Поредният фарс на десницата
Неонацизмът и пещерният антикомунизъм отново тровят България
/ брой: 29
На 1 февруари т.г. властите у нас отбелязаха тържествено Деня за признателност и почит към жертвите на комунизма. Това се случва за втора поредна година. Традицията започва след предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов този ден да бъде отбелязван като такъв. През януари 2011 г. кабинетът "Борисов" прие предложението. На 1.02.1945 г. 147 българи от монархо-фашистката власт получиха смъртна присъда от Народния съд. И досега никой от новите "демократи" не обяснява за какво ние днес трябва да сме признателни на тези хора и трябва да ги почита България. И защо те да са жертви на комунизма.
Пред очите на измъчения, обеднял и одрипавял български народ се разиграва поредният фарс на българското "дясно".
"Напоследък имам чувството, че времето се е върнало с 15 години назад и отново преживяваме демократичното управление на СДС от 1997 г., пише Галя Горанова във в. "Сега" от 2.02.2012 г. Приликите са поразителни. Пещерният антикомунизъм, русофобията, досиетата, лустрационният плам, ровичкането в църквата - всичко е същото. Сякаш някой разиграва стар сценарий, но с други изпълнители на главните роли. Политически римейк един вид. Не е Костов, а Борисов. И не ликвидира авиокомпания "Балкан", а БДЖ. Дали и сценаристите не са същите?"
В предлагания ни спектакъл
дори актьорите не са се променили
Пак виждаме възкръсналите мумии на Атанасов, Сугарев, Бакърджиев, Евг. Дайнов, Иво Инджев. Махленските политици от ГЕРБ, след като започнаха геноциден поход срещу народа, решиха да пренасочат неговата глухо буботеща омраза срещу миналото, сякаш казват: Ето кой е виновен за сегашния ви хал! Всичко това е хулиганско, безнравствено, идиотско и тъпо, защото не е истина.
Трябва да се каже ясно и на много висок глас: през Втората световна война монархо-нацистка България воюва срещу Обединените нации на страната на нацистка Германия, фашистка Италия и милитаристична Япония.
Присъдата на западните страни за ролята на България във Втората световна война и за политиката на българската управляваща прослойка като верен прислужник и помощник на нацизма в Югоизточна Европа произнесе големият български "приятел" У. Чърчил на 18.07.1944 г.: "Какво ще бъде мястото на България на подсъдимата скамейка, ще се види, когато нещастната и подла роля, която тя играе в тая война, се открие и народите на Югославия и Гърция чрез техните представители покажат на масата на примирието със съюзниците мрачната картина на делата на българската армия, извършени в техните страни от българите като жестоки лакеи на падналата нацистка сила... Народите трябва да бъдат съдени с оглед на ролята, която те играят... Българският народ трябва да бъде сурово наказан, не само защото е германски съюзник, но и защото не е в състояние да предложи на световната история нищо друго освен посредствени политици, които през всяка нова генерация го водят към нови и нови провали." (Реч по Би Би Си, вж. Евгения Калинова - "Победителите и България. 1939-1945 г.", Университетско издателство, София, 2004 г., стр. 33-34.)
Като цяло България не само предостави логистична подкрепа на хитлеристите, но и активно и целенасочено участва съвсем реално във войната срещу антифашистката коалиция. Наистина България не беше обявена официално за фашистка държава, както стана например с Румъния. Но нейната управляваща върхушка беше просмукана от фашистки идеи, тя обяви война на собствения си народ и не се посвени да сподели расовите безумства на хитлеризма. Бяха поставени под съмнение славянският произход на българския етнос и чувствата на българите към Русия. Раздаваха се истерични призиви "Да литнем срещу Англия!", бранници и ратници устройваха погроми над евреите. Властта палеше,
бесеше и разстрелваше антифашистите
и всички, които бяха срещу престъпната й политика.
Към 1.08.1944 г. Вермахтът разполага в България с 48 военни обекта, както следва: снабдителни бази, щабове и щабни служби с общо 22 047 души в 220 пункта. От тези поделения 20 са бойни - най-вече авиополкове и ескадрили изтребители. Германските запаси от военно имущество се оценяват на 6780 тона боеприпаси, 14 954 тона ГСМ, 4765 тона продоволствие, голямо количество свързочна материална част, санитарен полк, много ремонтни работилници. На 1.03.1941 г. българският търговски флот е даден под наем на Германия. Съдбата на нашите 9 кораби е печална.
Корабът "Княгиня Мария Луиза", натоварен от германците със самолетни бомби и варели с бензин, е взривен до пристанището на Пирея на 31.03.1941 г. Корабът "България", приспособен да поставя морски мини, участва в бойни операции в Средиземно море и е потопен от английската авиация през лятото на 1941 г. На 20.08.1943 г. корабът "Варна", натоварен с германски войски и боеприпаси, е потопен от съветска подводница край Крим. На 17.12.1943 г. корабът "Балкан" е потопен от английска подводница край гръцките брегове. Корабът "Княгиня Евдокия", превърнат в щабен германски кораб, е потопен през лятото на 1943 г. в Севастопол ("Славянски глас", годишник за 2006 г., стр. 78).
В преамбюла на сключения през 1947 г. мирен договор се казва: "Съюзните и сдружени нации, вземайки предвид, че България, като страна съюзник на Хитлерова Германия, е участвала на нейна страна във войната срещу СССР, Обединеното кралство, САЩ и другите обединени народи, носи своя дял отговорност за тази война... се задължава да вземе всички необходими мерки, за да обезпечи задържането и предаването за съдене на лицата, обвинени в извършване на престъпления срещу мира и човечността, заповядали извършването на такива престъпления или съдействали за тяхното извършване."
Така че не комунистите убиха "елита" на монархо-нацистка България, а възмездието на световния антифашизъм. Това беше
присъда на историята
и на международната общност. Продажната българска буржоазия беше поставена на подсъдимата скамейка. И ако комунистите имат нещо общо с това възмездие, то е, че успяха, с помощта на Съветския съюз, да получат разрешение антифашисткият съд да бъде български. Защото представяте ли си международен съд с участието на югославяни и гърци? Щеше да пострада не само "елита", щеше да бъде погребана българската държава до територията на Княжеството от 1878 г.
Говорят за кървави ексцесии веднага след 9.09.1944 г. Може да е имало и сигурно е имало извънсъдебна разправа, но кой може да спре справедливият гняв на народа!? Или някой наистина си мисли, че при подобна ситуация днес няма да има сурова извънсъдебна разправа?!
Предвид казаното, предлагам всички леви хора в България да се обединят около идеята подходящ ден от годината да бъде обявен за Ден на признателност и почит към жертвите от българския преход. Това го дължим на всички невинно загинали от геноцидната политика на "демократите". Това го дължим на мнозинството от българския народ, сложен на либералната гилотина от безотговорни и престъпни елементи.
-----------
Заглавието е на редакцията