Отглас от европейската история
/ брой: 233
Историята на европейските народи и на европейската цивилизация е пълна с трагични и жестоки драми, с вековни борби, с кървави поражения и с вдъхновяващи победи. Днес, когато е очевиден стремежът за консолидация на европейските народи пред лицето на глобализацията и глобализма, тяхната история се превръща в политика. Каква ще бъде тази политика зависи не само от брюкселските бюрократи, а и от схванатия характер и смисъл на природноисторическия процес в пълния обем на неговото диалектическо развитие. Ярка илюстрация на казаното са събитията на Иберийския полуостров преди повече от 13 века.
През VII век започва първата вълна на мюсюлманската експанзия. В 711 г. мюсюлманските войски от араби и бербери прекосяват Гибралтар и нахлуват в Испания. С огън и меч те бързо се придвижват на север и за 10 години е завоювана почти цяла Испания. Прехвърляйки Пиринеите, мюсюлманите достигат до бреговете на Лаура и само тежкото поражение край Пуатие от армията на франките, водени от Карл Мартел, спира тяхното придвижване в Европа. Започва продължителна, вековна борба на испанците за освобождение, получила названието реконквиста.
Историята на испанската реконквиста показа, че да загубиш своята страна може само за някакви си десет години, а да я освободиш понякога са нужни няколко века. Испанските историци наричат реконквистата "реализация на невъзможното".
На испанците помогна да си върнат страната непоколебимата решителност за борба срещу поробителите, авторитарната диктатура на кралете при поддръжката на селяните и гражданите, приемствеността между поколенията, възпитаването на децата в любов към родината и отвращение към враговете на испанския народ. Беше създадена непоносима обществена атмосфера към колаборационистите, стремящи се да потиснат националното съзнание на народа под предлога за "обща любов и толерантност". Народът постепенно се връщаше в реалността, където му предстоеше тежък, но достоен живот - борбата за своята свобода и независимост.
В началото на реконквистата испанците не са вземали пленници, а са избивали всички свои врагове заедно с техните прислужници и помагачи, главно от близките им етнически групи, които напразно призовавали към "общочовешките ценности". Малко по-късно пленените маври започнали да ги продават в робство. Техните слуги просто изгонвали от страната.
Героичната борба на народа за своята страна, вяра и култура, за формирането на испанската нация завършва през 1492 г., когато последната мюсюлманска опора - Гренадският емират, е превзета от обединените войски на кралете на Кастилия и Арагона. Реконквистата завършва, но историята не. На другия край на Европа тепърва започва епичната борба на балканските народи срещу източната вълна на мюсюлманската експанзия. Тази борба ще бъде още по-кървава, по-жестока и по-тежка от борбата на испанския народ, с много по-големи, по-дълбоки и по-страшни последици, изразени в прояви на примирение и колаборационизъм, които отекват до днес.
Сега е модерно да се говори за написването на обща "толерантна" история на европейските народи. Към подобна утопия се присъедини и нашият министър-председател. И как някои си представят "нова обща балканска история"? Нашите западноевропейски приятели се опитаха да напишат нещо подобно за себе си, но и досега не успяват. И знаете ли къде първо закъсаха? Немците настояваха да се изземе от учебниците на съседите твърдението, че "варвари, облечени в кожи от зверове, съкрушиха цветущия Рим". Не, казваха немците, нашите предци, готите, разрушиха износена и скапана империя, която отдавна пречеше на развитието на покорените народи, и затова донесоха на Стария свят нова култура и му вляха свежа кръв. И така написването на учебника се превърна в академична "битка на народите", на която не й се вижда краят.
Ако трябва да даваме пример за обективна, но и благожелателна, обща история, ще посоча българското народно творчество, изсечено върху скромен обелиск край гр. Трън: "На низшите подофицерски чинове, загинали в победоносната братоубийствена война". Такъв надпис могат да направят само силни и горди хора. Не мога да си представя кой в нашето смутно, развратено от нетрадиционна политическа ориентация, време може да възприеме и реализира подобен невъобразимо сложен и нетрадиционен, почти немислим, проект. Какво може да искаме от хора, които предлагат да заменим датата на националния си празник с датата на влизането на България в НАТО или в ЕС?! Както казва популярният в Русия полковник Квачков: "А после питат защо ги биеш по мутрата!" (Радиостанция "Эхо Москвы", 6.06.2008 г.)