Трябва ни шанс за изява и перспектива

Елена Емилова Първанова е родена на 16 септември 1994 г. в град Перник. Средното си образование завършва в СОУ "Д-р Петър Берон" с разширено изучаване на чужди езици. Иска да учи журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

"Най-голямата грешка на българина е бездействието, то ни убива"

"Ние, младите, често имаме добри идеи, но те не виждат бял свят"

- Преди броени дни завърши гимназия, какво беше за теб балната нощ?
- За разлика от много мои връстници не я приех толкова "специално". Изкарах си хубаво, но за мен доста по-значимо и по-празнично беше изпращането ми от училище. То имаше двоен празник, освен че изпращаше нашия випуск, то имаше 30-годишен юбилей и концертът по случай празника беше наистина страхотен. Присъстваха целият учителски колектив и всички ученици. Програмата беше много вълнуваща и емоционална. И аз със сигурност няма да забравя този ден. Специалното внимание от страна на всички ме разчувства, а и фактът, че от 1-ви до 12-и клас учих там, ме кара да чувствам училището като дом, в който съм израснала. За мен балната нощ беше една весела вечер с класа, която нямаше такава сантиментална и емоционална стойност както изпращането.
- Какво е равнището на образованието днес, доволна ли си от него?
- Като цяло нивото на образованието в България е доста по-ниско отпреди години. Не мисля, че аз съм човекът, който ще съди, но за мен вина имат както учениците, така и техните преподаватели, защото образованието е двустранен процес. Учениците трябва да имат желание да учат, но преподавателите трябва да ги стимулират. Една от причините за спада на образованието са парите. Директорите се разпореждат с финансите, като тъпчат все повече и повече деца в класните стаи. Записват масово "мъртви души" и никого не изключват. Това руши както равнището на образованието, така и дисциплината в училище. Затова няма защо да се чудим, че почти половината от завършващите средно образование млади хора са функционално неграмотни. За щастие аз попаднах на учители, които освен много добри преподаватели са и много стойностни личности. Те ме научиха много и ми помогнаха да си изградя стабилна основа, върху която оттук нататък мога да надграждам.
- Какво искаш да учиш сега?
- Журналистика.
- Защо?
- Колкото и банално да звучи - от малка искам да уча това. Винаги съм имала интерес към онова, което се случва в страната ни и света. Обичам да изразявам мнението си, когато съм компетентна в дадена област, и да отстоявам позицията си. Много ме влече разследващата журналистика. Разследването е висшият пилотаж в журналистиката и е важен лост на гражданското общество за контрол върху властта. Тя е голямо предизвикателство за мен. Най-важното е, че имам огромно желание да се занимавам с това. Не бих учила нещо само за да имам висше образование. Тази специалност наистина ми харесва.
- Виждаш ли в България своето развитие?
- Кандидатствах в Софийския университет, така че засега виждам развитието си тук. След време нищо не се знае, но преди да съм опитала да постигна нещо в България, не бих заминала в чужбина. На страната ни са й нужни млади и амбициозни хора. И ако всеки, още преди да е опитал да "полети", иска да замине надалеч, за какво бъдеще можем да мечтаем? Бих учила магистратура в друга държава, но след това бих се върнала, за да приложа наученото тук.
- Достатъчно амбициозни ли са българските младежи?
- Не обичам да слагам хората под общ знаменател, но по-голямата част от младите не са достатъчно амбициозни. Aмбициозните хора имат високи цели, а днешните младежи са по-скоро мързеливи. Предпочитат веселия студентски живот пред това да вземат някой сертификат или да се усъвършенстват в дадена област. Когато завършат, искат да имат добра работа и висока заплата, но често не си дават сметка дали уменията им стигат. Доста от тях не са готови да се борят със зъби и нокти за онова, което се стремят да постигнат, и се предават лесно, което ме навежда на мисълта, че не го желаят достатъчно или пък са научени лесно да получават каквото поискат.
- Интерсуват ли се от това, което се случва в държавата?
- Да, интересуват се, но като че ли в тях няма воля за промяна. Лесно е да седим в някое кафе и да обсъждаме, да плюем неуредиците в държавата, но когато трябва да се действа, всеки мълчи. Най-голямата грешка на българина е бездействието, то ни убива. Още Васил Левски го е казал: "Дела трябват, а не думи".
Прави ми впечетление, че младите са настроени доста егоистично и песимистично. Казват си често: "В тази държава нищо не става. Аз да съм добре, пък каквото ще да става". Не осъзнават, че те са хората, които трябва да се борят, за да става нещо в България. Ако всеки е настроен толкова песимистично и живее с ясната мисъл да емигрира, то България ще си запази последните места във всички негативни класации.
- Какво трябва да даде държавата на младите?
- Трябва да ни даде шанс за изява и перспектива за реализация. В повечето европейски държави е почти невъзможно, ако имаш желание, да останеш без работа след завършено висше образование, докато у нас е напълно нормално.
Трябва да се чуе гласът ни, защото ние, младите, често имаме добри идеи, но те не виждат бял свят. Много от нас са активни и с ясна социална позиция, а активност не означава само от омраза, гняв или отчаяние. Активните млади хора имат и друго лице, породено от естествения стремеж на младия човек да създава, да изгражда себе си, да работи за по-добро общество, да намери призванието и средата си, да търси съмишленици с неговите интереси. Пример за това е Националният младежки форум и много други младежки организации. Те са израз на тази активност, за която говоря, и е важно държавата да я насърчава.
- Какво кара един млад човек да иска да напусне страната си?
- Ще се обоснова много кратко. По статистика 22% е младежката безработица в България.
- Kакво им липсва най-много на младите хора?
- Липсва им сигурност, възможност за изява, за развитие в различни сфери. Дипломират се, а след това накъде? Миналата година бившият премиер Борисов остави неотразимо впечатление със съвета си към студенти: "Знаете ли колко много се търсят овчари в момента, а родните студенти се дърпат да стават овчари, защото били ай ти специалисти?"
- Защо все по-често младите избират да учат в чужбина, отколкото у нас?
- Относно този избор всички кандидат-студенти са единодушни, че там ще имат бъдеще, че ще им бъде по-лесно да са самостоятелни, защото ако искат да бъдат ай ти специалисти, няма е необдходимо да се преквалифицират на овчари, за да си намерят работа.
- Можем ли да приемем масовото напускане на страната от младите като своеобразна форма на протест?
- Да, определено е форма на протест. Чрез действие или чрез слово протестиращият човек изразява едно и също нещо, а именно възмущението си от създалата се ситуация в държавата. Младият човек емигрира, когато е изгубил вярата в правото си да определя реда в страната; недоволен е, но безсилен да промени нещата. Емигрантът заминава с ясната мисъл, че "там" ще бъде чут, ще бъде подкрепен и ще има бъдеще. За жалост още от ранна възраст в децата е "насадено" емигрантското желание. Те чуват отвсякъде само негативно отношение към положението в страната. И все по-малък процент млади хора са готови да поемат риска да останат. Особено след като открият нови светове, които са доста по-подредени от света, в който живеем. По този начин с времето се губи онзи български борбен дух и ние заприличваме досущ на поробен народ, чийто поробители сме си самите ние. Протестите са най-силно изразената социална позиция, а емиграцията е нежеланието да протестираш.