Пардон
Натюр Морт
/ брой: 211
Влизам си аз на изложбата, а един право насреща ми – ало, вика, вие ли сте художникът? Ми да, отговарям скромно, как познахте? Бе то веднага си личи, нали ходя по изложби. Другите хора както трябва, а само художникът... Как да не го познаеш? Бе той си гледа картините и си вика: сега, ако продам някоя, ще си купя нов пуловер. За един пуловер не продавам – казвам аз. За един пуловер, викаш, не продаваш? По-скоро ще умра от глад. Категоричен съм, каквото и да ми струва. Е, клати глава онзи, няма да те оставим де, няма да те оставим. Ти само не се притеснявай. Това сега, примерно, там, какво е? Това не е това, а изкуство! – възмущавам се. Не се обиждай. Това изкуство какво е? Автопортрет ли ти е? Щото много не си приличаш. Изобщо не е портрет, викам, а натюрморт. Така си и помислих, вика онзи. Мислех си първоначално, че е натюрморт и автопортрет едновременно. Особено с тия зелени риби наоколо. Бе ти къде си виждал зелени риби? Мене веднъж в един ресторант ми поднесоха зеленясало сирене, леле, направих ги на... Целия натюрморт направо в носа на келнера. И някой позира ли ти за този натюрморт? Не че има значение де, аз точно това няма да го купя, ама интересно, все пак... Слушай, нямаш сметка да ми се обиждаш, значи. Другото, ей онова... добре де, добре де, не онова, а изкуството там. Ще ми отива на дамаската, ама едно към едно. Имам такава една дамаска в хола на вилата. Ако я видиш, има да я рисуваш цял живот. Ти ми казваш само какво означава онова... изкуството ти там и я купувам кеш. Картината. Казваш ми по колко евро на квадратен сантиметър и – кеш. То не е дамаска, протестирам аз, то е жена. Стига бе! – оня само дето не пада. – Жена? Па аз с такава не бих легнал никога. То не е за лягане, господине, отвръщам, то е живопис. Живо-какво? – пита той. И ме успокоява: Обаче не е твоята жена, нали? Щото, викам си, художник – художник, ама с такова баш да легне... В изкуството, значи, е много важно формата, а също и съдържанието. Ти мене ме слушай, защото съм купил повече картини, отколкото ти си нарисувал. Тая я купувам. Нямаше да е лошо да има и една жена върху дамаската, ама аз жива ще си я сложа. Познавам аз една муцка, навива се на всичко. Готово?
Е, сега, презирайте ме мене, художника. Познайте какво отговорих. Готово, казах, готово! Кой не иска да има нов пуловер в края на краищата?