Библиотеката
/ брой: 132
Още когато приближи до мен, разбрах че аверът Доко ще иска услуга.
- Пешо, цяла зима с кисело зеле те зареждам – започна отдалече той.- И самотна пенсионерка ти намерих, та да не си сам... Накрая и с нови гуми на половин цена те уредих преди две години. Сега и ти ще ми свършиш една услуга. Довечера ще докарат малка библиотека та трябва да я пренесем. Синът и снахата са я поръчали за тях си. По-скоро снахата е настояла за покупката, нали е по-учена от моето дете. Е, ще носим – малка е, по силите ни е.
Съгласих се естествено.
Нали следващата зима пак кисело зеле ще ми трябва. Пък и драго ми стана – хора духовни – библиотека ще си взимат. Този живот само с перални, фризери и микровълнови фурни няма да го изкараме я... Искат да четат хората – да четат. И без това четящите днес главоломно намаляват.
Вечерта поръчаната библиотека дойде.
Малка, хубава, бижу! Искрено им завидях на младите – как културно ще си подредят книги,та домът им да грейне и да се разбере, че влизаш при културни хора, за които четенето е празник. Свършихме с Доко работа, той благодари и ме покани след два часа на по ракия. Тъкмо снахата щяла да зареди новата библиотека така, както си е намислила.Приех и поканата да видя как изглежда новата покупка заредена.
След два часа отново се озовах в хола, при снахата на Доко. Рафтчетата на библиотеката наистина бяха заредени. На първото – дезодоранти. На второто рафтче – бои за коса най-различни. Парфюмите на госпожата бяха заели третото рфтче. Най-отдолу на библиотеката бяха разположени гримовете. С разлюляна походка и кръстосан поглед тръгнах към кухнята на Доко, та да изпием по една утешителна ракия...