Какво? Швейцария ли?... Да - Швейцария!

Винаги с голям мерак съм си записвал разказите на българи, които са били в Швейцария. Едни - като туристи, други - на специализация, някои дори заселили се там и приели страната за втора родина.
Всички разкази, без миг колебание, налагат едно мнение: сравнена с днешна ограбена, порутена, оскотяла България, Швейцария прилича на държава от далечна бленувана планета - красива, подредена, чиста, спокойна, преуспяваща и приказно богата!
Това благодeнствие, разбира се, не пада от небето, а е резултат на векове здрав и самоотвержен труд и на закони и култура, които предизвикват едновременно огромен респект и огромно възхищение на фона на случващото се у нас. Поради което си мисля, че ще е полезно да ви запозная с поне няколко от тези истории - току-виж дошли едно наум. 


х Младо семейство българи - лекарка и хотелиер - тръгва с кола от София за Швейцария на гости при техен приятел, също българин, който вече десетина години работи там като наш представител по туризма. Очаровани са от кътовете за почивка край шосето: на всеки петдесетина километра малка градинка с масички и столчета, много естетично павилионче за закуски и сокове и както се досещате - тоалетна.
Вътре - кабина, за да вземеш душ и да свалиш умората от пътуването, книжни хавлии и книжни кърпи за еднократна употреба, мокри салфетки, няколко вида сапуни и шампоани, сешоари за изсушаване на косата и дори крем срещу слънчево изгаряне! Всичко - безплатно.
А когато човек застане пред огромното огледало на стената, за да се приведе в ред, забелязва до него в елегантна рамка името на отговорника по чистотата и отдолу неговия подпис: на всеки два часа той е длъжен да провери всичко ли е наред тук и да се разпише. А после да направи същото в още няколко тоалетни в района, за които му е възложено да се грижи...

х В дома на домакина - целувки, прегръдки, "ох" и "ах". На масата вече са донесените от България лютеница, кьопоолу, царска туршия, градински краставици и домати, сирене и луканка. Срещу тях - всякакви швейцарски специалитети, от страна на домакина.
Пороят от приказки и въпроси е прекъснат от звънене на вратата. Звънят трима служители от общината - медицинска сестра и двама мъже в униформи.
- Вече сте известени, че утре спираме водата за два часа - казват. - Трябва да направим връзка с нов водопровод. Оставяме тази бутилка с 5 л вода за пиене и тази с 10 л вода - за миене. С балона един човек може да вземе душ. Моля да приемете извиненията на общината за причиненото неудобство.
Тримата внасят бутилките и голям гумен балон с вода в апартамента, покланят се любезно и звънят на съседния апартамент, за да изпълнят същия ритуал. И така - няколко хиляди пъти, защото в района има няколко хиляди жилища и цели два (!) часа те ще бъдат без вода...

х Български професор от Софийския университет "Кл. Охридски", литератор, се отправя с автомобила си на малко пътешествие из Европа. Спира за няколко дни в Швейцария, за да се види с негов приятел, българин, който от години работи там. Ходят нагоре-надолу, разглеждат красоти и забележителности, идва ред да се разделят. Но пред колата на българина чака полицай. Той казва на професора:
- Арестуван сте! От двигателя на колата ви върху асфалта е изтекло масло. Последвайте ме в участъка - чака ви три месеца затвор или 2000 швейцарски франка глоба!
Наистина, на асфалта са капнали няколко капки масло от двигателя.
В полицейското и дума не искат да чуят, че нарушителят е чужденец и не знае законите на Швейцария, че е известен учен и идва за първи път в страната. Води се безкрайно неприятен за българина разговор, който обаче изведнъж завършва благополучно:
- Как е възможно да не прегледат колата ви в сервиз, да не видят теча на масло? - дивят се швейцарците и питат: - Кога сте я водили на сервиз?
- Онзи ден - сеща се професорът.
- Онзи ден?! - недоумяват полицаите. - Къде?
- Тук, в Швейцария!
- Защо?
- Беше ми изгоряла крушка на мигача - смениха я.
- Имате ли квитанция?
- Ето я.
- Късметлия сте - казват полицаите, след като преглеждат квитанцията. - Сега глобата ще плати сервизът, който е бил длъжен да провери и двигателя, независимо че вие сте отишли за друго. Свободен сте, но ще тръгнете само щом отстранят повредата ви...

х Българка, която отскоро е в Швейцария, се прибира към 14 часа и взема душ. Още не свалила хавлията, чува на вратата да се звъни. Отваря - на прага стои полицай.
- Използвали ли сте банята? - пита той.
- Току-що.
- Шуртенето на водата е обезпокоило съседите ви и те ни съобщават, че нарушавате следобедната им почивка и обществения ред. Откога сте в Швейцария?
- От една седмица.
- Сега ще платите само глоба, но при втори подобен случай ще полагате обществено полезен труд - колкото определи съдът!

