Вселенски празник
...и тогава господарите слугували на робите, а робите ги хулели
Много от обичаите на Сатурналиите са живи и днес, по време на тържествата за Бъдни вечер и Рождество повтаряме това, което още преди векове са правили древните
/ брой: 297
Бъдни вечер и Рождественските празници - малцина се питат откъде идват те. А всъщност, когато се съберем на празничната трапеза около елхата, ние повтаряме това, което много преди нас са правили древните асирийци, египтяни, перси, елини, славяни, а може би и други далечни предци.
Още в най-дълбока древност вечнозеленото дърво - ела, бор, кипарис - с блещукащите свещи по клонките, е било почитано като дърво на живота, дърво на мира. Зеленото сияние, отразено на мразовития фон на зимата, обещавало възраждане на живота, а светлинките по клонките сякаш пренасяли небесния огън в студеното подземно царство на смъртта и провъзгласявали победа на светлината над тъмнината.
Хилядолетия наред хората изпълнявали религиозни ритуали в деня на равноденствието, когато човек вижда, че постепенното угасване на топлината, т.е. на живота, завършва и слънцето отново се обръща към земята. В мрачната атмосфера на зимата тази плодотворна промяна се възприемала като възраждане и се празнувала като раждането на Бога-Слънце. В древния Египет този бог бил наричан Озирис и Хор, в Гърция - Дионис и Хелиос, в Персия и Рим - Митра, при славяните - Сварог и Дажбог.
При християните този "Бог-Слънце" се олицетворява от божествения младенец, а възгласът "роди девственица" и "дойде светлината" се е произнасял на много езици и в продължение на векове. Изображение на девственица с младенец на коленете се появява за първи път в Месопотамия през третото хилядолетие преди н.е. Към това време се отнася и кръгъл вавилонски печат, запазен в Лондонския музей на изкуствата, на който се вижда как мъдри белобради старци поднасят дарове на младенец, отправил поглед към майка си, застанала под зелено дърво - Дървото на живота.
Тези паралели не могли да останат незабелязани от първооснователите на християнската църква и значително по-късно (през IV век на н.е.) на уникален музеен екземпляр, пръстен от VI век на н.е., е изобразена подобна сцена, но вече с Исус, който приема даровете на влъхвите и Йосиф сочи сияещата звезда, която се придвижва пред тях, докато се заковава над мястото, където се намирал Христос.
В най-ранния период на християнството (епохата на Октавиан, Калигула, Нерон, Галба) Рождество било отбелязвано 12 дни след зимното равноденствие, т.е. на 6 януари - Богоявление, когато Исус застава пред мъдреците от Изтока като Божия син. Нощта преди този ден християните прекарвали в песнопения и съзерцаване образите на Бог или на Исус. Извършвал се и обредът по изнасяне на дървеното изображение на Бога с кръста и златни звезди по ръцете, коленете, главата, обикаляли малката подземна черква и след това отново го връщали в скривалището. Подобен обред - обикаляне на черквата с иконите - се наблюдава и сега у нас преди коледните празници.
През IV век на н.е. римската църква обявява 25 декември за Ден на раждането на Христос, което според Юлианския календар е денят на зимното равноденствие. В това вероятно е и причината за дългогодишните колебания на Българската православна църква кога да се отбелязват коледните празници - между 25-27 декември, или между 6-8 януари.
Сега ние сме се придвижили към повечето европейски народи - Рождество съвпада с възраждането на слънцето, но цялостното му отбелязване трае от 25 декември до 6 януари. За християните този период има уникален смисъл: "...Възроденият ден, ярката вечна светлина и слънцето на справедливостта идват и озаряват тези, които стоят в мрака на сянката на смъртта..." се казва в едно от изпълняваните песнопения.
Тази символика обаче не е само християнска, тя е универсална, което приема и свети Августин: "...Това, което наричат християнство, е съществувало и в древността, още от първите дни на човечеството. Но само след появяването на Христос от плът и кръв истинската религия започнала да се нарича християнска..."
Народната мъдрост, която често се развива паралелно с религията, също възприема тази универсалност. И много съвременни народни ритуали, свързани с Рождество, се отнасят към разни епохи, култури, вярвания, въпреки че в ония далечни времена са им придавали съвършено друг смисъл и значение. Сега знаем, че сияещата звезда, която е водила влъхвите при младенеца и с която увенчаваме коледната елха, всъщност е Полярната звезда - тя от незапомнени времена се издига над земната ос и е била почитана като "божествено явление" още от епохата на неолита.
Традицията да се палят свещи на елхата се преплита с древното поверие, че всеки умрял се превръща в жител на небето, подобно на звезда излъчва светлина и по този начин създава Небесното дърво на душите. Славянският "бъдник" води началото си от култа към боговете Сварог и Дажбог, а в още по-далечни епохи е бил символ на култа на древните гърци към богинята на плодородието Персефона. Тогава хората са горели големи дъбови пънове, като внимавали те да горят непрекъснато в продължение на 12 дни, след което разхвърляли пепелта им върху нивите и посевите. Подобен обичай се наблюдава и при древните гали и даже в наши дни в Шотландия.
Същото се отнася и за чисто славянския ошав, постния боб, постните сърми и т.н., които в тогавашните представи са олицетворявали човешката представа за щастие и охолство и се приемали като молба към Сварог и Дажбог да ги дарят с тях през цялата година. Но подобни обичаи съществуват и в Англия и Шотландия, във Франция, Италия, Германия. От далечни епохи идва и обичаят да се слага монета за щастие в домашната погача на Бъдни вечер у нас, но в Германия това е пудинг, в Англия, Шотландия, Франция - торта, в Холандия - национален домашен сладкиш.
Внимателният изследовател ще установи и друго - в различна форма тези обичаи се наблюдават още в римските Сатурналии, т.е. празникът на бог Сатурн, който древните римляни са чествали в същия период - между 25 декември и 6 януари. Не е известно дали това няма да ни отведе до обичаите на етруските или още по-назад в историята. Сатурналиите са празник, през който се отменят всички установени социални порядки - робите имали право безнаказано да хулят господарите си, аристократите и богаташите според обичая трябвало да им прислужват. Нещо подобно се наблюдава и в древна Гърция.
Пренесени от стария Рим, редица от обичаите на Сатурналиите са живи и днес. Така например традиция в съвременната британска армия е в деня на Рождество офицерите да обслужват редовите бойци.
Всичко това доказва, че от незапомнени времена Рождество е било истински Вселенски празник. И си остава такъв велик празник и до днес.
Елхата пълни душата с топлина и радост
Рождество Христово
Дошли са ми добри гости, добри гости - коледари