"Насъскването" срещу българи и румънци продължава

Темата за имиграцията в Англия продължава да вълнува обществото през първия месец след падането на забраните пред българи и румънци. Един от най-добрите политически журналисти на Би Би Си - Ник Робинсън, е автор на документален филм "Истината за имиграцията". Основна негова теза е, че имигрантите плащат данъци тук, имат работа, следователно са добри граждани и местните британци няма защо да се страхуват от тях.
По данни от филма 160 000 души от България и  Румъния са дошли на Острова още преди 1 януари т.г. Добронамерено бе интервюиран образован българин, счетоводител по професия, който в момента работи в селското стопанство на Англия по схемата на "бригадите". Според него в България той е получавал 150 паунда на месец, докато тук ги взима само за седмица.
Във филма обаче се показват и предразсъдъците към новопристигащите. Един от страховете на британците е от идващите роми. Една група роми от Словакия, заселени в Шефийлд, нервират местните хора заради мръсотията по уличите и просията.

Получава се културен сблъсък

Ромите се събират на групи през нощта по пресечките на улиците, вдигат шум, нещо, което е недопустимо за английските нрави. Ромите искат да получават социални помощи, но не правят опити да се интегрират. Културният сблъсък принуждава по-консервативните да мислят, че не е расизъм да се сложат граници, тавани на имиграцията.
Ивет Купър, министър в сянка от опозиционната лейбъристка партия, смята, че не се обръща достатъчно внимание на видовете имиграция, а всички са поставени под един общ знаменател. Има образовани имигранти, има и нискоквалифицирани, подчертава тя и призовава към по-детайлен анализ на имиграционната вълна. 
Никой обаче не може да обори някои от твърденията на Найджъл Фараж, лидер на UKIP, третата по влияние в момента партия на Острова. Той заяви, че в голяма част от градовете не се говори английски. Това е факт, но причината за имиграцията не е само в политиката на ЕС за свободно движение на хора и капитали, нито пък само в политиката на предишните кабинети на лейбъристите. Част от пришълците са дошли през 50-те години, от Ямайка, когато е имало нужда от бързо възстановяване в следвоенния период.
Че

Островът е препълнен от хора

е вярно. Също така е вярно, че новопристигащите обаче нямат вина за това. Интересно е, че те срещат вражда не само от крайно десни англичани, но и от второ и трето поколение имигранти, които са отседнали вече тук или са родени в Британия и не желаят нови пришълци. Враждата обаче е на равнище коментари в медии, не се проявява в личния живот на конкретните хора. Парадоксално е, че много чужденци или потомци на чужденци са много по-консервативно мислещи към имигрантите в сравнение с кореняците англичани. Българите и румънците не са добре дошли за много пакистанци, азиатци, африканци, дори за източноевропейците, които вече са тук. Има дори българи, които не желаят нова вълна имигранти. Установилите се тук чужденци започват да мислят, че новите застрашават работата им, защото са конкуренция. Разбира се, не всички имат такова отношение, но то съществува. Така в Шефийлд най-недоволни към появата на словашките роми са пакистанците, които са им съседи. Без съмнение, когато след няколко години новопристигащите българи и румънци успеят да се устроят някак, и те няма да искат нови имигранти от бъдещите нови членки на Евросъюза при бъдещото му разширяване. Може смело да се прогнозира, че те ще се обявят против идването на имигранти от Черна гора, Сърбия, Македония, Украйна, Турция, ако допуснем, че бъдат приети. Във филма си Ник Робинсън заявява, че цели 60% от първо и второ поколение имигранти искат имиграцията да намалее.
Филмът обръща внимание на мултикултурната среда в образованието. В училище в Саутхамптън 

децата говорят 42 различни езика

Голяма част от тях са полячета и дори училищното ръководство е наело преводачи поляци да помагат за интеграцията на децата. В Саутхамптън има полско радио и дори полско пънк шоу. Авторът на това радиошоу е духач на стъкло в стъкларски цех и казва, че за същата работа получава 6 пъти повече от Полша.
Имигрантите са 13% от общото количество живеещи на Острова. Както казва във филма местният жител Тревър, "чужденците са навсякъде - те са родители на деца в училище, пациенти на здравната каса, конкуренти за работа".
Историята с източноевропейските имигранти започва с падането на Берлинската стена, припомня Ник Робинсън. Оттогава досега мнозина напускат страните си и отиват на Запад за по-добър живот. Консерваторите сега обвиняват главно Тони Блеър. Според тях той е съдействал силно на този процес, защото е искал ЕС да се разширява бързо, приветствал е идването на поляците и гражданите на другите страни, които влязоха в ЕС през 2004 г. Джак Строу признава, че прогнозите на английските политици през 2004-а са били катастрофални. Те наистина са вярвали, че поляците ще допринесат много с уменията си за британската икономика, защото ще работят това, което британците не искат. Ивон Купър коментира, че преди 10 години е имало нужда от по-задълбочен дебат.
 
Много от имигрантите след време се връщат вкъщи

но много и остават. Следващите поколения поляци тук ще са британци, деца и внуци на имигранти, заключава авторът на филма. Финалът оставя врата за размишления и дебати. Ник Робинсън призовава политиците да мислят за различните аспекти на имиграцията и да дебатират плюсовете и минусите й. Защото безспорно тя е полезна за икономиката, но натоварва извънредно много системи - социалната, образователната и здравната. 
Освен добронамереният филм на Робинсън, появиха се и много статии в печата по темата. Тъй като въпросът е политически, можеше да се предположи как ще бъде отразен в различните вестници. Консервативните медии са против имиграцията в големи мащаби, малко по-левите - "за" или неутрални. Таблоидите особено наблягат на крещящи снимки с роми и на сензационни "разкрития". Вестник "Сънди експрес" пусна материал за ромски банди, които карат децата си да влизат с взлом и да крадат по къщите в централен Лондон. Понеже се мънички и слабички, те лесно прониквали зад металните решетки на прозорците. Ромите ровели около кофите за боклук и търсели изхвърлени писма от банки с цел да продават информация за дебитни и кредитни карти на измамници.
 "Дейли мейл" често публикува истории за роми от Източна Европа или за измамници от региона. Наскоро имаше статия за българска фирма, чийто бизнес е да да подготвят счетоводните документи на самонаети българи. Те помагат на желаещи да намерят вратички в системата и да получават социални помощи. Това, което е подразнило екипа на вестника, е че фирмата не просто

намира юридически вратички

а дори фалшифицира документи. Под прикритие българската студентка в Лондон Мария Аврамова е разговаряла със служителките на фирмата "Premium Advice 4 U". Те сами предложили на студентката да й направят фактури за това, че уж е почиствала къщите им, за да кандидатства за социални помощи. Фирмата се рекламирала във вестник "Бг Бен" с твърдението, че съдействат за получаване на всички видове социални помощи.
"The Mail on Sunday" предупреди наскоро, че всеки трети британец иска излизане от Евросъюза. Десните консерватори и привържениците на UKIP не могат да простят на ЕС свободното движение на хора, което всъщност е главно в посока Изток-Запад и натоварва пазара на труда.
Междувременно през януари не се забеляза масово идване на българи и румънци. Идването на хора от двете държави е постепенно, то не е спирало от 2007 г. насам, но идващите имаха статут на самонаети. Сега вече социалната система на Острова  опростява процедурите и хората имат право да търсят работа и като наети.