Не вярвам в бог, вярвам в Ал Пачино!

Когато зрителят гледа какви чудеса прави Ал Пачино в ролята на ключаря Ей Джей Мангелхорн, смаян, очарован, възкликва:
- То дала Съдбата талант, дала, че чак се забравила!
И наистина, във филма "Мангелхорн" с режисьор Дейвид Грийн магьосникът Ал Пачино създава една от най-силните си роли. Актьорът така се преобразява, така влиза в ролята на спец от най-висока класа и собственик на малко ключарско ателие, майстор на повикване при какви ли не спешни случаи, сякаш се е родил с ключ в ръката. Не - сякаш той е измислил занаята ключарство и го владее, както никой друг на света.
И докато със занаята всичко е наред и Мангелхорн трябва да вика "Ура!", в същото време на него му идва да крещи от болка: пред очите му като филмова лента от години се върти ликът на Клара - голямата му любов, която той e изгубил.
Пише й писма, разговаря мислено с нея, изповядва стотици пъти грешките си и не може да се примири, че жената на живота му не е до него.
Колебание, тежки съмнения, безмерна тъга, неприятни изненади застават пред пътя на надеждата. Много е трудно, но Ал Пачино намира начин и да подчертае, и да обедини всичко, за да се измъкне с дръзка решителност от миналото, да започне нов живот, макар и... в края на живота си.
Блестяща игра на блестящ актьор!
Всъщност кой е Ал Пачино?
Като малък прякорът му е Актьора, защото още тогава сънува как играе в театъра и говори само за театър. Въпреки че е изтървано дете на разведени родители - пуши, дрогира се, урежда боеве на младежки банди и сам се хвърля смело в битки. Двама негови приятели умират пред очите му от силни наркотици и той разбира, че ако я кара така, ще бъде третият. Раздвоен е, лута се накъде да върви, но успява да намери вярното решение: подобно на своя герой Мангелхорн с един замах скъсва с миналото и прегръща... любовта. При Мангелхорн - любов към жената, при младия Ал Пачино - любов към театъра.
Който го види щракнат на портрет сега, ще си рече: същи мафиот! И няма да сбърка, защото Алфредо Джеймс Пачино е със сицилиански корени, неговите баба и дядо са не от другаде, а точно от Корлеоне, Сицилия. Той обаче е роден в Ню Йорк на 25 април 1940 г.
Щом решава да се посвети на актьорството, захваща каква ли не работа, за да си плаща обучението - келнер, пощальон, чистач... Мизерства, спи на улицата, в парка, в театрите. Изкарва една школа при Херберт Бергхоф и една - при Лий Страсбърг. За Лий Страсбърг казва:
- Той ме направи такъв, какъвто съм. Това беше забележителен, повратен момент в моя живот...
Започва с второстепенни роли в театъра - най-напред в Бостън, сетне - в Ню Йорк. Забелязан е скоро, играта му е оценена високо - през 1968-а и през 1969 г. печели награди за най-добра второстепенна роля и за най-обещаващ млад актьор, дебютира с успех на Бродуей в спектакъла "Носи ли тигърът вратовръзка".
Към него обръщат поглед и от киното. Първата му голяма роля е на наркоман във филма "Паника в Нидъл парк". След него птицата на късмета каца на рамото му и дълго не иска да отлети: знаменитият режисьор Франсис Форд Копола пренебрегва не по-малко знаменитите Робърт де Ниро, Робърт Редфорд, Уорън Бийти, Мартин Шийн, Джак Никълсън, Джеймс Кан и избира Ал Пачино - той му поверява ролята на Майкъл Корлеоне. Тогава критиците пишат: "В "Кръстникът" талантът на Ал Пачино буквално експлодира!"
На същото мнение е и публиката - тя го приема с възторг. И потвърждава възхищението си от играта му и в "Кръстникът-2", и в "Кръстникът-3".
Следват серия от номинации за Оскар - тук, в "Серпико", където играе неподкупното ченге, в "И справедливост за всички", в "Дик Трейси", в "Лице с белег" и т.н.
Има железен закон в изкуството: писателят описва най-сполучливо преживяното лично, актьорът изиграва най-сполучливо преживяното лично. Така е и с Ал Пачино - при наркомана от "Паника в Нидъл парк", при Майкъл Корлеоне в "Кръстникът", при Мангелхорн в "Мангелхорн".
Но силата му не е само там. Накрая, през 1992 г., по екраните излиза кинотворбата "Усещане за жена" на режисьора Мартин Брест. В главната роля на слепия военен ветеран подполковник Франк Слейд - Ал Пачино. Казват, че на премиерата публиката щяла да срути залата от ръкопляскания, от викове "Браво" и "Ал Пачино!", "Ал Пачино!"
Наистина, в тази роля актьорът направо надминава себе си, показва класа, каквато рядко се среща в киното, и направо заставя Академията най-сетне да прогледне и след като го е пренебрегвала досега, най-после да му присъди "Оскар"!
Иначе живее скромно и бяга далеч от парвенюшката врява на "майсторите" в изкуството. В това отношение прилича на Уди Алън, който вместо да шие смокинг за церемонията по награждаването му с "Оскар" преди няколко години, да произнася лицемерни благодарствени речи и да удря теманета пред Академията, изпраща следната телеграма, прочетена на тържеството за награждаването му:
"Изненадан съм, че между толкова много кандидати за слава бе забелязана моята скромна личност. Съжалявам, но не мога да дойда".
Сигурен съм, че Ал Пачино би се подписал с две ръце под такава телеграма. Защото големият талант винаги бяга далеч от светската патардия и работи скромно, деликатно, аскетично - до самозабрава. Може би затова и Хавиер Бардем обявява на висок глас:
- Не вярвам в бог, вярвам в Ал Пачино!


 И на тази възраст великият актьор лети на крилете на любовта - на снимката е с 40 години по-младата от него аржентинска манекенка Лусила Сола, която споделя, че е безсилна пред неустоимия му чар