Н. Пр. Армен Едигарян: Конфликтът няма военно решение

Н. Пр. АРМЕН ЕДИГАРЯН е роден през 1965 г. в Ереван. Завършил е Държавния институт по политехника в Ереван през 1987 г., специалност инженерни науки и кибернетика. През 1993 г. завършва социология в Ереванския държавен университет. Има специализации в университети и академии в САЩ и Европа. Започва дипломатическата си кариера през 1994 г. в Министерството на външните работи. Работи в посолствата на Армения в Канада и САЩ, в постоянната мисия на страната си в НАТО. От 2020 г. е извънреден и пълномощен посланик на Армения в България. Женен, има две деца.

"За момента няма нужда да се обръщаме към ОДКБ или Русия за помощ"

- Ваше превъзходителство, конфликтът в Нагорни Карабах продължава вече 30 години със затишия и изостряния, но сега, някак внезапно за страничните наблюдатели, настъпи тежка ескалация. Защо това се случи именно в този момент?

- Азербайджан извървя дълъг път към днешната ситуация. Нападение на 27 септември не беше очаквано. На 21 септември бе обявен сбор на запасняците в Азербайджан. На 25 септември азербайджанската страна отказа на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) да проведе редовната мониторингова мисия на линията на контакта на силите в Нагорни Карабах. Като журналист ще ви бъде интересно да знаете, че турската агенция "Анадолу" излъчи кадри от военните действия още от първите им минути. Поражда се въпросът: Как е възможно? Отговорът е един: Те са знаели за това, готвили са се за това, намирали са се близо до зоната на бойните действия. 

Сред косвените и дълговременни фактори е вътрешната ситуация в Азербайджан. Да не забравяме, че външната политика е продължение на вътрешната. Там има трудности от икономически и социален характер. Нефтеният "бум" не донесе нищо на по-голямата част от населението. На фона на нестабилните и спадащи цени на нефта, ситуацията с КОВИД-19 и влошаващото се социално положение, азербайджанското ръководство прибягна към старото и добре изпитано средство - търсенето на външния враг, който вече десетилетия наред се явява в лицето на арменците и Армения. Според тях за всичко са виновни Армения и арменците. Такава политика води до взривове на насилие и този път наистина имаме тежка, продължителна война. 

Тази ситуация има и глобален контекст, който е свързан със сложната, непредсказуема геополитическа ситуация, с изострянето на отношенията между Запада и Изтока, със събития около Русия. Всичко се нареждаше така, че азербайджанската страна искаше да реши чрез блицкриг въпроса за Нагорни Карабах. Но блицкриг не се получи. Десет дни след началото на бойните действия няма съществени, стратегически промени в ситуацията на фронта. 

- Какво трябва да се случи, за да се намеси ОДКБ (Организацията на договора за колективна безопасност), чийто член е Република Армения? Наскоро премиерът Никол Пашинян заяви, че при необходимост Русия ще осигури безопасността на страната.

- Мога да потвърдя думите на министър-председателя на Армения. С Русия имаме двустранен договор - договора за дружба и взаимна помощ от 1997 г. Армения е и член на ОДКБ - военно-политическа организация, основана на принципа за колективна сигурност, т.е., най-общо казано, нападението над един член е нападение над всички. Съответният механизъм на ОДКБ е разписан в членове 3 и 4 от договора. Първо - за провеждане консултации, а после - за оказване на военна помощ. Тези членове се задействат, когато има непосредствено нападение срещу международно призната територия на държава-членка. 

От сутринта на 27 септември наблюдавахме опити от страна на Азербайджан за разширяване на географията на конфликта, в т.ч. влиза и ситуацията с арменския щурмовик Су-25, свален от турски изтребител Ф-16, летящ във въздушното пространство на Азербайджан на дистанция 60 км и височина 8 км от нашия самолет, когато той бе на арменска територия. Въпреки наличието на такива обстоятелства, не смятаме, че за момента има нужда да се обръщаме към ОДКБ или конкретно към Русия за помощ. 

