ГЕРБ губят от бойкота на КСНС

- Г-н Асланов, вчерашният Консултативен съвет по национална сигурност при президента на тема корупция се провали, което се случва за първи път. Много от ключовите представители на правителството и парламентарните партии не присъстваха или си тръгнаха по-рано. Може ли да се определи това като бойкот на президента Румен Радев от страна на управляващите?
- По всичко личи, че това е бойкот. Очевидно тази война между институциите, започната от отделни представители на ГЕРБ срещу президента, е на път да се задълбочи и в някаква степен да се играе на инат, напук срещу него. Разбира се, президентът е с много високо обществено доверие и от случващото се щети може да понесат единствено управляващите, към които общественото доверие е по-ниско.
- Управляващите не си ли дават сметка за това, че губят от такова поведение, което е насочено срещу интересите на нацията?
- След като го правят, очевидно не си дават сметка. Или пък разчитат на нещо, за което аз не мога да се сетя какво е. Но на каквото и да разчитат, няма да им излезе сметката.
- Защо обаче е този бойкот?! Първото, за което човек се сеща, е, че управляващите просто не искат ефективни мерки за борба с корупцията, а само имитация на такава. Или има друга причина?
- Има две основни причини. Да не забравяме, че ГЕРБ и особено неговият лидер, са много честолюбиви. Не забравяйте, че с БСП и Румен Радев е свързана първата им изборна загуба като партия. Очевидно, че не могат да го забравят и преглътнат и да дадат спокойствие за работа на президент, който не е избран от тях.
Втората причина е, че отношението на ГЕРБ към властта е много специфично. Те се отнасят към властта като към нещо, което подлежи на консумация. И то само от тях. Смятат, че имат право, след като са на власт, да обсебват всичко. А президентът и до известна степен опозицията, е нещо, което ги дразни и смущава техния комфорт. В този смисъл реализират към президента Радев типично враждебно отношение, като към чуждо тяло. То не може да бъде изхвърлено, не може да бъде отстранено, както, например, ако ти се е забил трън в петата. Трябва да го търпиш, но непрекъснато трябва да бъде притискан и притесняван и да му бъде показвано ясно да си го знае, че те управляват и той много-много да не се обажда.
- Да поговорим за двата основни законопроекта за борба с корупцията - на ГЕРБ или в случая на правителството, и този на БСП. Какво е мнението ви за вариантите им за антикорупционен орган?
- Не съм запознат в детайли и не мога да ги коментирам като експерт. Но това, което ми е направило впечатление от коментарите, законопроектът на ГЕРБ предвижда в някаква степен запазване на институционалната рамка за борба с корупцията. Сливане на съществуващите сега структури. Което означава, че те не предвиждат нещо радикално. Следователно то няма да доведе и до промяна. В законопроекта на ГЕРБ се твърди, че точно това е промяната, което не означава автоматично, че някаква институционална реформа ще доведе до прелом в борбата с корупцията, но все пак е някаква стъпка към промяна. И всяка промяна и стъпка в борбата с корупцията трябва да се приветства, доколкото това е основният проблем на нашето общество и държава и което е първоизточникът на всички други проблеми - от бедността и неравенството до неработещата съдебна система, до некачественото ни образование и здравеопазване - всичко е с причинител корупцията. Това е и основната заплаха за националната ни сигурност. Всяка стъпка към някаква промяна трябва да се приветства, защото това означава оттласкване от нулата.
- Какво мислите за предложението на БСП антикорупционният орган да е и с разследващи функции?
- Има такъв опит в някои държави и той дава резултати при сравнително много различни условия и исторически дадености. Но пак казвам - самият факт, че се предвижда промяна, трябва да бъде поощрен. Което не значи, че автоматично ще настъпи някакъв прелом, защото корупцията е навлязла дълбоко във всички прослойки на обществото и на институцията, и на всички видове власти, и в медиите, и къде ли още не.
- ГЕРБ не искат президентът да има каквато и да било контролираща функция по отношение на борбата с корупцията по високите етажи...
- Те не искат той изобщо да се обажда.
- Но вашето мнение какво е за ролята на президента в случая?
- Всяка една институция трябва да има специфична роля в борбата с корупцията, доколкото институциите имат правна възможност да се контролират. Така че колкото повече държавни институции получат специфична роля да се намесват в борбата срещу корупцията, толкова по-добре. Впрочем най-богата практика като държава в това отношение има Италия, изстрадана практика, разбира се. Там най-добре се вижда колко много институции са създадени в течение на времето прецедентно, а после и на базата на опит.
- Как възприемате забраната на Бойко Борисов към депутатите му да говорят за президента?
- За тази негова позиция може би някои му завиждат, защото си представям колко по-добре щеше да се чувства Корнелия Нинова, ако можеше и тя да забранява на своите хора да говорят срещу Борисов, например. Но за разлика от ГЕРБ, БСП е партия и там никой на никого не може да забрани да говори.
