Официалните резултати будят въпроси за честността на вота

Обявяването на официалните резултати от изборите, вместо да внесе успокоение в обществото, предизвиква напрежение и буди въпроси за честността на вота. Това пише в позиция на президента Румен Радев, изпратена до медиите по повод предсрочните парламентарни избори, състояли се на 27 октомври.
Как е възможно множащите се сигнали и примери за купен и манипулиран вот да се виждат от всички, но да остават извън вниманието на отговорните институции, пита държавният глава.
Радев задава въпроси - използвани ли са държавни органи като бухалка над кметове и бизнеса за гласуване под строй, впрегнат ли е бил криминалният контингент за набиране на гласове, коя е политическата сила и кой е политическият лидер, които използват подобни уродливи практики.
В позицията президентът казва, че очаква убедителни отговори от служебното правителство и по-конкретно от Министерството на вътрешните работи, както и от службите за сигурност.
"Българските граждани имат пълното право да знаят в чий интерес работят техните институции и дали някой чрез купуване на гласове, заплахи и рекет прониква в Народното събрание. Не може да има нито купена, нито насилена демокрация. Приемем ли това за нормално, означава, че сме се отказали от самата идея за народовластие“, категоричен е държавният глава.

Илияна Йотова:
Посегателството към изборите е и към националната сигурност

"Въпросите, които задава президентът Румен Радев, са въпросите, които си задават стотици хиляди български граждани. Топката е сега в институциите, които трябва да дадат тези отговори, както и в политическите сили, вече парламентарно представени, за това как ще започне 51-вото НС, какви ще бъдат позициите и действията", заяви вицепрезидентът Илияна Йотова. По думите й посегателството към изборите е и посегателство към националната сигурност и към нашето право.
От самото начало на предизборната кампания ние питаме дали институциите ще се задоволят само с това да хващат дребните разпространители на купен вот или ще се стигне до поръчителите и до тези, които се опитват да злоупотребяват с едно от най-важните ни права - това е правото на избор, посочи Йотова.
Попитана при осемпартиен парламент и ултиматуми между партиите дали вижда увеличаване на шансовете за съставянето на правителство, вицепрезидентът отговори, че всеки ден става все по-голям песимист.
На този етап ние задаваме въпроси и чакаме отговори от институциите, посочи Йотова на въпрос кой е политикът, който купува гласове на тези избори. Този път заплахата е много по-сериозна - заплахата за това дали България ще продължи да бъде демократична държава, или ще се върнем към историята ни от 90-те години на миналия век, коментира Йотова.

51 523 са недействителните гласове, 82 619 са гласували с "Не подкрепям никого"

Броят на намерените в избирателните урни недействителни гласове от хартиени бюлетини е 51 523. Действителните гласове с отбелязан глас в квадратчето „Не подкрепям никого“ са 82 619. Това става ясно от официалните резултати, обявени от ЦИК, за разпределението на мандатите в Народното събрание. В парламента влизат 8 партии и коалиции. Най-много действителни гласове в страната и чужбина са получили ГЕРБ-СДС - 642 973. След тях се нареждат ПП-ДБ с 346 063, „Възраждане“ - 325 466, и „ДПС – Ново начало“ - 281 356. Пети са „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" със 184 403, следвани от „Алианс за права и свободи“ - 182 253, и ИТН - 165 160. На последно място са МЕЧ, които имат 111 965 гласа.
В новото НС ГЕРБ-СДС ще имат 69 депутати, ПП-ДБ - 37,
„Възраждане“- 35, „ДПС–Ново начало“- 30, „БСП–ОБЕДИНЕ4НА ЛЕВИЦА"- 20, „Алианс за права и свободи“- 19, ИТН -18 и МЕЧ -12.
Общият брой на недействителните, сгрешените и унищожените от СИК бюлетини е 17 580, посочват от ЦИК.
Броят на намерените в избирателната кутия недействителни гласове от хартиени бюлетини е 51 523.
Общият брой на действителните гласове пък е 2 519 075. Общо 2 436 456 са действителните гласове, подадени за кандидатските листи на партии, коалиции и независими кандидати.
ЦИК излезе и с решения за заличаване от листата на съответната политическа сила на кандидати за депутати, депозирали заявление с отказ да бъдат обявени за избрани. Общо 14 човека са заличени от листите по тяхно желание. Имената на депутатите в 51-вото НС ЦИК ще обяви на 3 ноември.