Човекът-кино вече пътува в небесата

Една късна зимна нощ преди три-четири години по някоя от телевизиите започна странен филм - нито екшън, нито фантастика, нито приключенски, нито психо. Филм необикновен, изненадващ, предизвикателен, объркващ дори. Дълбок. За хора, които се стремят поне от време на време да употребяват мозъка си пред телевизора, а не само натъпканата със свински пържоли и туршия уста, мучаща от възторг при изпълненията на поредната фолкпевица.
Началото изпуснах, но накрая бях сигурен, че това е филм на знаменития португалски режисьор Мануел де Оливейра. В него той изповядва твърде екстравагантна и авангардна философия: решиш ли най-убедително да докажеш изгарящата си, дива, вечна любов - изневерявай!? Влюбвай се, съблазнявай, обичай... чрез изневяра!?
А за да бъде шокът все пак поносим, всичко в киноразказа бе поднесено изискано, елегантно, аристократично, красиво, макар зад привидното благородство и деликатност да надничаха тъмни, необуздани страсти и кроежи, от които всеки би настръхнал ужасен.
При това проповедникът на тази толкова скандална философия и режисьор на филма тогава беше на... 100 години, че и повече, и сам казваше: "На моята невъзможна възраст съм сигурен - човешкият вид е пълна мистерия".
Сега за биографията на великия майстор, потопил с кончината си цяла Португалия в дълбока скръб - страната обяви двудневен национален траур!
Роден е на 11 декември 1908 г. в Порто. Приема от баща си, индустриалец, любовта към киното. Пробва се като статист, после - като артист, но постепенно разбира, че най му приляга работата на режисьор.
Първият му филм е документален - "Работи по река Дуро" (1931), ням. Посветен е на работниците по минаващата през родния му град река. След още няколко документални творби влиза като режисьор в игралното кино с "Аники Бобо" (1942). Следва дълго прекъсване, преди по екраните да се появи вторият му игрален филм - "Мистерията на пролетта". Причините са политически - мракобесният режим на диктатора Салазар, както и цензурата на управляващите след него.
Колкото и невероятно да звучи, Мануел де Оливейра се разгръща с пълна мощ и показва смайващия си талант след 1985 г. - тогава той, вече близо до 80-те, всяка година снима по един игрален филм чак... до смъртта си.
"Работата му е придирчива, дисциплинирана, хладно романтична и засяга предимно надсредната класа и изкуството само по себе си", пише за него критикът Филип Френч в "Обзървър".
Други познавачи на творчеството му посочват, че той прави неореализъм преди неореализма и впечатлява така, както новата вълна във френското кино.
Голям поклонник на великия испански режисьор Луиз Бунюел. На 98 години заснема филма "Красива завинаги" с Мишел Пиколи в главната роля - разкошно продължение на Бунюеловата "Дневна красавица", при това създадено 38 години по-късно. Работи с Катрин Деньов, с Марчело Мастрояни, с Джон Малкович и мнозина още знаменити актьори и режисьори от света на киното.
Сред най-известните му филми са "Божествена комедия", Христофор Колумб, енигмата". На 101 г. снима "Странният случай с Анжелика", а на 103 г. започва екранизацията на пиесата "Гебо и Сянката" на бележития португалски писател Раул Брандау и с филма се представя на фестивала във Венеция през 2012 г. През 2014 г. прави две документални творби - снима в унес, в опиянение, до последния си дъх!
Автор е на повече от 50 игрални и документални филма - чудесни произведения, получили 43 награди от най-престижните фестивали - в Кан, Венеция, Локарно, Берлин..
Още приживе, като израз на огромна почит към него, е учредена наградата "Мануел де Оливейра", която се присъжда всяка година на международния кинофестивал "Фантаспорто" в град Порто.
Доайен сред режисьорите, той остава недостижим в искрящата си творческа младост, която продължава толкова дълго. Също както и вечната му любов към неговата съпруга - двамата имат 75-годишен брак!
Неслучайно е наричан "Човекът-кино" - Мануел де Оливейра се ражда само 13 години след появяването на кинематографа и през целия си живот му остава фанатично предан, а когато неговата "невъзможна възраст" го подсеща да приключи земните си дела, се отправя на небесно пътешествие, за да разгадава там, горе, абсолютната мистерия на човешкия род...


Тайнството на сътворението
(Открит урок на големия майстор)

- Единствената увереност, която имам днес благодарение на моята невъзможна възраст, е, че човешкият вид е абсолютна мистерия. Така че разбирате защо ми е много трудно да обясня как точно подхождам, за да създам филмите си.
- Киното, както и всички други изкуства, само възпроизвежда живота. И тъй като животът не се е променил, логично и киното си е останало същото.
- Мелиес, Макс Линдер или пък Чарли Чаплин измислиха всичко в областта на режисурата, останалото е само потвърждение на техния труд.
- Някои са по-способни от други да разказват, защото имат дарба за това. Моята работа като режисьор е да ги забележа и да избера правилните хора.
- Киното е задължено да разкрива съвременността. Независимо дали адаптирате стар текст или правите исторически филм, вие трябва да мислите за настоящето...
- Трябва да познавам всички възможности на камерата. Трябва да играя с нея.
- Като режисьор аз давам само малки насоки на актьорите, за да се спазят някои детайли, независимо дали става дума за фраза от диалога или жест. За останалото им оставям свобода.
- Стар египетски философ от времето на фараоните възкликнал веднъж: "Сега, когато има романи, ще загубим паметта си!" Намирам тази мисъл за превъзходна, защото истинската памет е животът и ако се опитаме да го възпроизведем, ние го фалшифицираме.
- Всеки режисьор, който започва филм, е обезоръжен, затова трябва да има точна идея в главата си, в противен случай бързо ще се провали.
- Киното е и изкуство, и наука. Трябва да си служим предпазливо с него, защото както всяка наука то може да роди чудеса, но и ужаси.
- Всички художници от Ренесанса са рисували едно и също нещо: религиозни фигури. Защо? Това е тайнството на сътворението.


Текстове под снимките:

Мануел де Оливейра през 2005 г, на 96, с част от своя екип


В кадър от филма "Красива завинаги" с Мишел Пиколи в главната роля