- А ГЕРБ какво е, щом не е партия? Все пак се представя и е регистрирана като Политическа партия ГЕРБ.
- ГЕРБ е клиентелистка група, сглобена да управлява. Тя се видя, че извън властта, започва да се разпада и не може да съществува. Пак се връщам на това, че за ГЕРБ властта е нещо, което се консумира. Като баница или пица. Правят го на принципа: ние сме седнали в момента на трапезата и ние имаме право да ядем. Така е и в общините, и в случая в Хасково с роднинско-приятелския кръг на Делян Добрев го доказа.
- Да, конфликтът на интереси също е форма на корупция. И както става ясно, този порочен шуробаджанашки подход не е само в Хасково и едва ли е патент само на ГЕРБ. Защо обаче чак сега гръмна такъв мащабен скандал?
- Страхувам се, че местната власт е дълбоко поразена от този проблем. И в която и община да влезем, ще видим същото или почти същото. Дори и общините, управлявани от БСП, не правят някакво изключение в това отношение. Въобще обществото ни е дълбоко развратено от корупция. И както казах, това е проникнало навсякъде. Затова трябват много радикални и всеобхватни мерки. Защото за много хора у нас корупцията вече представлява уют, удобство. И те дори не са противници на корупцията, особено чрез местната власт, която на много места е единствен работодател. И зависимостите, които се създават по тази линия, са толкова тежки и толкова дълбоки, че трудно може да се вземе една община и да се реши проблемът с корупцията на парче, без да се отстранят причинителите на цялостната система. Това е наистина един октопод, който е завладял държавата на всичките й нива.
- Но корупция има навсякъде. Какво отличава нашият модел от този в западните демокрации например?
- Разликата е там, че при обществата с демократична култура самото общество е твърде чувствително, невъзприемчиво и нетърпимо към проявите на корупция. Докато у нас много широки прослойки от обществото ни са заинтересовани корупцията да продължава. Те са част от корупцията, те са движещата сила.
- Това е мафия.
- Това у нас вече е мафия, да. И тя ни отличава от обществата с демократична култура.
- Добре де, но все отнякъде трябва да се започне. От кого, от президента Радев? Смятате ли, че той ще е в състояние, ще има сили и воля да направи пробив, особено като се има предвид колко ограничени са конституционните му правомощия, включително и на законодателно ниво?
- Румен Радев би могъл да бъде инициатор и около него да се формира едно ядро, което непрекъснато да тормози и притиска властта. Разбира се, това е основната роля на опозицията в демократичните общества. Но БСП има частичен проблем с доверието на хората, защото не е партия от днес или вчера. БСП е стара партия, с дълга биография, а хората нямат и толкова къса памет. Но БСП, президентът Радев и други центрове в нашето общество, които са непримирими с това нещо, могат да координират усилията си да започне някакъв процес на натиск върху институциите. Да помогнат за създаване на непримиримо обществено мнение, което да се превърне във фактор, движещо промяната.
- Така конструиран парламентът, може ли да се очаква от него да е генератор на мерки срещу корупцията и непримиримо отношение към нея?
- Не. Общественото доверие в парламента е изключително ниско. Хората отдавна и с основание подозират, че това не е мястото, на което се въздава властта, а че важните решения се вземат на друго място. Зад кулисите. И че парламентът е само фасада.
Нужно е да настъпи първо една много радикална промяна в политическата система като цяло. И тази промяна да започне да превъзпитава основните играчи партиите. Да се създаде друг обществен климат и тогава да стигнем до един нов парламент, на който да се има доверие, че ще работи честно и ще приема закони, които наистина не са лобистки. Защото виждаме, че в момента в много случаи се приемат лобистки закони от една или друга група, предимно в интерес на силните на деня, на големите бизнес групировки, картели и монополи и дори в някои случаи - в интерес на отделни личности. Всичко това хората го виждат и затова доверието в парламента е на дъното. Може и по-ниско е само доверието в съдебната система.
- Президентът изпраща КСНС за корупцията на "поправителен" след две седмици. Какво предвиждате да се случи тогава?
- Предполагам, че този път Консултативният съвет ще се проведе, защото управляващите ще си извлекат поуки от негативните коментари, които ще последват след проваленото и бойкотирано заседание. Ще разберат, че това е било в тяхна вреда и няма отново да бойкотират заседанието при президента. Но ако не се потърсят консенсусни позиции по темата корупция и в този КСНС нещата отново приличат на разправиите в парламента, няма да има резултати.
- От предишния Консултативен съвет на тема национална сигурност, който беше първият за Румен Радев, нямаше особени резултати. Защо да очакваме нещо по-различно сега?
- Президентът не е призван да обединява враждуващи позиции. Това е невъзможно, ако те са противоположни. Той е призван да събира спорещите страни и вече с неговото посредничество да се търсят допирните линии - златното сечение на компромиса, който може да примири враждуващите позиции по отделни въпроси поне.