Драмите на България и Великите сили
Стоян Райчевски продължава да изследва отечествената съдба
/ брой: 150
В преследване на националните си идеали България воюва почти седем години - Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913) и Първата световна война (1915-1918). В началото на 1918 г. американският президент Уилсън предлага България да запази част от Добруджа и да получи Тракия до линията Мидия- Енос или Мидия-Родосто. Тогава САЩ още си играе на справедливост, търси поддръжници и събира симпатии. При сключването на Солунското примирие френското и английското правителство не се съобразяват с прокламираните идеи от президента Уилсън и налагат на България едностранно изготвено примирие, съобразено с интересите на техните балкански съюзници. После идва конференцията за мир в Париж през януари 1919 г., за която Джеймс Баучер, кореспондент на в. "Таймс", ще напише: "Не можете да си представите колко съм възмутен и погнусен от това, що се върши по адрес на България".
Напомням всичко това, след като отворих книгата на Стоян Райчевски "Ньойският договор 1919 г. Диктат и неизпълнени обещания", издание на "Български бестселър". Знае се, че по силата на несправедливия Ньойски договор България загуби не само свои изконни територии и принесе в жертва стотици хиляди убити и ранени свои синове, но тя бе натоварена да изплаща на победителите и непосилни репарации. Вдовишка и сирашка България е потънала в покруса и отчаяние, народът е обеднял до крайност. На всичкото отгоре тя трябва да приеме половин милион бежанци от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, прогонени насила от родните им огнища.
Стоян Райчевски разглежда обстойно както събитията, предхождащи подписването на договора в парижкото предградие Ньой, който нанесе най-ужасния удар на Отечеството ни, така и поведението на българската делегация на конференцията в Париж. Той акцентира на неприложимите принципи на президента Уилсън за правото на самоопределение на народите, които биха облекчили съдбата на страната. От особено значение са главите в книгата, които разкриват опитите на българското правителство да настоява да бъде изпълнено обещанието България да получи излаз на Егейско море, но великите сили постигат компромис между Гърция и Турция и отново жертват българските интереси. Накратко Стоян Райчевски показва убедително как с благовидни и префинени позовавания на международното право се извършва принудителното изселване на българско население от Тракия и Македония. Книгата предлага и пълния текст на Ньойския договор на български и френски език. Изданието е богато илюстрирано и библиотечно оформено.
Такава и другата книга на Стоян Райчевски, дело на същото издателство - "Беломорска България. 1941-1944". Заглавието повтаря името на издавания в гр. Ксанти през 1919 г. и от 1941 до 1944 г. български вестник "Беломорска Тракия". Изданието, плод на задълбочени проучвания, представя живота в Беломорската област след присъединяването й към България през 1941 г., то е пространен разказ за стопанското и културното строителство на българите в Беломорието в години на война, една избягвана тема за изследователите. Но в него са отделени и достатъчно страници за прогонването на българското население от Западна Тракия в първите десетилетия на ХХ век и бежанската му съдба. Една голяма драма на България, която за жалост БНТ подмина и не включи в "Събитията на ХХ век".