300 души на Черни връх!

"Братия, напуснете навреме вашата жажда за злато, вашата жажда за власт, вашето суетно стремление за първенство... напуснете меките постелки, излезте из димните кафенета, из прашните улици, напуснете за няколко дни града и дойдете тука, на тази височина от 2500 метра, изпитайте поне за кратко време едно истинско чисто наслаждение и вий ще се преобразите, вий ще станете по-добри, по-здрави, по-уравновесени, по-жизнерадостни..."

Не Волтер, не Русо - Алеко! Този зов на Алеко Константинов за връщане назад към природата, за откъсване от прелестите и мерзостите на цивилизацията, за поход към девствените лесове увлича 400 души. Поканата е отправена на 23 август 1895 г. в брой 99 на вестник "Знаме" и тя действа така магнетично, че само за няколко дни се събират мераклии от цялата страна, че и от чужбина, готови да последват писателя. Идват мъже и жени чак от Бесарабия, Турция, Сърбия, Македония...
Както по-сетне пише Алеко в знаменития си пътепис "Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх!" (това е оригиналното му заглавие, б.а.), целият този народ през Драгалевци, през Беглер чифлик, през Бистрица, през Княжево плъзва през нощта срещу неделя по гърдите на Витоша и при изгрев слънце 300 души вече са на Черни връх!
След фантастичен устрем към небесата, след хиляди препятствия, след стремително катерене по храсталаци, по камънаци, с развято знаме и под звуците на военна тръба, всред пламнали тук-там огньове - едно изумително премеждие, осветено от пълната луна!
Алеко се обръща към Иван Вазов, който също участва в това начинание:
- Господин Вазов, вий бяхте очевидец - опишете тази поражающа със своето величие картина.
Но кои са участниците?
Ето ги: 110 чиновници, 25 студенти, 15 учители, 20 ученици, 10 словослагатели, 10 търговци, 6 адвокати, 6 кондурджии, 4 печатари, 3 офицери, 3 запасни офицери, 4 типографи, 4 книговезци, 4 професори, 3 аптекари, 3 лекари, 2 кафеджии, 2 кръчмари, 2 прошенописци, 2 механици, 2 дърводелци, по един литератор, стенограф, гостилничар, войник, книжар, предприемач, скулптор, пенсионер, архитект, отговорен редактор, златар, терзия, художник, бояджия, словолитник, 2 бивши министри, 3 селяни, 4 жени и множество без означени занятия...
Цялото пъстрило от хора, тъй прилежно обследвано от Алеко, той неслучайно нарича панаир и казва:
- ...но при всичко това всякой очевидец, догде е жив, ще помни панаира на Черния връх.
По онова време София е била скромен градец, изкачването на Витоша се смятало за голямо приключение, към Черни връх се отивало през Драгалевци, през Владая, през Бистрица. За водач се плащало 2-3 лева, за наемане на кон - 3-8 лева.
Планината била обрасла с буйни гори, дотолкова гъсти, че когато преди векове цар Филип II Македонски тръгнал да се изкачва на Черни връх, за да огледа оттам пътя, по който се канел да мине при неговия поход към Рим, той три дни с голяма мъка си пробивал пътека през девствената гора!
Впоследствие човешкото злосторничество свършило своето, били унищожени повечето букови и дъбови гори, както и девствените гори в подножието на планината. Докато през 1934 г. с министерско постановление е обявен Национален парк "Витоша" - първият у нас и на Балканския полуостров. На Черни връх е построена метеорологична наблюдателница през 1935 г. - с база за планинските спасители и чайна за 50 души.
Планината е уникална с бистрите си потоци и извори, със своите 1489 вида растения, 500 вида гъби, 500 вида водорасли, 300 вида мъхове, 200 вида лишеи.
Тук живеят 800 вида пеперуди, 114 вида гнездящи птици, 50 вида бозайници. Има мечки, елени, сърни, диви свине, лисици, язовци, златки, белки...
Пътната мрежа е около 110 км, алеите - към 300 км. Витоша е четвъртата по височина българска планина, сегашното й име се споменава за първи път през ХI век. Тогава там е бил развиван рудодобив, за което говорят имената на някои селища - Железница, Рударци.
- Ей, българино, стой бе, къде си се лутнал, не о хлебе единном жив будет человек - кори Алеко своите сънародници.
В същото време наставлява:
- Господа, изучете всестранно българския народ и вий ще го обикнете; в него се крие потенциална сила, намерете здрав импулс и я превърнете в жива сила.
Алеко е тъй вдъхновен от бляскавия туристически поход до Черни връх, че още на 2 септември вечерта, в салона при фабриката на братя Прошек, започва записването на основателни и действителни членове в учредявания Български туристически съюз. Той става негов патрон и го обявява за независимо, доброволно, непартийно и неправителствено сдружение.
По наше време съюзът е родолюбива и природолюбива организация с много членове. Той разполага с 410 обекта, от тях 219 са хижи и леглата в тях са 13 062, 33 туристически спални с 1300 легла, къмпинги, заслони, почивни домове.

С Алеко на Черни връх се качват и хора известни, и хора съвсем неизвестни. Между известните е фотографът Йосиф Буреш, чех, който по време на Руско-турската освободителна война снима битките, генералите, обикновените войници. По-късно той се заселва в България и е един от първите чужденци, дошли да помагат на братския славянски народ, защото българите вече имат държава, но още нямат специалисти.
Буреш стига с Алеко Черни връх, прави снимка на участниците в паметното събитие, а писателят описва как "дядо Буреш" обикаля насам-натам с триножника и фотографира.
Тогава на фотографията са запечатани повечето от тези 300 туристи. Ако на същото място днес се направи друга, на нея трябва да преброите... един милион души! Толкова са туристите, които изкачват Витоша сега за една година...
Изглежда от упрека на Алеко "не о хлебе единном жив будет человек" файда има...


Черни връх зиме

Паметникът на Алеко Константинов на Витоша