Нация тефлонова

Българската нация нищо не може да я разтърси, да я извади от апатичното й състояние, докато се свива като шагренова кожа. Колко трагедии се изсипаха на главите на тоя народ, а генерални изводи няма. Изглеждаме тефлонови. Тефлонът, така пише, е удивителен материал. Не старее, устойчив на опън, на натиск, на горещо, отблъсква химикали, почти не провежда електричество.

Капакът на шахтата, върху който стъпи оня ден 16-годишното момче в София, обаче прекрасно е провеждал електричество. Един баща вървеше със своя син по улицата и секунди по-късно светът му свърши, изпарен от оголен кабел, който не е трябвало да бъде там. Това е драмата на едно конкретно семейство. 

После започва драмата на една нация. Защото няколко часа по-късно се разбира, че: ЧЕЗ няма отношение към шахтата; район "Триадица" няма отношение към обекта, захранван от кабела; обектът е павилион в двора на болница; болницата казала, че "няма нищо общо с трагичния инцидент". 

Кръгът се затваря. Не е за пръв път. Спомнете си село Бисер - и там язовирът беше ничий, после драмата беше на цялото село. 

Не питайте колко такиви неприпознати шахти или язовири има. След време нечий баща ще ви отговори. В ничията земя скръбта е строго индивидуална. И изводите също.