От дума на дума, та в... ДУМА
Непобедимият господар на тепиха
/ брой: 1
Двама са големите, ама много големи български борци, които излизат на тепиха със съзнанието, че ще победят. Това са Никола Петров и Дан Колов. Жалко, че те не са на възраст, която да им позволи да излязат на тепиха един срещу друг. Но затова пък и двамата са донесли на България редица победи и отличия. Никола Петров и Дан Колов са първите наши борци, извоювали престижни международни отличия.
Никола Петров триумфира със световната титла в класическия стил през 1900 година в Париж, а Дан Колов печели европейското злато в свободен стил през 1936 година - също във френската столица. Това са далечни години, но Елица Янкова получи неотдавна "Икар" за достойно представяне (бронзов олимпийски медал) от фондация Български спорт. Въпреки сложните днешни условия, българските спортисти продължават да ни радват.
Легендарният наш състезател Никола Петров се ражда на 19 декември 1873 година в Горна Оряховица и умира през 1925. Още двайсет и пет годишен той печели в Ню Йорк титлата "Шампион на Америка", а само година по-късно във Виена е вече европейски шампион по класическа борба. През 1900 година става световен шампион и е обявен за "най-силният човек на деветнайсети век", което го пише и на окачената му копринена лента - значка на Почетния легион. Останал съвсем малък сирак, Никола Петров е принуден да замине за Румъния, където сам изкарва прехраната си - работи като градинар. Но това не му пречи да се среща с известни за времето си състезатели по борба и да ги побеждава.
След триумфално шествие по тепихите на планетата, където остава непобедим борец, Никола Петров се завръща родната си Горна Оряховица. Там на едно празненство, където показал кралимарковската си сила той демонстрирал и своята мощ: легнал по гръб на застлана върху земята рогозка и четирима здравеняци поставили воденичен камък на гърдите му, след което върху него се качили единайсет мъже. След това на един железен лост се хванали шест мъже и борецът вдигнал и шестимата без никакви затруднения. След триумфалното си шествие по световните тепихи, воден от мъка по Родината, непобедимият борец се завръща в своята Горна Оряховица.
Освен с нечовешка сила Никола Петров е и с голяма човешка душа. По време на Първата световна война той открива със собствени средства подкрепителен пункт на гара Горна Оряховица за пристигащите от фронта бойци, като изпълнява и функцията на преводач. За съжаление големият борец не може да осъществи идеите си - изпаднал в немилост пред новите управляващи, забравен и изоставен, Никола Петров умира на 2 януари 1925 година в София.
Но Горнооряховското гимнастическо дружество "Юнак", на което той подарява гимнастическите си уреди, не го забравя - прави го свой почетен член, а след демократичните промени получава посмъртно званието Заслужил майстор на спорта и в негова чест се провежда турнир, носещ името му, като на победителите се връчва златен пояс. По случай стогодишнината в родния му град Горна Оряховица се построява Спортна зала, носеща неговото име, а през 1998 година е обявен за почетен гражданин.