Когато животът е лов, а ловът - живот

В поредица от книги Йото Пацов, един младеж старша възраст, защитава с наистина младежки мерак и с опит по старшинство реномето си на писател. Доказателство за това е и отпечатаното наскоро томче "Единаци - разкази ловджийски и всякакви".
Любопитно заглавие, което привлича вниманието, но нали важното е после това читателско внимание да бъде и задържано, и засилено. Точно тук е майсторлъкът.
Хубавото в случая?
Авторът успява да разшири доброто впечатление от първите разкази в книгата, като постепенно, с всеки следващ, започва да разбулва едно притулено земно кътче в Ловешко, където вият вълци, козирози гордо се пъчат по скалисти върхове, гривяци летят с едно крило, кучета довеждат на помощ "Бърза помощ" и стават какви ли не още възхитителни, страшни и шеметни неща...
В същото време човеците са чешити, зевзеци, чудаци. Мяркат се хитърпетровци, показват мурафети андрешковци. Едни човеци излъчват доброта, мъдрост, достойнство, други - алчност, злоба, жестокост. Дори на моменти ролите се сменят - хората стават животни, животните - хора. А сега, де!?
Йото Пацов бръква по-надълбоко в торбата с човешките и животинските чудесии, вади на светло странностите, прикриваните кусури, необикновените характери на своите герои, разчопля ги отгоре, отдолу и все гледа да стигне до ядката - често пъти екзотична и невероятна. Както невероятно е селцето Ъглен, където авторът е израснал и чийто див и едновременно с това благороден свят описва в книгата.
Обяснението "...разкази ловджийски и всякакви" си е точно на мястото, още повече че ловни истории и житейски случки се сливат естествено, плавно и съвсем хармонично в книгата, сякаш да покажат, че откак свят светува, животът винаги е бил лов, а ловът - живот, и в това има някаква колкото простичка, толкова и тайнствена поука.
Към тази поука, към тази мъдрост авторът се стреми и успява да открива малко по малко от нея чрез всеки от своите разкази. Те се четат леко, увлекателни са и човек отвори ли книгата, няма да я остави да прашасва върху нощното шкафче - ще я прочете с удоволствие докрай.
Сполука са и илюстрациите на художника Калин Николов - приказни, било "бродирани" гъсто-гъсто, било нахвърлени с няколко щриха, те показват красотата на черното и бялото и майсторски допринасят цветистото слово на автора да звучи още по-убедително.