Омагьосан
/ брой: 244
Пешо пие всяка вечер. За да му е хубаво и да вижда живота около себе си приятен, та чак приказен.
Налива си ритуално първата ракия и я изпива, недочакал дори мезето. Примижава сладостно и след пет минути вече съпругата Анастаска, която му прави салатата, му се вижда не трътлеста и зла, а умерено привлекателна и с поносими пропорции. Даже се чуди Пешо, как и защо не я е ревнувал досега... Защото няма как да не се намерят мъже, които точно нейният огромен и триизмерен бюст, а и разнопосочните й очи да харесат.
Налива си Пешо и втора ракия. Салатата му е готова и той с удоволствие боде от нея. След което малката панелка, в която живее, му се струва че е истински палат. Маломерната кухничка изведнъж му се привижда като салон за вечери и танци. Наистина, там може да танцува единствено котката Ифигения, и то когато е сама, но Пешо не отчита тази дребна подробност. Важното е, че след втората ракия той осъзнава, че има дом дворец.
Верен на принципа, че винаги трябва да се търси разнообразието, след втората ракия Пешо си налива и чаша вино. Салатата е изядена, а на нейно място Анастаска пъргаво е поднесла ситно нарязана сланинка - независимо от сезона. Обича Пешо да си угажда! Пие за кратко време виното, червено като устните на разведената съседка.
Отчита, че синът му Тотко не е просто мързелив тъпанар, както го оприличава всеки път, когато види пет двойки в бележника му. Защото такова време е дошло, че не учените, а хитрите са успяващи. Размечтава се, че Тотко един ден ще се хване с добри другари в автосервиза отсреща и старателно ще пребоядисва дошли незнайно откъде коли, и ще им пренабива номерата. За такива неща Тотко е сръчен. И още отсега има интерес.
Знае Пешо, че хубавото пиене трябва да завърши с бира. Отваря една бутилка и отпива жадно, сякаш не е пил нищо цял месец. Още по-добре му става. Когато бутилката е преполовена, Пешо така се умилява, че дори започва да си харесва и двайсетгодишната шкодичка. Е, завързал е бронята на няколко места с тел, ауспухът липсва, амбриажът е за поредна подмяна, но в такива моменти Пешо е убеден, че има чудесен автомобил. Никой няма да го открадне, а и като често не е в движение, няма да харчи по него пари за бензин. Направо се влюбва Пешо в шкодичката си, като в първо либе, допива бирата и бавно и вече омагьосан, с несигурна походка отива да си измие и целуне возилото.
Пие Пешо. Знае той как да направи живота си приказен...