Позорът на Европа
И след 15 години все още се питаме: Кой носи вината за зверството в Сребреница
/ брой: 157
Днес отново се сещаме за Сребреница. Както вече се случва 15 години на 11 юли - сещаме се за един ден. Но според логиката на случилото се, според ужаса на извършеното, уроците, които би трябвало да научим - това име не бива да го забравяме нито за миг. Съдът на човечеството произнесе най-тежката си присъда - Сребреница - това е геноцид!
Какво се случи в това малко босненско, т.е. мюсюлманско, градче, разположено обаче в онази част на територията на Босна, населявана предимно от сърби. Още щом пламна Босненската война - най-дългата, жестока и кървата от четирите войни на територията на бивша Югославия, тя се оказа в центъра на този етнически кошмар. За трагедията в Сребреница светът разбра вече след края на войната. 2500 трупа, само мъже и момчета, всички босненци, бяха намерени в общ гроб. Мнозина бяха с вързани ръце. Те не бяха загинали на бойното поле. Те бяха хладнокръвно разстреляни. Днес се твърди, че общият броя на загиналите е над 8000.
Кошмарът на това безпрецедентно след Втората световна война престъпление се утежнява още повече от факта, че то бе извършено в буквалния смисъл пред очите на "световната общност" - на разстояние от един изстрел от "сините каски". Но ооновските пушки тогава мълчаха. Днес много политици определят тези страшни събития като позора на Европа.
През 1995 г. районът на Сребреница бе станал предимно мюсюлмански след погромите срещу живеещите там сърби. По данни на сръбската страна през периода 1992-1993 г. босненците са убили там 3262-ма сърби.
ООН обяви Сребреница за т. нар. зона на сигурност, свободна от всякакви военни действия. 600 холандски миротворци, разположени в Сребреница, трябваше да разоръжат 28-а дивизия на босненските мюсюлмани под командването на Насер Орич. Холандците обаче не изпълниха задачата си. Босненските мюсюлмани използваха Сребреница като плацдарм дълбоко в тила на сърбите за атаки срещу сръбските позиции.
Сърбите отговориха. В началото на юни 1995-а сръбският корпус "Дрина" започна настъпление срещу анклава. Миротворческите сили се оказаха безпомощни. На 11 юли сърбите на практика обкръжиха Сребреница. Анклавът е превзет за шест дни. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на две - една колона от 10-15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Друга част от около 20-25 000 души остава изтласкана в най-северните части на анклава и обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.
Тази втора група е подложена на двудневен терор с избирателни екзекуции, телата от които са безразборно натрупани на видими места. Босненските сърби заколват няколко деца в тълпата, която държат под око, и изнасилват жени, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко достига степен на лудост. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват. Мъжете бързо са разделени от жените, които заедно с малките деци са качени на автобуси. Отвеждат ги към "мюсюлмански" зони. Повечето от депортираните оцеляват физически.
В Сребреница остават само мъжете и момчетата над 13 години. Днес майките им повтарят едно и също: "Изтръгнаха ми го от ръцете", "Тогава му чух гласа за последен път".
Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции - Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995-а холандските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него "нито един жив мюсюлманин".
През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на две. Малка част достига мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени. Босненските сърби събличат голи част от тях. После три дни търсят място, което да побере всичките арестувани - по стадиони, ливади, складове и училища. Накрая ги разделят на групи, отвеждат ги с камиони до местата за екзекуции, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага след това пристига багер, който да изкопае масовия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.
Всичко приключва за броени часове. Целта е постигната: районът на Сребреница е станал вече етнически чист.
Четири години по-късно ООН излезе с доклад, посветен на трагедията в Сребреница, в който имаше тежки констатации:
ООН не може да води военни действия, тя е създадена само за поддържане на мира.
ООН може да поддържа мира, разделяйки враждуващите страни, само докато те самите искат това. Но когато не искат?
ООН не може да използва оръжие и да рискува живота на войниците си. Единственото оръжие, на което организацията може да разчита, е авторитетът на световната общност. Но какво да се прави, когато враждуващите страни плюят на целия свят, както гордо заявяваха лидерите на босненските сърби Младич и Караджич, които спретнаха "чистката" в Сребреница?
Оказва се, че световната общност е напълно безпомощна пред лицето на всяка една банда от престъпници срещу човечеството.
Ето затова Сребреница винаги ще бъде наричана позора на Европа, а и на целия свят. И нека да се сещаме за нея не само на 11 юли, а да я помним всеки ден, защото Караджич и Младич имат немалко последователи, които трябва да бъдат спрени навреме. Иначе пак ще намираме масови гробове...