. И тогава ще стане ясно кой е плувал без гащи, по собствения му изящен израз. Някак си отсега сме сигурни, че това няма да е Борисов.
Дотогава обаче Дянков има да свърши нещо наистина полезно. Години наред нашият избирател не работи с понятията "ляво" и "дясно". Гласува по симпатии, по емоции, по внушения, но не и по интереси. Финансовият министър е на път да промени тази инерция. Той непрекъснато ни занимава със самопризнания, че е десномислещ, че сега и политиката, и правителството са най-десните поне от 15 години насам. Ето как днешната нерадостна действителност може най-сетне да отвори очите на гласоподавателя за разликата между дясното и лявото. От плувец без гащи и на това ще сме доволни.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info