Няколко думи
Къде отидоха "зъбите" на Мустафа
/ брой: 231
Петъчната реч на новия посланик на САЩ Херо Мустафа пред Атлантическия клуб изпълни новинарското пространство с акцента, че американците включително ще използват "инструменти със зъби" ("including the use of tools that have teeth"), за да се борят с корупцията в България. Конкретно става дума за забрана за издаване на визи на лица, свързани с корупционни практики, ако това засяга интересите на САЩ.
Безспорно корупцията е нещо лошо, както разбрахме от скандала на най-високо ниво в САЩ, където родата на бившия вицепрезидент Джо Байдън е подозирана в корупция в Украйна. Добре, че има такива случаи по света, за да разберем какво е корупция, защото у нас, в България, нямаме такива примери, колкото и много да говорим, че страната "е поразена от тежка корупция". Интересно, нали. Още по-интересно е да виждаме как хора, които подозираме в "тежка корупция" и които комай имат повече апартаменти, отколкото има в "Тръмп Тауър", са първи изразители на интересите на САЩ у нас.
Медиите, които наблегнаха на "зъбите", почти не крият, че се надяват те да "захапят" лица, които са противници на техните издатели. В коментарни материали се появиха дори инициалите Д.П. Т.е. става дума очакване за банално разчистване на сметки.
Поради това се приветстват и подобни изявления. За огромната част от българския народ борбата между Д.П. и примерно И.П., и ижеподобните им, е без значение, тя не води до подобряване на положението. Ако използваме филмови аналогии - в битката между "Хищника" и "Пришълеца", хората обикновено стават на пастърма.
Как да вярваме на посланик Мустафа при това положение? Още повече, че не друг, а вероятно най-често пишещият в американската преса българин, политологът Иван Кръстев хвърли преди почти две десетилетия сянка на съмнение върху безкористието на САЩ, като борци с корупцията, в името на световното благо. В забележително есе от 2001 г., Кръстев пише: "Търговската" версия на откриването на корупцията показва, че превръщането на корупцията в глобален управленски проблем не може да бъде сведено до модното "натиск отдолу". В доста по-голяма степен то е комбинация от "патос отдолу" и "натиск отгоре" (от САЩ), където и двете страни употребяват и злоупотребяват една с друга в глобалния антикорупционен танц."
Либералът Кръстев не го твърди, но преведено на човешки език и спрямо сегашните реалности можем да кажем, че като използват създадените от тях мрежи за влияние, борбата с корупцията е превърната от САЩ в инструмент за директна намеса във вътрешната политика на България, като се използва заплахата от санкции срещу отделни лица, които влияят върху процесите в нея. Това го е имало винаги, но такава безпардонност, с каквато се декларира намесата във вътрешните работи на България, не е имало. Фундаменталната причина е, че САЩ вече съвсем не правят разлика между вътрешна и външна политика. Това усещане е улеснено в България от всеобхватното слагачество на местната им клиентела.
В условията на глобално противопоставяне с Русия, Китай, дори с ЕС, САЩ искат да имат инструменти за контрол над местните елити в държавите клиенти и "борбата с корупцията" е един от тях. Това няма много общо с демокрацията. Демокрацията е в последния абзац на съвместното изявление на правителствата на САЩ и България отпреди седмица, а свободата на словото е в последния ред. Това е.
С други думи, когато видим Ц.Ц. с черен печат в паспорта, тогава може и да повярваме на г-жа Мустафа. Дотогава ще смятаме, че не може да вярваме на американците, дори когато си вадят зъбите. Още повече, че "зъбите" кой знае защо ги няма в българския превод на речта й, публикувана на сайта на посолството.