Опашкарска минимална заплата

В съответствие с Постановление на Министерски съвет, достъпно в Интернет за обществено обсъждане, правителството предлага минималната работна заплата да стане 1077 лв. от първи януари 2025 г. Новият размер е определен съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. Той е половината от средната заплата за предходната година.
В ЕС има изработена специална Директива за минималната заплата, в сила от октомври 2022 г. Признава се правото на всяка страна сама да определя механизма на промяна на минималната заплата, като се съобразява със стандарта на живот, както и с определена степен на справедливост към нискодоходната част от населението.
В преобладаващата част от страните в ЕС е възприет принципът на обвързване на минималната заплата със средномесечните заплати.
България е член на ЕС вече повече от 15 години, има амбициите да се включи към еврозоната колкото се може по-скоро, така че е естествено да се направи съпоставка на състоянието у нас по отношение на минималната заплата с това в другите страни на ЕС, а и със съседните нам страни на Балканите.
Ползваната информация по-долу е изключително по Eurostat.

Къде сме ние?

Минималната заплата у нас през текущата 2024 г. се оценява на 477 EUR и тя е чувствително по-ниска от тази в останалите страни-членки на ЕС. Исторически и логически в икономически план е оправдано страните, които преди бяха включени в СИВ и след 90-те години на миналия век се включиха в ЕС (общо 9 страни – България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия), да са с по-ниски минимални, както и с по-ниски средностатистически заплати, но България изостава чувствително и от тях.
На Фигура 1 е представено изменението на минималната заплата във въпросните девет страни, подредени (без България) в две групи: (1) членки на еврозона; (2) нечленки (все още) в еврозона.

Фигура 1

Минималните заплати в двете групи се движат почти паралелно, но все пак членките на еврозоната изпреварват. Това е очаквано поведение, доколкото членството в еврозоната премахва всякакви (явни и неявни, видими и невидими) ограничения за презгранично движение на хора, капитали и идеи, преливането на ефекти е по-явно изразено, а и населението проявява по-голяма чувствителност към съществените подоходни различия.
Заслужава да се отбележи, че страните-нечленки на еврозоната се стремят да не изостават и съумяват да поддържат определен близък стандарт на заплащане на труда. Това съдейства за поддържането на национално самочувствие, както е и стимул за активна заетост.
България видимо изостава, а и скоростта на конвергенция е незадоволителна. Към 2024 г. минималната работна заплата у нас е примерно около три пети (60%) от тази в т.нар. наша група страни. Подобно изоставане не може да се поддържа в дългосрочен план, още повече, ако страната ни действително успее да се включи в еврозоната в обозримо бъдеще.

Фигура 2

Не е добро равнището на минимални заплати у нас в сравнителен план спрямо съседните нам страни от Балканския регион. На Фигура 2 е представена минималната заплата в съседни нам страни от Балканите за 2024 г. (по Eurostat, няма информация за РСМ и Босна и Херцеговина). От 10-те страни на Фигура 2 шест са членки на ЕС (от които четири са членки на еврозона). Минималната заплата средно за четирите страни в еврозоната е 1008 EUR, докато за останалите шест страни е 540 EUR, т.е. в страните от еврозоната гравитацията към западноевропейските стандарти е значително по-явно изразена.
България изостава от всички, с изключение на Албания (която догонва останалите с изпреварващ темп).

