Имперско пренавиване

На 8 юли тази година, след като обявява плана си за изтегляне на американските войски от Афганистан до края на август, в отговор на журналистически въпрос за паралелите между финала на Виетнамската и Афганистанската война, президентът на САЩ Джо Байдън каза: "Вие няма да видите как евакуират хората от покрива на посолството на САЩ в Афганистан. Това са несравними ситуации." 

Американският президент, макар че бе един вид оставен да опере пешкира, бе опроверган само месец по-късно по най-унизителния начин. Сцените, които виждаме от Кабул през 2021 г., до болка напомнят архивните кадри от Сайгон-75-а. САЩ се самоунизиха. Те демонстрираха всичко най-лошо, на което е способна една империя, която се оттегля от периферията. Сключиха сделка с тези, с които воюваха двайсет години. Изоставиха партньора си, който, забележете, има специален статут на основен съюзник на САЩ извън НАТО. Провалиха се с прогнозите за устойчивостта на правителството в Кабул и накрая всичко заприлича на неорганизирано хаотично бягство, в което съдбата на местните им помощници е оставена в техните собствени ръце.

Американците вероятно се надяват, че няма да отнесат афганистанския проблем у дома, както съветските войски го пренесоха. Океанът уж надеждно дели САЩ от Средна Азия. Но това е съмнително. Случващото се в Кабул, което скоро ще видим и в Ирак, в Кюрдистан, другаде, където се доверяват на американските обещания, е свидетелство за пренапрежението на силите на една задъхваща се от бремето си империя. Америка вече не може да бъде еднакво силна и блестяща навсякъде и едновременно. Твърде много фронтове, твърде много врагове, твърде много проблеми у дома и по света, за да може световният жандарм да се справя ефективно и с успех. Аналогиите с други империи от близкото и по-далечно минало, колкото и да ни предпазват от тях, се натрапват много, много силно.