Невероятно, но факт
Амундсен и Нобиле - с дирижабъл над Северния полюс
Преди 85 години двамата полярни изследователи осъществяват едно от най-великите пътешествия в историята на световното въздухоплаване
/ брой: 109
"Мащабно търсене на изчезналия през 1928 г. покорител на Южния полюс Руал Амундсен започна Кралският норвежки военноморски флот. В издирването е включено последното чудо на техниката - подводница-робот, кръстена на персонаж от местната митология - Хугин."
Това съобщение на чуждестранния печат отново насочва вниманието към личността на Руал (още Роалд) Амундсен - норвежец, знаменит полярен изследовател от началото на миналия век. Той ръководи първата експедиция, преминала през Северозападния проход около Северна Америка, също първата експедиция, достигнала Южния полюс. Амундсен е първият изследовател, покорил Южния и Северния полюс!
Легендарният кораб "Фрам", скован от ледовете
Роден във фамилия, свързана с морето - капитани и собственици на кораби, той по настояване на майка си учи медицина. Но след нейната смърт разбира, че е обречен на Севера, и започва серия от експедиции, които по-късно му носят световна слава.
През 1897-1899 г. участва в белгийска антарктическа експедиция. През 1903-1906 г. с кораба "Йоа" извършва първо плаване през Северозападния проход, като на ски, с лодка и пеша прави походи, за да проучи целия маршрут. След успешния край на рискованото пътешествие, Амундсен замисля щурм за покоряване на Северния полюс, но е изпреварен от Фредерик Кук и Робърт Пири, затова решава да опита късмета си в атака на Южния полюс. Той взема кораба "Фрам" от Фритьоф Нансен и доверява плана си само на двама души - брат си Леон и капитана на "Фрам" Торвалд Нилсен.
Пази всичко в тайна, за да не разбере намеренията му неговият най-голям конкурент - английският полярник Робърт Скот. Идеята е да бъдат изградени няколко лагера по пътя към Южния полюс и снабдени с провизии, така че при благоприятно време да се щурмува полюса от малки групи хора с шейни, теглени от кучета.
Амундсен се движи по съвсем непознат маршрут, докато Скот използва пътя, открит през 1908 г. от Ърнест Шакълтън.
Норвежецът и хората му построяват лагери с провизии на 80, 81 и 82 градуса южна ширина. Основният им лагер "Фрам Хайм" ("Домът на Фрам") е с 96 км по-близо до полюса от лагера на Скот. На 8 септември 1911 г., подлъгани от хубавото време, Амундсен и 8 души от неговата експедиция тръгват към Южния полюс, обаче времето изведнъж се обръща, температурите падат до минус 50 градуса и те се втурват обратно, вкочанени от студ. Цяло чудо - прибират се живи!
На 19 октомври започват нов щурм с 4 шейни и 52 кучета. Достигнат е лагерът на 80 градуса южна ширина, после - на 82 градуса. Един месец по-късно 24 кучета са заклани, за да бъдат изхранени хората и другите кучета. Пътешествениците са на 87 градуса ю.ш. и после - на 88 градуса. Достигат на 180 км от Южния полюс. На 14 декември 1911 г. петима от експедицията заедно с 16 кучета оставят на полюса малка палатка и писмо, в което описват приключенията си - ако загинат на връщане, да се знае, че са първите, стъпили на полюса.
Амундсен изпреварва с един месец Скот, който загива по обратния път.
Следва световна слава и бляскави планове за нови пътешествия на Север. Един от тях е свързан с бележития строител на дирижабли и изследовател на Арктика Умберто Нобиле. Италианският математик и конструктор е луд по въздухоплавателните апарати, прави проекти за тях, участва в изпитанията им, постъпва във военен завод, където неговият изключителен талант след няколко години го издига до поста директор.
С Амундсен се среща през пролетта на 1924 г., когато той идва в Италия, за да поръча два хидроплана за полет до Северния полюс. Още тогава Нобиле изразява предположението, че за изследване на полярните земи най-добре е да бъдат използвани дирижабли, а не самолети. Една година по-късно, след неуспеха да се стигне до полюса с хидроплани, за Нобиле вече е ясно, че неговият нюх не го лъже.
Той е поканен от Амундсен в Осло "на конфиденциална беседа" и трябва да отговори там на въпроса, може ли да конструира дирижабъл, който да извърши полет от Шпицберген до Аляска - през целия Северен ледовит океан. Разстоянието е над 3500 км.
- Да! - казва Нобиле след кратък размисъл и се съгласява не само да участва в експедицията, но и да управлява дирижабъла като негов капитан.
През април 1926-а, преди 85 години, дирижабълът "N-1", кръстен от Амундсен "Норвегия", изминава за 5 дни разстоянието от Рим, през Англия и Осло, до Ленинград - общо 4300 км. Там изчаква да се оправи лошото време и на 5 май тръгва за Шпицберген, където каца на 7-ми.
На 11 май започва полетът над Северния ледовит океан. В експедицията взимат участие 6 италианци, 6 норвежци, 1 швед. Разбира се - Амундсен и Нобиле, който е командир на кораба. Прелитайки над Северния полюс на 12 май, хвърлят три флага - норвежки, италиански и американски.
Следват тежки премеждия, които, за щастие, завършват без инциденти: недостиг на гориво, ураганен вятър, гъста мъгла... Изминал 5300 км над неизследваните територии на Северния ледовит океан, дирижабълът, управляван безупречно от Нобиле, се приземява в ескимоското селище Телер.
- Авиационният фактор решава успеха на експедицията и, следователно, най-голяма слава заслужава Нобиле, който конструира, построява и управлява този въздушен кораб. Но неопровержимо е и това, че експедицията се явява плод на многогодишните усилия на Амундсен, предприети под сянката на норвежкия флаг и по негова инициатива - казва директорът на Норвежкия полярен институт Адолф Хул.
Полетът на двамата изследователи и днес се смята за едно от най-великите постижения в историята на световното въздухоплаване.
Въодушевен от изключителния успех, италианският диктатор Бенито Мусолини се разпорежда след две години за втори полет над полюса - вече с дирижабъла "Италия", на който лети само италиански екипаж. Нов успех, обаче по пътя обратно става катастрофа. Следва голяма спасителна операция, в която участва и Амундсен с неговия хидроплан "Латам" - той бърза да изтръгне от лапите на смъртта своя приятел Нобиле, но сам загива...
Може би е щастлив в смъртта, защото много пъти са го чували да казва:
- Ех, ако някога успеете да видите с очите си колко е красиво - точно там бих искал да умра!
Тежко раненият Нобиле е спасен със самолет, другите членове на експедицията са взети на борда на съветския ледоразбивач "Красин".
Така е затворена една от най-драматичните страници в изследванията на полярните земи. Умберто Нобиле описва в книги пътешествията си, работи в СССР, където конструира въздушния кораб "V-6", преподава аеронавтика в САЩ, избран е за депутат в Италианския парламент и доживява дълбока старост - 93 години.
(По материали от чуждестранния печат)