От редактора
Да защитим Държавата на духа!
/ брой: 24
През последните дни за пореден път стана ясно, че упорито и целенасочено се опитват да унищожат нашето национално самосъзнание. Историческа истина е, че една държава може да бъде унищожена както от външни врагове, така и от национални предатели.
Съюзът на българските писатели излезе с официална декларация, подписана от най-големите съвременни творци на словото, във връзка със скандалните промени в учебните програми.
В нея се казва:
"...Напоследък сме свидетели на деяния, които по своята безцеремонност и драстичност не могат да бъдат окачествени другояче, освен като национално предателство. Как иначе бихме могли да възприемем послушническата политика на Министерството на образованието и науката, което въпреки протестите и всеобщото негодувание продължава да сваля от програмите българските класици, да „редуцира“ произведенията им до стихче или глава от роман, а на тяхно място да налага чуждестранни текстове с мотива за уж някакво съгласуване между българското и европейското историческо развитие..."
По-нататък българските писатели определят изхвърлянето на вечните български книги от учебните програми като "чудовищно деяние на българомразци, защото се отстранява нашият недвусмислен книжовен принос в укрепването на законните, моралните, родолюбивите устои на обществото".
И още:
"Напоследък стана ясно, че много търговци са се настанили в храма на образованието. Оттам непрекъснато се разнасят пристъпи на чиновническа лудост и мирис на нечисти пари, щедро наливани от чуждоземни фондации и централи. Без Отец Паисий Хилендарски ние не можем, не можем и без Ботевата публицистика, но без министри можем. Те идват и си отиват, но дали осъзнават, че са наемници на политическата държава срещу Държавата на духа, създадена с българската азбука, с българските книги от българските писатели?" - се пита реторично в декларацията.
Преобладаващата част от българските творци на словото и днес отстояват национално достойнство и национална независимост чрез силата на литературата. Затова смятам, че именно те би трябвало да участват активно при създаването и обсъждането на новите учебни програми.
Защото българската литература е територия на Държавата на духа - единствената и последна българска държава, която сме длъжни да защитим.