Те са навсякъде
/ брой: 262
Не смятайте, че вандалите обитават предимно стадионите.
Вандалите са навсякъде!
Един от тях, вече тийнейджър, живее под моя апартамент. Вече седем години родителите му го тикат към пианото и той, музикалният мъченик, седем години репетира по четири часа дневно елементарен етюд за пиано. Един и същ всички ден! Изпълнява го с виртуозността на оксиженист, когото си накарал да пее "Аве Мария..." Всички в блока страдаме, но музикалният вандал не спира, защото мама и тате дават пари за уроци на скъп учител и искат детето им да стане звезда на концертния подиум.
И с друг вандал от днешното модерно време ще дам пример. Той е литературен вандал. Стойчо, бивш сержант, днес от резерва. От пет години е охранител и за да не се побърка от скука в дългите нощни дежурства, започна да пише стихотворения. По килограм на смяна. И обикаля редакциите. И понеже те не му обръщат внимание, направо започна да издава стихосбирки със собствени средства. Рецитира наизуст свои творби в кварталния клуб "Мастика" пред почитателите на това питие. Иска Стойчо един ден басните му да се появят в читанките та внуците му да кажат след време:"Я, дядо не бил само сержант и пияндур, ами и поет!..." Да се гордеят с него един вид!
В отсрещния блок срещу нас се пръкна друг вандал - Трендафил. Той догодина ще бъде абитуриент, но има забрана, май от лекарите, да не учи нищо, а по цял ден да пуска на "МАХ" песента "Гаси тока, върти ключа, виж какво ще ти се случи". Тази чалга, пускана на отворен прозорец по стотина пъти на ден, вече обърка дишането на съседите и те започнаха да гледат с кръстосани очи. Някои си продадоха апартаментите и заживяха в други, отдалечени квартали.
Та за съвсем нов вид вандали и съвсем нова вандалщина със силно променена естетика можем да говорим вече.
Нали времената ни вече са нови, европейски и демократични, та и това ни се случи...