Аналитична оценка

Прирастът на минималната заплата у нас се приема нееднозначно. Обичайното недоволство на официални представители на бизнеса у нас се свързва с изпреварващите разходи за труд, които подбиват конкурентоспособността на икономиката ни. Аргументът е основателен.
ЕС следи конкретен показател, включен в т.нар. показатели на макроикономически дисбаланси (Macroeconomic imbalance procedure indicators), който е свързан с оценката на динамиката на номиналните разходи за труд. Той съизмерва прираста на разходите за труд, от една страна, и на производителността на труда, от друга. В съответствие с този показател, за 2021-2023 г., разходите за труд у нас изпреварват производителността на труда с 26,5%! Подобна ситуация не би могла да се поддържа в дългосрочна перспектива. Европейските правила оценяват като допустимо и приемливо изпреварване на трудовите разходи за три-годишен период за страни-нечеленки на ЕС от 12% (9% за страни-членки на еврозоната).
Представителите на бизнеса у нас недоглеждат последствията от непремереното включване на страната ни в еврозоната. При непосредствено включване в еврозоната натискът върху конкурентоспособността на икономиката ще нарасне значително. Решението предполага и се свързва с предварително и своевременно преструктуриране на икономиката, така че тя да бъде в състояние на посрещне безболезнено социално-икономическите реалности, действащи в еврозоната.
Въпросът опира до премерено, целенасочено и своевременно основно технологично преоборудване, което е възможно чрез активизиране на инвестиционната дейност. За съжаление инвестиционната активност у нас продължава да бъде на неприемливо ниско равнище. По експресни оценки на НСИ за темповете на прираст на БВП и неговите съставки, показателят „Бруто натрупване в основни фондове“ (инвестиции в основни фондове) през второто тримесечие на 2024 г. не отбелязва прираст спрямо предходното тримесечие, през първото тримесечие на 2024 г. се отбелязва спад с 0,3%, а през четвъртото тримесечие на 2023 г. спадът е 0,9%! Така проблемите могат единствено да се задълбочават.
„Принос“ за наблюдаваната неблагоприятна инвестиционна картина дава както конкретното макроикономическо управление, така и политическият хаос в страната.

Заключение

Макроикономическото управление у нас недооценява натрупващите се социално-икономически трудности и напрежения. Необходимо е да се разработи ясна концепция и виждане за своевременна приемлива гравитация към европейските реалности.
Задоволително решение на подоходните проблеми в страната в междустранов контекст е повишаването на местната инвестициона активност. Тя е резултат от успешното коопериране между публични и частни инвестиции. Правителствата у нас съзнателно абдикират от публично-инвестиционни ангажименти, било поради нерешени корупционни проблеми и практики, било поради погрешни изначални разбирания. Не се отчита задържащият ефект на слабото качество на различни по характер инфраструктурни системи върху интересите и активността на частните инвеститори.
Задържащо въздействие върху ускоряването на конвергенционните процеси у нас оказва и продължителното действие на паричния съвет. Той подценява местната валута, което подпомага и разглезва местния бизнес, но същевременно поддържа изкривена изкуствена атмосфера на безрисково преодоляване на социално-икономическите проблеми и проточването им във времето. Доминира максимата, че „… ще я караме така, а като се появи проблем ще мислим как да го решаваме“. Очакванията са за някаква форма на автоматизъм при адаптирането към съвременните социално-икономически реалности, което (както практиката недвусмислено потвърждава) е напълно погрешно.
Непремереното отлагане на решаването на националните социално-икономически проблеми може да доведе до „изненадващи“ развития, като например прехвърлянето на изживяваните трудности и на задълбочаващите се социално-икономически дисбаланси на включването на страната към евроатлантическите структури. Последващият „алтернативен“ избор, за който винаги ще се намери услужлива активна движеща политическа воля, е насочването и попадането под въздействието и влиянието на компроментирани и обществено отхвърлени диктаторски режими.

Икономически живот

3,2 млн. лв. на месец

Наемният работник с най-висока заплата в България е получавал средно по 3,2 млн. лв. на месец през 2022 година. През цялата година той е взел общо 38,6 млн. лв. доход от трудови или приравнени на тях правоотношения (например мениджърски възнаграждения). Това става ясно от справка на НАП за декларираните доходи от труд на физическите лица в България за 2022 г. и 2023 г., получена от Медиапул чрез заявление за достъп до обществена информация. През 2023 г. най-високата заплата е била малко по-ниска - 2,3 млн. лв. на месец (общо 27,8 млн. лв.).
Оказва се, че това не са единствени милионери от заплати. Според справката на НАП петимата българи с най-високи заплати през 2023 г. са получили съответно 27,8 млн. лв., 27 млн. лв., 21,4 млн. лв., 17,5 млн. лв. и 16,8 млн. лв. през годината. Най-вероятно става дума за спестяване на данък дивидент.