ПРАЗНИК МИ Е ВСЕКИ ДЕН
/ брой: 68
Бяха ме питали веднъж, ама отдавна беше – къде ще прекараш празника... Казвам, отдавна беше, та не помня за Нова година ли ставаше дума, за Осми март ли... Отговорих, че какво да му прекарвам, аз и така си пия. Празник е тогава, когато сам си го направиш. В такъв ден нищо не работиш, само се черпиш и ти е весело на душата. Пък аз не си спомням нещо да съм работил. Не ми иде отръки някакси. По едно време получавах заплата на едно място при изричното условие нищо да не правя, защото после след мен някой дълго трябвало да поправя направеното. После почнах да получавам помощи като безработен. Предлагаха ми разни длъжности, аз иронично повдигах вежди и казвах, че ще си помисля, но кой ти мисли, докато празнува? Помощите после спряха някакси и ми се наложи да пестя. Жена ми ме попита: ти сега нали вече няма да пиеш повече? Отговорих, че няма да пия повече, но и по-малко няма да пия. Тогава жена ми ме заведе на психиатър. И той така ме попита: Вие май пиете повече? Повече от кого? – попитах пък аз. И той си замълча.
Почнах да пестя. Не пия вече водка от 75 лева литъра, а същата напитка и в същото количество, но от 15 лева и 60 стотинки. Второ – пестя от лекарствата, дето ми ги предписа психиатърът, понеже съм бил откачалка. Междувременно се пенсионирах и взех да забравям кога мога да си взема пенсията и тя току ми се натрупа, натрупа... Понякога пиша стихове и ги продавам на разни знатни българи да ги рецитират по купоните си и да казват, че току-що са ги измислили. Стиховете са такива:
Всеки си купува днес
мерцедес след мерцедес.
След такива поетични експромти просто нямаше как да се появявам и аз самият по светските купони, ако не си купех мерцедес. Купих си. И то чисто нов.
Само забравих да ви кажа още в началото, че от реституцията преди години получих три магазина на булевард Витоша и съм ги раздал под наем. С парите от наемите често пътувам до Париж, защото, както е казал Хемингуей – Париж е един безкраен празник.