Брюксел недоволен от румънското правосъдие
Oбвиненията се оценяват като "най-суровите" за страната след приемането й в Европейския съюз
/ брой: 187
"Румъния не спазва ангажиментите, поети при присъединяването." Такова е заключението на Европейската комисия в доклада, публикуван неотдавна, който разбуни обществеността и печата, раздвижи управляващи и опозиция в северната ни съседка. Анализаторите изтъкват, че критиките са верни и лесно може да се идентифицират виновниците. Отбелязват се обобщено главните моменти в доклада, обвиненията се оценяват като "най-суровите" за страната след приемането й в Европейския съюз.
Основното заключение е, че съдебната система в Румъния е отбелязала "голям регрес" в сравнение с миналата година. Критиките се отправят към Върховния съд на магистратурата, Конституционния съд, Върховната касационна и съдебна палата, парламента, от които зависи дейността на правосъдната система. Посочва се "играта на властите" със Закона за Националната агенция за интегритет (НАИ), какъвто в повечето страни на Европа няма. Законът е бил нарушаван, а след това и изменен от управляващите в полза на икономически интереси. По такъв начин е била дадена възможност за несъгласувана юридическа практика, за неоправдано назначаване на лица във висшите съдебни инстанции, грубо нарушаване на закона от магистрати, леки наказания за корупция. Без да се посочват имена, отправят се упреци към висшите съдебни органи, администрацията и парламента. Специално се посочват случаите на протакане от парламента на исканията за наказателно преследване срещу "бивш премиер и министър" (подразбира се бившият премиер от Социалдемократическата партия Адриан Нъстасе и министър Моника Ридзи от управляващата Демократ-либерална партия).
Европейската комисия се спира и на измененията в Закона за НАИ, които не ограничават, а насърчават корупцията. "У нас, пише в. "Адевърул", за последните 20 години се разви система, при която нарушенията станаха легално явление." "В Румъния голямата корупция означава получени пари от отговорни лица с незаконни и неморални методи, така боядисвани да изглеждат, че редът е спазен." Елиминирани са задълженията на депутатите да декларират изцяло своето имущество, като се изключат предмети на изкуството и нумизматиката.
Говорителят на Еврокомисията Марк Грей обърна внимание в свои изявления върху липсата на политическа воля за реформиране на съдебната система. Макар и да посочва някои положителни страни в нея. На журналистически въпрос дали ще има някакви санкции, Грей отвърна: "Не виждам в сегашния момент нужда за суспендиране на фондове за двете страни" (Румъния и България) и призовал към спазване на поетите ангажименти.
Невидимите източници на корупция
Румънският печат широко откликна на евродоклада и неговите оценки за състоянието на съдебната система. "Щом в Румъния се краде по силата на законни актове, очевидно извънредно трудно е да намериш някакви следи на корупцията", писа в. "Адевърул". Към това навежда мисълта и изтъкваната поява на неизброими имущества - палати, суперлуксозни коли, резиденции в невъобразими зони. "От декларациите за притежаваното имущество може ли някой да узнае как се живее като милиардер, който работел от сутрин до вечер за общественото благо?"
Някои наблюдатели се спират на опитите да се прехвърли вината за състоянието на правосъдието от болната на здравата глава. Общо е мнението, че докладът е най-неблагоприятен за страната. "Както и трябваше да се очаква, коментира "Журналул национал", Европейската комисия силно издърпа ушите на режима Бъсеску-Бок за начина, по който правосъдието е администрирано политически в Румъния."
Вестниците изтъкват, че корупцията съществува не от вчера по румънска земя и е имала свой апогей по време на фанариотите. Тогава е могло да се купува и царският трон. "Но единствената разлика между някогашната и следдекемврийската корупция, според в. "Адевърул", се състои в очевидността, достоверността за действията на една система в почти всички пори на обществото. Демокрацията е създала впечатление у някои хора, че свободата им дава право да правят всичко, каквото си искат." Вестник "Романия либера" обвинява Конституционния съд и парламента, които са позволили да се държат под секрет имуществата с мотива, че се нарушавал частният живот. "Много трудно се разследват случаи на конфликт на интереси, които имат връзка с бизнес интересите на политиците и на техните семейства. Трудно се разкриват финансовите интереси на политици и депутати по места и на национално равнище."
Кой е виновен?
Румънските наблюдатели се спират и на реакцията на управляващите среди на доклада от Брюксел. Непосредствено след публикуването му президентът Бъсеску свика пресконференция, на която окачестви доклада като "неприемлив", "с много силни изрази", с които страната е характеризирана. Той обяви, че ще свика сесия на парламента, на която ще бъдат обсъдени проблемите на реформата в съдебната система. Ще бъде изготвен доклад за постиженията и слабостите на съответните институции, който ще бъде изпратен на Еврокомисията и страните членки на ЕС.
Анализаторите посочват преди всичко обстоятелството, че първата реакция идва от страна на президента. А това е работа на премиера и министъра на правосъдието. "Накратко, заключава "Журналул национал", изходът за президента може да се резюмира така - опозицията е виновна."
Обръща се внимание на друг акцент в реакцията на президента - упрек към Брюксел за пресилени оценки. "Няма да приемем формулировки, заяви той, които не отразяват реалността." Той добавя, че по такъв начин възниква загриженост по приемането на Румъния в системата на Шенген.
Румънските наблюдатели сочат, че проблемът е чисто вътрешен, че зависи от вътрешната политика, а не от външната. "Президентските и правителствените разпоредби, дейността на управляващата партия, заключава "Журналул национал", са повод за голяма загриженост. За тези в страната и извън нея."