Ще се измъкне ли и България от тресавището като барон Мюнхаузен
/ брой: 124
То със спомени само не може да се живее, ама е хубаво, когато ги имаш. Особено ако са приятни и са те впечатлили. Понасяш се на техните криле, когато си кахърен...
Скоро и аз се пренесох в един много сладък спомен. Киро, приятелят от детинство, се бе изнесъл на село и ме покани на гости. Бе опънал софра, която никога не се забравя. Половин агне бе изпекъл в тавата, салатите му бяха няколко вида, а чудесната му ракия те водеше единствено по пътеките на философските размисли и блаженството. Ядохме, пихме, целувахме се даже... Доволни и щастливи, с твърдата увереност, че светът е наш.
Това бе преди Дянков и бат Бойко да поемат държавата, и въпреки всичко всяка минута от обилното пиршество се изниза пред очите ми. Помислих си дали ако му се обадя сега, този авер мой отново ще се сети да скрепим дружбата с още едно подобно изпълнение като онова, което никога няма да забравя.
Набрах телефона му и трепетно зачаках. Чух гласа на Киро и някаква топлина се разля от мен.
- Киро, аз съм се разтъжил за теб, а отгоре на всичко не мога да забравя никога и онова банкетче, което преди пет години спретна в моя чест! - отчетливо започнах. - Много ще съм радостен, ако пак се видим.
Надеждата ми бе, естествено, Киро да ми каже, че не може да ми гостува и аз да ида при него. А пък после той си знае работата... Отсреща обаче последва минутка мълчание. След което приятелят ми кахърно отговори.
- Абе и аз често си спомням онова твое гостуване, с агнето в тавата... А на теб не ти ли трябват картофи, че ми останаха от новата реколта непрдадени. Ако и от кромида ми си купиш, ще ти направя отстъпка в цената. Закъсахме го, та събираме парици оттук-оттам...
По-нататък вече забравих за какво съм говорил с приятеля си. Важното бе, че една голяма моя надежда умря в тресавището, в което успяха да удавят целия български малък и среден бизнес... Как ще го измъкваме сега оттам, просто не ми е ясно... Щото вярно барон Мюнхаузен сам се измъкна, просто хвана се с едната ръка за косата и хоп - със се коня изкочи от тинята, все едно не е било, но за барон Мюнхаузен всички тия неща са лесни, но за България как ще е - не знам!