На 100 секунди от Армагедона

Видеото от кабината на американския стратегически бомбардировач B-52 е красноречиво. "Висящият" от лявата му страна руски изтребител-прехващач Су-27 внезапно поклаща криле и се стрелва пред носа му (минава на 30 метра пред него, по данни на ВВС на САЩ). От турбуленцията 120-тонният бомбардировач се разтърсва силно. 

Тази документирана случка над Черно море бе от края на август и послужи за обвинения към руските военни, че действали непрофесионално и създавали заплаха за безопасността на американските самолети. Не е трудно да си представим до какви висоти би стигнала военната истерия от двете страни на Атлантика, ако ръката на някой от тези пилоти трепне и се стигне до по-голям инцидент във въздуха. 

През последните месеци напрежението в небето над Черно и Балтийско море се покачи допълнително, след като способните да носят ядрено оръжие бомбардировачи В-52, в комбинация с разузнавателни самолети на други страни членки на НАТО и безпилотни самолети на САЩ, изпълниха редица провокационни полети в непосредствена близост до руските граници, включително и над Украйна. По данни на руските военни те са отработвали употребата на ракетно оръжие по цели в Крим и Калининград. 

На 27 септември бе обявено, че бомбардировачите се завръщат в САЩ, след като са изпълнили мисията си по "сдържането на Русия". Но със сигурност тези "визити" край руската граница ще продължат, докато продължава 

второто издание на Студената война

Напрежението по западните граници на Русия обаче сериозно се отличава от времето на предишната Студена война. Тогава заплашени се чувстваха предимно западноевропейските държави, които граничеха със страните от Варшавския договор, докато сега основните събития се разиграват с участието на източноевропейските страни членки на НАТО, а западните общества остават някак в тила. Впрочем, репликата на бившия помощник държавен секретар на САЩ Виктория Нюланд от 2014 г. за "фронтовите държави" само подкрепя това усещане, а и оттогава досега, независимо от смяната на властта в Белия дом, тя само е напълнена със съдържание. 

Източна Европа се оказва дотук доста удобна в политически план в отрежданата й роля на "фронтова зона". Например напълно отсъства т.нар. военна тревога сред населението, вероятно поради слабост на демократичните институти, гарнирана с апатия на обществата, исторически обиди от Русия у редица държави и най-вече силна зависимост на местните елити от благоразположението на САЩ, които и сега задават основния тон в сгъстяването на напрежението. Както самостоятелно, така и чрез широката си клиентелистка мрежа в Стария свят. 

Как иначе да си обясним, че на фона на редовни полети на стратегически бомбардировачи, част от ядрената триада на САЩ, над главите им, при разполагането на ракетни комплекси за ПРО в региона (които след време може да се използват и като ударни), при обща деградация на световната система за сигурност в тези общества не сработва никакъв видим защитен антивоенен механизъм, какъвто през 70-те и 80-те години е имало в Западна Европа, който механизъм да оказва влияние върху политиците. За това алармира преди време и покойният вече американски историк проф. Стивън Коен. Той обръщаше внимание, че и в САЩ вече няма никаква опозиция на новата Студена война. "През дългия си живот нямам спомен за толкова сериозна липса на демократическо обществено обсъждане в условията на такава криза", писа проф. Коен през 2014 г. в статия за "Льо монд дипломатик". От тогава до днес нищо не се е променило, освен че през 2014 г. стратегическите бомбардировачи не летяха над Европа. 

Липсата на този демократичен дебат е част от проблема замълчаване за 

деградацията на системата за сигурност 

в сферата на ядрените въоръжения. Само след броени седмици още един неин елемент - договорът "Открито небе", за въздушен контрол над оръжейните системи, ще бъде изоставен от Съединените щати - основния инициатор на демонтажа на тази архитектура за международна сигурност. Уж, защото Русия не го спазвала. 

