На фокус
Парадът на Победата
На 24 юни 1945 г. в Москва дефилират победителите. Днес за 75-годишнината в тържествения марш ще участват части на 19 армии в света и 75 самолета
/ брой: 118
Всяко зло - за добро, е казал народът. Коронавирусната пандемия попречи юбилейният Парад на Победата да се проведе на 9 май в Москва. Но пък помогна да се избистрят и да се видят ясно страстите и фактите. Кой е агресорът и кой - спасителят на Европа от "кафявата чума". Хората бързо забравят. И лесно прощават.
Въпросът за парад на съюзниците по повод падането на Берлин се коментира още там след подписването на капитулацията. Но съюзниците САЩ и Англия като че ли са заети повече с това кой какво и колко ще заграби и отмъкне, отколкото с някакъв парад. Само ще спомена, че днешната НАСА води началото си от 1945 г., когато САЩ измъкват стотици вагони, цели ешелони немски ракети Фау-2. Заедно с документацията. И всички елитни немски ракетни специалисти, начело с Вернер фон Браун. Над 1000 тона уранова руда отплува от Германия за Америка. "Ние бяхме жалки готованковци... Немската ракета Фау-2 икономиса за американските военни изследвания за 50 милиона долара и 5 години време", признава американският ракетен специалист Холгер Тофтой.
В онези дни събитията са и героични, и исторически, и трагични. На 30 април 1945 г. в 15 ч. червеното знаме на Победата се развява над Райхстага. 50 минути по-късно и 10 дни след своята 55-а годишнина Хитлер поглъща ампула цианкалий. На следващия ден, 1 май, в 3 часа и 50 минути новият началник на немския Генерален щаб ген. Кребс предава на командващия Осма гвардейска армия ген. Чуйков писмо от Гьобелс до Върховното командване на СССР: "... Ние съобщаваме на вожда на съветския народ, че доброволно си отиде от живота фюрерът... Аз упълномощавам Борман да установи връзка с вожда на съветския народ. Тази връзка е необходима за мирните преговори... Гьобелс." По-късно става известно, че вечерта на същия този 1 май в 20 часа и 30 минути се самоубиват Гьобелс, жена му Магда и шестте им деца. Последва ги и Кребс. Хилядолетният Райх е в агония.
На 2 май в 1 часа и 50 минути от обкръжените немски части в Берлин постъпва съобщение за прекратяване на бойните действия. Изпратени са и парламентьори. А на сутринта в 6,30 ч. се предава и командващият отбраната на града ген. Вейдлинг, вече обявил по радиото заповед за прекратяване на съпротивата. В този ден в района на Берлин се предават в плен 134 000 немски войници и офицери. На 6 май официалният нов държавен глава Дейниц изпраща при Айзенхауер ген. Иодъл да преговаря за примирие. И на 7 май в Реймс, в 2,41 ч. американският главнокомандващ, ръководителят на съветската военна мисия ген. Суслопаров и представители на съюзниците подписват акт за безусловна капитулация на Германия. Отново се намесва Сталин, който упреква организаторите на едностранното съглашение, определяйки го като лош сговор. В края на краищата, става въпрос за престижа на страните, разгромили агресора. В секретно послание до Труман той остро осъжда неловкото положение, което въвежда в заблуждение света. И завършва с отлагане на обявяването на капитулацията до 7 часа вечерта на 9 май по съветско време. Добър ход, който не оскърбява съюзниците, но и не им позволява да си присвоят победата. Подписването следва да стане не едностранно, а задължително пред Върховното командване на всички страни от антихитлеристката коалиция. И то там, откъдето тръгва фашистката агресия - в Берлин.
И двама българи на Червения площад
Още на Ялтенската среща на Сталин, Рузвелт и Чърчил е постигната секретна договореност, че два-три месеца след капитулацията на Германия СССР ще встъпи във война с Япония. Условията включват връщане на южните части на Сахалин и Курилските острови. По време на едно обсъждане на въпросите за подготовката на бойните действия в Далечния Изток за първи път Сталин изказва мисълта си за провеждане на знаменития победен парад. Очевидци отбелязват, че след разглеждането на поставения въпрос той неочаквано пита: "Не следва ли в чест на победата над фашистка Германия да проведем в Москва парад на победата. С участието на най-отличилите се герои - сержанти, старшини, офицери и генерали?" Въпросът сякаш витае във въздуха, събеседниците възторжено и въодушевено подемат идеята.
На 24 юни 1945 г., в деня на този исторически церемониал, над Москва ръми ситен дъжд. Червеният площад е потънал в яркочервени знамена и флагове. По указание на Генералния щаб всеки фронт формира по един сборен полк от хиляда души - по 20 в редица. В него са включени най-достойните фронтоваци, извоювали победата, независимо от званието и рода войска. Тук, в състава на Трети Украински фронт под командването на маршал Толбухин са и двама българи. На много фотоси в първата редица най-вдясно личи легендарният командващ Първа българска армия ген. Владимир Стойчев. По-назад в редиците е и полковник Станчо Хаджиев от Шипка, бъдещ началник на Военното училище в София. Само че напоследък свирката на българската политика свири против българския героизъм. Става дума за ценностите, за днешните промени и за измяната...
200 хитлеристки бойни знамена на мокрия паваж
Командващ парада е маршал Рокосовски. Пред трибуната преминават представителите на армията-победителка. Пред полковете маршируват знаменосци, носещи 363 бойни знамена. Построяването е като на бойното поле - от север на юг. Внезапно могъщият оркестър замлъква, площадът потъва в тишина. Изведнъж тревожен гърмол от стотици барабани раздира пространството. Удряйки крак, на площада навлиза колона войници, носещи наведени пленени немски военни знамена и щандарти. Двеста войника - двеста знамена. Когато наближават мавзолея, войниците с каски рязко се обръщат и хвърлят трофейните реликви пред мавзолея, на чиято трибуна се намира Сталин. Барабаните не спират да бият. Вали дъжд. Знамената на Вермахта падат на мокрия гранит. Сред тях първото е личният щандарт на Хитлер. Каква я мислеха фоюрерът и приближените му, каква стана.
След това грохот на мотори изпълва площада. В параден строй и равни редици оръдия със звезди на стволовете изпълват въздуха с мирис на барут. След гаубиците и зенитките по 12 в редица преминават противотанкови оръдия, крупнокалибърни системи, легендарните "Катюши", най-добрите танкове Т-34, самоходните артилерийски установки...
Така е било преди 75 години. Още на 23 май е прекратено юридическото съществуване на Третия райх. А скоро след Ялтенската среща Чърчил е дал разпореждане за подготовка на операция срещу Червената армия под кодовото название "Немислимо"...
Интересно, дали днес над Червения площад ще вали дъжд?