От Голямата гора
ВРЕМЕ ЗА МАГАРЕШКИ РЕВ
/ брой: 106
Добре ли си се настанил, Пух? Ще ти разкажа...
Ще ти разкажа какво си мисля напоследък. От няколко дни. И си мисля, че съм прав.
Както ти беше казал веднъж: „Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е Пух – значи съм прав”. И аз така – убеден съм, че съм прав.
Мисля си, че се случват поредица от случки, срещу които някой трябва да изреве.
От онзи ден се говори, че изхвърлят стотици работници от железниците на улицата. Оставят ги без работа и без хляб – тях и техните семейства. Няма да има вече пуф-паф (ти имаш много приятели деца и знаеш, че малките не обичат да казват „влак”, а предпочитат: „пуф-паф” – по-звучно и игриво е). То тази работа не е от вчера. Крадците около Тигъра отдавна се опитат да изпотрошат и съсипят всичко, което пътува на релси. Погром, който продължава с години, а преди два месеца всички разбраха как в железниците източват парички – купили директорите уж „резервни части” за над едни милион лева. А те (резервните части) се оказват предадени за старо желязо чаркове на по 40–50 години. Същите началници дали милиони левове за „модернизация” на локомотиви, но локомотивите си останали изтърбушени. И така железниците трупат борчове, пък на релсите стояли над 100 „излишни” локомотива, които можело да продадат. И така – малко по малко, докато закрият влаковете съвсем.
Питаш защо го правят? Името ти да не е Пух, ако не е заради далавера. Собствениците на големи камиони и автобуси са сред приятелите и подмазвачите на Тигъра. Искат всичко да се кара по асфалтови пътища. Нищо, че е по-скъпо. Нищо, че е по-опасно и заради камионите загиват стотици при катастрофи. Нищо, че във всички останали гори най-много се използва железницата като най-евтина и безопасна. Нали те ще си прибират паричките от превоза и ще делят меда... И срещу цялата тази зверска диващина никой не изревава. Дали пък не е заради директора на железниците Владко – и той някога се правеше на магаре?
Не знам помниш ли, че съвсем скоро така изгониха на улицата и стотици работници от тютюневите фабрики. И тогава никой не изрева.
А безобразията се сипят едно след друго. Миньори работят и загиват при зверски условия. Пак спират лекуването в горските болници. Поскъпнаха отново лекарствата и билетчетата за транспорт. Пак поскъпна горският бензин. Банките дерат кожите на задлъжнели борчлии. Дори сиренето и цветята поскъпнаха...
Е, не съм ли прав, че е крайно време някой да изреве? Ама всички мълчат. Няма ни профсъюзи, ни опозиция. Пък все си мисля, че най му отива да изреве на Ийори. По магарешки страшно. Прав съм, нали? Тези дни магарето се промени. Има нова прическа. Дори се очаква, че цялата му глава вече ще изглежда нова. Напъва се да се държи храбро и със самочувствие. Ами нека тогава да изреве за най-важните неща, а не само за това колко е древен родът му и то колко е старо и опитно, нали?
Време е за такъв силен магарешки рев. Че и за ритник за Тигъра.
Дано само промяната не се окаже повече за панделката на опашката, отколкото за главата, а?
И още нещо. Ти чу ли новината – завчера един братовчед на Ийори (казват му магарето Азбукмарко) обяви, че повече няма да е приятел на Тигъра. Но за това – следващия път.
С уважение, благодарност и извинение към Алън Милн и неговите прекрасни герои.