х Друга българка, също отскоро в Швейцария, разресва на балкона косата си, вижда, че на гребена са останали няколко косъма, свива ги на топче, голямо колкото грахово зърно, и ги хвърля през балкона.
След пет минути на вратата се звъни. Съседката. Тя си е сложила найлонови ръкавици, между пръстите на дясната си ръка държи злополучното топче, подава го с огромна погнуса на българката и казва:
- Ако още веднъж си позволите да изхвърлите такава мръсотия от балкона, ще извикам полиция и ще поискам да ви изселят от блока!

х - За швейцарците природата е нещо свято - разказва ми български търговец, живял там 14 години. - В края на всяка зима те обличат работни дрехи, слагат гумени ръкавици, вземат малки чувалчета за боклук, малки лопатки, ножици и преглеждат най-внимателно всеки квадратен метър тревичка, всеки квадратен метър градинка. Събират паднали листа и клонки, някоя и друга хартийка, донесена от вятъра. Подрязват с ножиците храстчета, садят цветя, изравняват, заглаждат. След като свършат, всяко цветенце е обгрижено, всяка тревичка - сресана. Това не е ленински съботник, както едно време у нас, нито кампания, рекламирана от телевизиите, а по-скоро вътрешна потребност и поклон пред Майката-природа...

х - На много места туристът не може да разбере по уличен тротоар ли върви или по градинска алея. Ниско застрояване и в градовете - кокетни къщички или блокчета на 2-3 етажа. Градинки отпред - с алпинеуми, водоскоци, пейчици, а от всеки балкон цял водопад от цветя. Те скриват фасадите, прозорците дори и омайват с невероятна пъстрота и чар - разказва съпругата на наш бизнесмен там.
И продължава:
- Швейцарците се надпреварват кой ще предложи повече красота за окото и за душата. Това е негласно състезание, необявено, без специални награди, но то амбицира и радва стопаните - че кой не е щастлив да види хора с блеснали от възхищение очи, които стоят пред неговата къща, снимат, ахкат и редят една от друга по-големи похвали?

х Българин, часовникар, отличен майстор в неговия тънък занаят, ми описва своя специализация в Швейцария, докато поправя моя ръчен часовник в миниатюрното си ателие:
- Бил съм два пъти на специализация в Москва - там правят много от известните навремето в целия бивш социалистически лагер руски часовници. Тръгвам и сега, ако ме пратят. Но в Швейцария не бих посмял.
- Как така?
- Швейцарците работят така здраво, както ние не сме свикнали.
- Разкажете ми.
- Сутринта всички са поне 15 минути преди 8 часа в ателието. И като седнат на стола и наведат глава над часовниците, няма ставане чак до обяд. За да отидеш до тоалетната, обаждаш се и най-много след 10 минути трябва да бъдеш на мястото си. Това пушене, това пиене на кафе, това сладки приказки с колегите кой какво е правил снощи, това клюки за началници и за красиви момичета, това кръшкане с лафа "Аз ще изляза за един час" - такива нашенски изпълнения са съвсем непонятни. Както например да дадеш подкуп на пътен полицай - арестува те на мига и отиваш в затвора!
- А на обяд?
- 30 минути почивка. Няма време за размотаване - всеки си носи сандвичи от вкъщи и кафе в термос. Сяда в градинката отпред, изяжда ги и на 30-ата минута отново е навел глава над часовниците.
- Че как се издържа такова темпо?
- Да ви кажа ли честно? - След първата седмица бяхме решили с другия българин да бягаме, но щеше да се получи много конфузно. Ние си знаем как сме издържали два месеца специализация. Обаче научихме две неща:
- че швейцарците наистина са царе на часовниците;
- че Швейцария е най-богатата страна в Европа, защото там има страхотна дисциплина, ред, високо съзнание и се работи като за световно!

х     х     х

 Накрая, вместо заключение, и моя милост ще си позволи да разкаже две истории.
ПЪРВАТА.
Щом създал света, Господ спрял да си почине, заел се да оглежда внимателно сътвореното, и като стигнал до нашите земи, възкликнал възхитен от красотите им: "Е, то бива, бива, ама чак съм се забравил от щедрост и благодат! Трябва да се поправя".
И тогава заселил там българите...
ВТОРАТА.
89-годишният световноизвестен български физик проф. Минко Балкански на въпроса "На какво дължите успехите си?", отговаря - "Работа, работа, работа, работа! Талантът не е важен - работа, работа, работа, работа!"

Ето защо на Алеко-Константиновия възглас "Какво? Швейцария ли?..." моят отговор е един: "Да, Швейцария!"


Градски красоти, а в дъното - замъкът Тун (Швейцария-1)

Пейзаж, какъвто можете да видите навсякъде (Швейцария-2)

И сред цветята - фонтанчета и водоскоци (Швейцария-3)