В статия от февруари т.г. "Загубата на контрола над въоръженията отваря кутията на Пандора" българският експерт в сферата на сигурността Симеон Николов коментира, че основният губещ от излизането на САЩ от този договор ще бъдат европейските страни, които са го подписали, сред тях и България. Николов изтъква, че 55% от всички наблюдателни полети над руска територия са извършени от западноевропейските държави, другите страни от Европа просто нямат нужната техника и само получават доклади. Липсата на американските самолети ще намали съществено количеството на получаваната от европейците легална информация, дори Русия да не излезе от договора. Николов определя три групи реални причини, поради които САЩ се оттеглят от договора - старата авиационна техника, наличието на модерни разузнавателни спътници и повишаването на ескалацията в отношенията с Русия. 

Проблемът на този договор е, че излизането на САЩ от него се разглежда като прелюдия към прекратяването на другия крайъгълен документ - Договора за намаляване на стратегическите настъпателни въоръжения - СТАРТ III в западната терминология и СНВ-3 в руската, който изтича през февруари 2021 г. 

В момента вървят трудни преговори между САЩ и Русия за неговото продължаване с още пет години, но шансовете не са високи. САЩ поставят пред Русия нови условия в ултимативна форма за сключването на нов договор - да се добавят към него новите руски оръжия, да се включи руското тактическо ядрено оръжие, но в същото време отказват да разговарят за своето ядрено оръжие в Европа. Прибирането на последното в САЩ винаги е било условие от страна на Москва да обсъжда въпроса за тактическите заряди. Русия иска да се включи и въпросът за безпилотните системи, които сега не се регулират по никакъв начин. Но най-важното е желанието на САЩ към договора да бъде включен Китай и Москва да съдейства за това. Последното е нереално и нито Китай ще се съгласи, нито Москва ще играе роля в пиеса, писана от друг. В същото време американците и дума не обелват за ядрените арсенали на Франция и Великобритания, твърдят руските експерти. 

При тези условия е трудно да очакваме разбирателство, при това американският преговарящ по темата Маршал Билингсли обещава, че след евентуалното избиране на Доналд Тръмп за втори мандат "цената на въпроса" за руснаците ще се покачи. Т.е. ще бъдат поставени още нови ултимативни условия за сключването на договор за ограничаване на ядрените оръжия. 

Къде е Европа? Редица европейски държави, последната засега е Швеция, призоваха САЩ да удължат СТАРТ III с пет години до сключването на нов договор. Европа реално се безпокои. За това става дума и в публикация на списание "Форин Полиси" от 28 септември, в която се твърди, че във вътрешни доклади на Белия дом се говори за безпокойството на съюзниците на САЩ от последствията при непродължаване на СТАРТ III.

Това безпокойство е логично, но някак половинчато. 

Скришом се притесняваме

а публично формулировките са пределно обтекаеми, не дай Боже американците да се засегнат. Например Договорът за ограничаване на ракетите със среден и малък обсег за действие (ДРСМО), от който американците излязоха, защото пак Русия била виновна, застрашава сигурността на Европа и особено на източната й част много повече, но и там не се чуха особени вопли. Може би защото все още няма реални действия по разполагането на такива ракети в Европа или защото в ЕС си дават сметка, че голяма част от напрежението се нагнетява изкуствено, с цел печелене на вътрешнополитически дивиденти в САЩ. Но ако един ден ракетите потеглят към стартовите си позиции, последните ще бъдат разположени на територията на Източна Европа. Както там са разположени и районите за ПРО, продукт на още един прекратен от САЩ договор. Действие, което уж беше против терористите, а накрая, както обикновено, се оказа срещу Русия. И срещу ракетите на Русия.

До тук основният губещ е Европа, дали защото тя не говори с общ, силен глас, дали защото не иска да има такъв, дали защото от чувство за атлантическа солидарност не смее да каже, че няма повече да бъде заложничка на нежеланието на САЩ да се разберат с другите велики сили. 

В началото на тази година учените от Асоциацията на бюлетина на ядрените физици, които от 1947 г. отмерват колко му остава на човечеството до ядрения Армагедон, съкратиха времето от две минути до 100 секунди. Алтернативите не са много. Или европейците ще вземат сигурността си в свои ръце и ще откажат да бъдат пионки в чужда игра, или ще наблюдават тъжно отмерването на часовника за Деня на страшния съд.