Изплезвам се и те уважавам

В живота на хората има думи и жестове, които се употребяват всекидневно и от всички. И ако се замислите, ще признаете, че всъщност иде реч за приветствията - пожеланията за здраве и жестове за добруване. Но дори нещо толкова обичайно и спазвано от представители на какви ли не възрастови групи е белязано с определени тънкости, в зависимост от това в коя част на света се употребява.

В Конго например се поздравяват, като протягат един към друг и двете ръце и духат върху тях. Индусите вдигат до нивото на веждите отворените си длани с пръстите нагоре. Ако са близки и не са се виждали отдавна, мъжете се прегръщат, като се потупват по гърба, а жените взаимно си държат раменете и се докосват по веднъж с двете бузи - отляво и отдясно. Думите, които използват - "Намасте!" - са приветствие към бога, който вярват, че живее във всеки срещнат.

Когато видят някого, японците се покланят. И колкото по-ниско, толкова по-важен е човекът за тях. Най-дълбокото и уважително навеждане се нарича сакерей, средното е под ъгъл близо 30 градуса, а лекото - около 15, и непременно се казва: "Конничиуа", което може да се преведе като "Денят дойде".

В Корея и Китай също се приветстват с поклон, обаче все повече азиатци предпочитат да се поздравяват по-модерно: вдигат над главата си съединени ръце. Но ако няколко души се запознаят с нов човек, може да започнат да му аплодират. Добре е да се знае, че той трябва да им отговори по същия начин. Преводът на традиционната фраза за поздрав в Поднебесната империя - "Ни чифан ле ма?" - често предизвиква усмивка, защото буквално означава: "Ял ли си днес?"

На Изток е прието хората при среща да свеждат глава, а ръцете да са прибрани към тялото. Когато дланта на дясната покрива китката на лявата, това се смята за специална почит към поздравявания.

В някои северно-африкански страни дясната ръка се поднася към челото, после към устните, а накрая към гърдите. Това означава: мисля за теб, говоря за теб и те уважавам. Преди да подадат ръка на някого, масаите най-напред плюят върху нея, за да покажат, че намеренията им са чисти. В Замбези пък се поздравяват, като леко приклякват и същевременно с това пляскат с длани.

Аборигените в Нова Зеландия по време на среща пък крещят свирепо, удрят се с дланите по бедрата, с всички сили тропат с краката, сгъват коленете, изпъчват се, показват езиците си и ококорват очите. Този сложен ритуал е разпознаваем само от "свои". Така местните отличават чужденците и натрапниците.

В Тайланд събират ръцете заедно и с тях докосват гърдите или главата - колкото по-високо, толкова по-голяма почит показват към събеседника си. Жестът е съпроводен с възгласа "Уай!" и неговата продължителност също зависи от статуса на срещнатия. Поздравявайки уважавани личности, мъжът прави дълбок поклон, а жената - своеобразен реверанс. Ако става дума за връстници, навеждането ще е едва забележимо, защото е чисто символично.

В Тибет пък местните хора с дясната си ръка свалят от главата си шапката, а лявата слагат зад ухото и... се изплезват. По този необичаен начин хората демонстрират липсата на лоши намерения към околните.

При ескимосите е прието да се поздравяват, като се удрят с юмруци по главата и гърба, но го правят така, че никой да не изпита болка. Това приветствие обаче е присъщо само на представителите на силния пол.

Полинезийцте пък се душат и трият носовете. Подобни начини да си кажат "Здравей!" използват и жители на Лапландия, които по този начин като че ли искат да споделят със срещнатия своята собствена топлина.

Обитателите на остров Пасха протягат напред стиснати юмруци на нивото на гръдната кост, след това ги вдигат над главата и, отпускайки, ги хвърлят надолу. Това приветствие разкрива доброто отношение и същевременно е пожелание за благополучие.

В някои индиански племена е прието да клякат и да стоят в същата поза, докато срещнатият не забележи тази висша демонстрация на миролюбие. Стопаните на къщата не поздравяват госта си, докато той не се настани удобно в седнало положение. А традиционното вербално приветствие се превежда като: "Видях те!"

Живущите в Сахара туареги, чието име от арабски и означава "изоставени от бога", започват да се поздравяват още на стотина метра един от друг. И на това приветствие се отделя доста време: местните подскачат, покланят се, заемат странни пози, променят изражението на лицето, затварят от време на време едното си око... И всичко това се прави, за да се разпознаят по възможно най-точния начин намеренията на човека отсреща.

В Египет и Йемен дланта се допира до челото и се обръща към онзи, за когото е предназначен поздравът. Арабите често кръстосват ръцете върху гърдите си. Австралийските аборигени приветстват околните със своеобразен танц. В Нова Гвинея чужденците се посрещат с повдигане на вежди.

Англичаните, вместо поздрав, обикновено задават въпроса "Хау ду ю ду?", което в буквален превод означава "Как го правиш?", но всъщност се има предвид "Как си? Как я караш". Прието е да се отговори: "Добре!" и да се попита същото, като в този случай приветственият ритуал ще се смята за завършен. Но ако започнете подробно да обяснявате как живеете и какви проблеми имате напоследък, това ще предизвика неподправено недоумение.

В Латинска Америка е прието хората да се прегръщат за поздрав. Мъжете при това три пъти почукват познатия по гърба, като държат главата над дясното рамо, а после повтарят процедурата над лявото.

Във Франция в неформална обстановка дори хора, които се виждат за първи път, за да си кажат "Здравей!", пресъздават и символична целувка, като всъщност се докосват с бузи, а не с устни. Звучи и традиционното за страната приветствие: "Как я караш?" В Германия буквалният превод на поздрава е "Как вървиш?", а в Италия - "Как стоиш?". Други народи нищо не питат, но пък в Гренландия казват: "Времето е хубаво!", а в Индия възклицават: "Всичко е наред!"

Грузинците, вместо поздрав, призовават: "Бъди прав!" или "Побеждавай!" Персите при среща апелират: "Бъди весел!", а арабите и евреите пожелават мир.

Изберете най-подходящото за вас приветствие и нека наистина всичко е наред и сме здрави.