- През последните дни чухме редица обвинения от арменската страна и други държави към Турция, че тя участва в конфликта. Какви са основанията за тези обвинения?

- Към момента по тази ситуация имаме заявления на френския президент Еманюел Макрон, на руското Министерство на външните работи и на държавния секретар на САЩ. Знаем, че освен вербуването и прехвърлянето на наемници джихадисти от Северна Сирия в зоната на конфликта в Нагорни Карабах, се доставят и оръжия на Азербайджан, включително безпилотни самолети "Байрактар", които участват в бойните действия. По наши сведения, в зоната на конфликта или в щабовете на азербайджанската армия се намират до 150 високопоставени турски офицери, които фактически ръководят операциите. 

- Продължава ли да е актуална тезата, че няма военно решение на конфликта в Нагорни Карабах?

- Армения и Нагорни Карабах, за разлика от Азербайджан, винаги са се придържали и сега се придържат към гледната точка, че конфликтът няма военно решение. Нагорни Карабах има толкова добри отбранителни линии, че беше безсмислено да се започва война. Защо я започнаха, след като т.нар. пояс за сигурност и до ден-днешен не е пробит, въпреки известно напредване на азербайджанската армия.

Конфликтът няма военно решение и колкото по-бързо Азербайджан разбере това, толкова по-добре ще бъде за всички. 

- Да приемем, че утре оръдията замлъкнат. Как арменската страна вижда решението на този конфликт, защото той ще остане и след спирането на бойните действия?

- За нас най-важното е безопасността на Нагорни Карабах. Днес практически без прекъсване се обстрелват населени места, в т.ч. столицата на Нагорни Карабах Степанакерт, където има човешки жертви и разрушения, обстрелват се градовете Шуши, Хадрут, Мартуни, Мартакерт от реактивни системи за залпов огън. Убитите са към двайсет души, има десетки ранени. В момента има заплаха за оцеляването на народа на Нагорни Карабах. Тези събития показаха, че винаги сме били прави, когато сме слагали акцент върху безопасността на местното население. 

Оттук произтича и въпросът за статута на Нагорни Карабах. Това трябва да бъде статут, който по най-добрия начин да осигурява безопасността на неговите жители. В сегашните условия, когато има заплаха за физическата безопасност на населението, трябва да забравим за различните предложения за видовете автономия на Нагорни Карабах.  

Позицията на Армения винаги е била, че трябва да се осигури безопасност на народа на Карабах чрез необходимия за това статут, чрез признаването на правото на Нагорни Карабах на самоопределение. През декември 1991 г. народът на Нагорни Карабах вече се произнесе почти единодушно по този повод. Въпрос на преговори е международното признание и на първо място - признанието от страна на Азербайджан, на правото на народа на Карабах на самоопределение. 

- Но Армения и до днес не е признала Нагорни Карабах като независима държава.

- Когато говорим за взаимни отстъпки между Армения и Азербайджан, досега в хода на преговорите именно непризнаването де юре на независимостта на Нагорни Карабах беше най-голямата отстъпка от страна на Армения. Но това, което видяхме през последните дни, може да доведе до промяна на обстоятелствата. 

- Скоро ли ще свърши "горещата" фаза на конфликта?

- Надявам се, че "горещата" фаза ще свърши скоро. Радва ме фактът, че съпредседателите на Минската група на ОССЕ (президентите на Франция, Русия и САЩ - бел. ред.) призоваха за незабавно спиране на бойните действия без каквито и да било условия.

- За българо-арменските отношения не се говори много в нашите медии. На какъв етап се намират те в момента?

- Арменско-българските отношения не са достатъчно добре осветени. Но бих се изразил така: Тяхното богатство, аурата им на братски, добри, близки отношения се възприема като даденост. Има неща, за които не се говори, защото те се възприемат като даденост. Отношенията между двете страни са многопланови, на различни равнища - в икономиката, търговията, политиката. Имаме почти 60 двустранни документа - договори, меморандуми в различни области, които свидетелстват за разнообразните ни отношения.