Като всеки обикновен гражданин
Десният Ширак ще гласува за левия Оланд, защото познава Саркози
/ брой: 91
В неделя експрезидентът на Франция Жак Ширак щял да измени на десницата. Той щял да забие ножа до дръжката в гърба на Никола Саркози чрез вот в полза на левия лидер Франсоа Оланд. Екстравагантните интерпретации и злоради коментари се нароиха след тиражирането на информацията, че повечето членове на семейство Ширак ще подкрепят социалиста. Твърденията са на Жан-Люк Баре - историкът, помогнал на Ширак за написването на мемоарите му. Присъдата - в ръцете на предизборно разделеното френско общество.
И без капка съмнение в рационалността на Баре, близостта му с Ширак и обективността на подбудите му, коментарът си остава преди всичко трактовка на един довереник, но не и позиция на официален говорител. Прибързаните заключения и жестоките квалификации от двата лагера, които бълват форумите, могат да удавят в отровна предизборна пяна безпристрастността на трезвия ум. Но помощ услужливо поднася историята. На първо място напомнянето, че враждата в сложните взаимоотношения между Ширак и Саркози ръжда не хваща. Твърди се, че бившият президент негодува срещу настоящия, защото Саркози не го е подкрепил на изборите през 1995 г. Сарко пък го поднася за слабостта към Страната на изгряващото слънце. Безспорно никой друг политик не е злословил официално толкова много по негов адрес като Саркози. Но и Ширак не остава длъжник на своя наследник, описан в мемоарите като: "сприхав, прибързан и прекалено самоуверен". Убеден е, че двамата не споделят една и съща визия за Франция и имат разногласия и по основополагащите ценности и принципи. Докато в Оланд, с когото имат общи (не само политически) корени в централния френски департамент Корез, вижда "истински държавник". Миналата година Ширак дори се "пошегува по корезки", че ще заложи на Оланд, но лютата глума си остава възмездие за непреглътнати обиди.
Наред с това е добре да не забравяме и показателните прозвища на Ширак - като "Хамелеон Бонапарт" и "Ветропоказателя", които отчасти обясняват политическото му дълголетие. В интерес на истината, Ширак влиза в политическата история първо отляво. Гмурва се в обществения живот, вдъхновен от генерал Де Гол, флиртувайки с комунизма и пацифизма, по-сетне завива надясно. През 60-те е "булдозерът" на Жорж Помпиду, а през 70-те вече премиер при Валери Жискар Д'Естен, на когото, според консервативните кръгове, вероломно изменя. Те не могат да му простят и странната симбиоза с Митеран, равнозначна с предателство към десния дух. Но политическото животно Ширак е странна птица. В един момент той е антиевропейски настроен голист, а след това най-разпаленият привърженик на единната валута. Понякога нарежда извършването на ядрени тестове в Тихия океан, а след това става отявлен екозащитник.
Когато Ширак трябваше да се яви пред съда по две дела за конфликт на интереси, социолозите рапортуваха, че според французите той трябва да бъде съден като "всеки друг обикновен гражданин". Затова и днес, предизборно, аршинът отново е същият. Ширак жестоко бе определен за "оглупял" и "невменяем", въпреки че всички настояват как старостта не е порок. Евентуалният му избор погрешно се тълкува праволинейно и сляпо като невероятно и безпрецедентно събитие. Във вота му няма нищо толкова смущаващо или скандално, че да заслужава старателна дисекция вляво и вдясно. Изборът на Ширак е преди всичко личен, базиран на преки впечатления, от които най-вече френската левица ще спечели. Той избира Оланд, защото познава добре Саркози и може да го оцени като президент. Ширак е привлечен и от "социалния голизъм" в програмата на Оланд, която е алтернатива на политиката, водена от Супер Сарко - далеч от Пакта за стабилност и вписването на златното правило в конституцията. По ирония на съдбата жестът идва от човека, чието преизбиране за втори президентски мандат (в битка срещу Жан-Мари Льо Пен) стана известно с нарицателното "по-малкото зло".
Франция е свободна и демократична страна, в която всеки има право да изрази мнение и да подаде гласа си, както сметне за най-правилно. А фактът, че десни републиканци призовават да се гласува за социалист, е по-скоро успокоително доказателство за демокрацията и плурализма.