Пардон
Нощни къпания
/ брой: 164
Стойчо ме чакаше самотен и ухилен и като ме видя, се втурна да ме прегръща.
- Ей, пенсионер-баровец си ти! – възхитих му се аз.- От море се връщаш, ама хич не си почернял, та ще ми разкажеш как изкара!
- Страшно хубаво! – не ме накара дълго да чакам за отговор Стойчо. - Отидох на морето и веднага потърсих по-евтини квартири. За един ден издирих най-евтината квартирка и се нанесох. Всъщност самостоятелна стаичка с едно легло. Двама с един силистренец си я наехме. Съквартирантът ми каза, че стар ерген бил, та по цял ден ще обикаля плажовете булка да си търси. А аз се сетих за нещо много практично. Значи, започнах почивката си с нощни плажове. Разкош! Нощем на плажа е тихо, прохладно и слънцето не те блъска в главата и по цялото тяло, та да изгориш отвсякъде! Няма край теб да тичат деца и да ти пълнят уши, нос и гърло с пясък. Избираш си който искаш чадър и никой не те притеснява. Само луната е над теб – тиха, кротка и поетична! А водата цял ден се нагрявала и топличка, ласкавичка – мечта!
- Не е ли много сомнамбулски бе, Стойчо – на плаж нощно време!? – плахо попитах.
- Не сомнамбулски, а здравословно и релаксиращо! – веднага уточни приятелят ми.- Нощем аз на плажа - съквартирантът спи. На сутринта той тръгва булка да си търси край морето - цял ден. Аз, в жегата, спя и то на сянка, далеч от плажуващата гмеж! Затова не съм почернял, ама пък съм си отпочинал приказно!?
- Е, в края на краищата, за какво ти бе морето, като не му опита от слънчевите ласки? – потопен в недоумение попитах аз.
- Абе да ти кажа откровено, друго си е самочувствието, като кажеш на аверите, че на море си бил. Пенсионер – пък на море и то през лятото. Това още повече ми вдига самочувствието и гордостта...