Порочен кръг
/ брой: 172
Бавно, но сигурно се превръщаме в страната на длъжниците. Затова говори и статистиката на НАП, която е отчела двоен ръст на наложените запори върху заплати и пенсии за месеците май и юни. Ако за първите пет месеца на 2024 г. са издадени 5936 запорни съобщения, то само за следващите два месеца броят им е 11 693. Така над 17 600 граждани са се оказали през тази година със запорирани заплати и пенсии заради просрочени задължения.
Какво доведе толкова много българи до просешка тояга? Ръстът на заплатите не отговаря на темповете, с които се увеличават цените на продуктите от първа необходимост, което пък принуждава хората да прибягват до тегленето на бързи и неизгодни кредити все по-често.
В навечерието и на първия учебен ден със сигурност няма да са един или двама родителите, които отново ще прибегнат до такъв вариант от необходимост, за да покрият нуждите на децата си. Това завърта и един порочен кръг, от който след това трудно се излиза, и животът се превръща не в живот, а в съществуване на кредит.
Най-лошото е, че на този етап няма никакъв механизъм, който да съдейства на хората в затруднено положение. И отново държавата вместо да подпомага гражданите, ги бута в ръцете на кредитните компании, които се умножават главоломно. Няма механизъм, който да защитава правата им и да насърчава финансовата култура, защото истината е, че всеки отчаян и затруднен човек става лесна жертва и мишена на финансови злоупотреби. Защото освен брутален натиск и напомняния, че си длъжник, не се предлага никаква друга алтернатива за излизане от подобна ситуация.
Към настоящия момент върху пенсии и възнаграждения за труд до размера на една минимална заплата не може да се налагат запори. Но въпреки това по закон за средства над определената минимална заплата се удържа 1/2 от цялата сума, когато длъжникът няма деца, и 1/3, ако лицето има деца. Законът очевидно е минимално опростен в полза на събирачите на дългове и по никакъв начин не взима предвид дали това е адекватна сума, спрямо ситуацията на длъжника. А дали това не обрича хората на мизерно съществуване все повече?