Ботев - революционерът, поетът, публицистът

Боян БОЙЧЕВ

Напоследък все чувам, че живеем в различни времена. Като оправдание за постепенната забрава на големите ни революционери. Видиш ли, не можем да мерим с еднакъв аршин тогава и сега. Нищо, че личности като Христо Ботев, Васил Левски и други наши революционери още тогава като мислене и идеи надхвърлиха своето време.
А днешното време различно ли е? По-модерно, технологично - да. Но по-справедливо ли е? Или заменихме едно робство с друго? Привидно свободни, робуваме на чужди интереси, ратаи сме на нови чорбаджии.
Отбелязваме 175 години от рождението на Ботев. На революционера Ботев, издигнал още тогава свободата като висша човешка ценност. Свобода национална и социална. На идеалиста Ботев, дръзнал след разгрома на Априлското въстание да поведе още 200 луди глави да освобождават Родината. На поета и публициста Ботев, оставил ни гениални творби, но и със своя живот доказал написаното с перото. На неудобния Ботев, ограничаван и изхвърлян от учебните програми, за когото се сещаме само около такива годишнини и ученически матури.

Ботев учителят

Учителството е в кръвта на Ботев. Неговият баща Ботьо Петков е виден учител в Калофер. Именно той успява да издейства руска стипендия за сина си, благодарение на която 15-годишният Христо отива да учи в Одеса. Записан е първоначално като "волнослушател" във Втора гимназия. Но бунтарският дух на бъдещия революционер не издържа на строгите и закостенели порядки в училището. Ботев е изключен поради "немарливост" и е принуден сам да се издържа с частни уроци, като междувременно продължава да посещава библиотеките в града и да се самообразова. Записва се като "волнослушател" в  Историко-филологическия факултет на Имперския новоросийски университет и известно време посещава лекциите там. През 1866 г. Ботев е назначен за учител в руското село Задунаевка. Селото е населено с български преселници, а младият учител обучава както деца, така и възрастни, които призовава да се включат в борбата за освобождение на България. Връща се в Калофер в началото на 1867 г., когато разбира, че баща му е болен. Но през май е принуден отново да напусне града и да емигрира в Румъния, след като произнася пламенна революционна реч в деня на Св. св. Кирил и Методий. Ала учителството е призвание и макар твърде кратко да преподава в училище, Ботев с целия си живот и пример остава учител в живота на поколения и поколения българи, което звучи колкото шаблонно, но и толкова истински.

Ботев поетът

Първото си стихотворение "Майце си" пише, когато е в Русия. Там той се запознава с творчеството на големите руски поети и писатели. За краткия си 28-годишен живот ни е завещал двадесетина стихотворения, шедьоври, с които остава в българската литературна съкровищница. И с поезията си Ботев изпреварва времето. Неслучайно от него е прието да отчитаме съвременната българска литература. В какво е силата на Ботевите стихове? Много може да се говори за тях. За бързото израстване на Ботевия лирически герой от недоволен от настоящето младеж бунтар до убеден революционер, борец за национална и социална свобода. За умело подбраните думи, които пронизват като куршуми читателя. За посланията, актуални и днес. За онази сплав от модерно и фолклорно слово. За невероятните образни картини, представящи и природа, и действителност. Може би една от най-ярките природни картини в световната литература е събрана в четири стиха: "Настане вечер - месец изгрее,/ звезди обсипят сводът небесен;/ гора зашуми, вятър повее,/ - Балканът пее хайдушка песен!"
Или онова прозрение за съдбата на революционера: "Тоз, който падне в бой за свобода,/ той не умира..."
Ключовите понятия в Ботевата поезия са свобода, борба и саможертва. От които управниците толкова много се боят и днес. Да, те цитират Ботевите стихове, кипрят се с тях на чествания, но вътрешно се страхуват.
Нима не звучи актуално "Елегия", не е ли това животът около нас, не е ли вечна тази творба? Но най-силното е, че със своята героично-трагична съдба Ботев доказва и на дело това, което пише: "в редовете на борбата/ да си найда и аз гробът!"

Ботев публицистът

А колко ярка е Ботевата публицистика! И колко опасна днес... Затова ли бе изхвърлена от учебната програма и днешните млади хора понятие си нямат от нея? И никога няма да имат. В интернет има всичко, но трябва да знаеш какво да търсиш, а като го намериш, да го разбереш...
Свикнали сме да разглеждаме Ботев преди всичко като поет, а всъщност той много повече творби има като журналист. Творби, които имат съществен принос в освободителното ни движение. Публикувани във вестниците, които издава или в които сътрудничи, те дават възможност да проследим полета на мисълта му, непреходността на възгледите му. Макар и написани във връзка с конкретни исторически обстоятелства, статиите, фейлетоните, очерците и памфлетите също надхвърлят рамките на времето. Те са едновременно актуални, но и свързани с вечни, непреходни проблеми: самоосъзнаването на българското, свободата като феномен, историческата съдба на човечеството. И тук основното противопоставяне е робство - свобода, което ни отнася към развените знамена на Парижката комуна. Но колко опасен е "Смешен плач", как не се вмества в днешната ни политическа ориентация "Политическа зима"...

Ботев революционерът

Ботев е професионален революционер. Трудно е да си представим какво би станало с него след Освобождението, как би приел твърде бързата забрава на възрожденските идеали. Защото неговият идеал е свободата, но свобода не само национална, а и социална, от всякаква форма на неравенство и потисничество. За него българските чорбаджии и турските богаташи са еднакво зло за народа, защото живеят на гърба му. Ботев е невъзможен без социалното. Той търси причините за човешките нещастия именно в неравенството, което "на тая пуста земя царува".
Но днешните чорбаджии и изедници не искат да чуват такива речи, скрити зад тъмните стъкла на лимузините и дебелите вратове на телохранителите си. Ценностите са преобърнати, както са били преобърнати и веднага след Освобождението. Алчността, личната изгода, материалният интерес, егоизмът, лъжата, кражбата... Неравенството се възприема като нещо нормално.
А за Ботев любовта към Родината е над всичко и осмисля всичко. Тя стои над личното. Иначе как човек ще остави любимата жена и детето си и ще тръгне да се бори за свободата на народа. А по пътя от дунавския бряг към безсмъртието са се затваряли врати, захлопвали прозорци, една чаша вода е нямало кой да даде на изнурените Ботеви четници.
Ами след Освобождението? На Венета, Ботевата вдовица, депутатите отпускат месечна пенсия от 30 лева, докато самите те взимат по 15 лева надница на ден...

Ботев неудобният

Да, Ботев е неудобен. Не е политкоректен. Не е "правилен". Защото е българският Ботев. Въплъщението на българския дух. Или поне на онази част от него, която е свободна.
"Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество", казва гениалният революционер.
Какво още ни казва Ботев? Ако загубим родното, ако забравим традициите, българския морал, език и дух, ако се откажем от свободата, ако приемем неравенството, ще бъдем пак роби. И този път сигурно ще изчезнем.
Въпросът е: разбираме ли Ботев, готови ли сме да тръгнем по пътя му, достойни ли сме? Ако да, защо не го правим?
Някои казват, че живеем в различно време. Не! Живеем във времето на Ботев. Защото хора като него не умират.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.