Черно на бяло
Кръстана срещу Гестапо
Късно ли е за поклон пред голготата на момичето разузнавач от "Червения оркестър"?
/ брой: 48
Писано е за съветската разузнавачка "Фрида", т.е. за Кръстана Янева, и е необяснимо защо днес тя е почти забравена. Всъщност съвсем обяснимо е, защото този печален факт е следствие от отрицанието на сегашната ни власт за всичко антифашистко и съветско-руско.
Българското момиче Кръстана. Което работи за руското разузнаване в антифашистките групи на "Червения оркестър" - мощна разузнавателна мрежа на Съветския съюз в Германия по време на Втората световна война. През 1977 г. по сценарий на Антон Дончев с режисьор Иля Велчев за Фрида е създадена копродукция "От другата страна на огледалото" на Студия за игрални филми Бояна и ДЕФА (https://www.vbox7.com/play:3fdfc76714). Но по социалистическо време тя не получи подобаващо признание за подвига си нито в Съветския съюз, нито в България. Не успях да открия дали й е присъдено каквото и да е държавно съветско отличие, но, както често се е случвало, то може да е било засекретено. В България й е присъден посмъртно скромният орден "9 септември 1944 г." - първа степен, "за участие в антифашистката борба". Не е ли време тази върла несправедливост да бъде поправена, поне в Русия? При нас няма как да стане. Засега.
Като прочетох написаното за нея, пред мен се изправи пленително момиче, което не отстъпва от убежденията си дори пред смъртта, дори когато нацистките "спецове" са разкъсвали тялото й и са я подлагали на чудовищни изтезания, за да я принудят да се разприказва. А то иска да чете в затвора стиховете на Шилер и Гьоте в оригинал...
Нейният баща е известен македонски войвода, а и тя самата е родена в драмското село Височен. Дано с тази публикация не открехнем още една врата за братята северномакедонци, за да обявят и нея за права македонка. Ами щом ние не я искаме... Че какво стана отново тази година на националния ни празник - пак сред героите бе споменат "големият български патриот Иван Михайлов", главорез и наркотрафикант, но не прозвучаха имената на великана Яне Сандански и неговите другари?! Бетер северномакедонците сме във фалшификациите, отнася ли се нещо до левицата.
"Разузнавачи и резиденти на ГРУ", Валерий Кочик, Изд. дом Яуза, Ексмо, 2004 г.
През март 1941 г. Военната комисия при ЦК на БКП възлага изпълнението на редица задачи за съветското разузнаване на учителка, българска комунистка, дъщеря на известния македонски революционер Иван Янев - Кръстана. Тя изяснявала разположението на немските войски на южната граница на България, събирала сведения за военните обекти по линията Кавала, Серес, Драма в Гърция, където отивала под предлог, че посещава родното си село Височен. Една от най-успешните нейни мисии е запознанството и сближаването с любовницата на немския полковник Ровел, който командвал специална ескадрила, правила аерофотоснимките на пограничните укрепления на южната граница на СССР.
През пролетта на 1942 г. Центърът възлага на групата "Арбати" да намери подходящ човек, за да го изпрати легално в Германия, където той би могъл да изпълнява разузнавателна дейност. По тази причина с Кръстана се среща зам.-началника на групата "Арбати" Стоян Шарланджиев, неин познат от комсомолската и партийната работа. Той й предлага да изпълни тази задача и Янева се съгласява.
Посещавайки посолството на Германия, Янева започва да оформя документите си за обучение в Берлинския университет, а паралелно с оформянето на документите върви разузнавателната й подготовка, която не минава без трудности, в частност възниква "бариера от нравствен и морален характер". С. Шарланджиев си спомня:
"Веднъж Танка ме попита трябва ли тя като жена да встъпва във връзки с мъже. Казах и, че е възможно и това да бъде необходимо. Характерът на разузнавателната дейност е такъв, че от нас може да потрябва всякаква жертва. Но трябва да сме готови да преодолеем в себе си не само страха, но и отвращението, защото става дума за съдбата и живота на хиляди хора".
През ноември 1942 г. Кръстана, вземайки псевдоним "Фрида", отпътува за Германия, където работи успешно 5 месеца, но на 27 април 1943 г. е арестувана от Гестапо и на 23 октомври 1944 г. е екзекутирана.
"Енциклопедия на военното разузнаване на Русия", Александър Колпакиди, 2004 г.
След разгромяването на групата на Харнак, Шулц-Бозейн и Щьобе нелегалните на Зефков продължават работата. Неговата група е разгромена чак през 1944 г., когато са арестувани ръководителите на групата и около 100 нейни участници. Но и след това оцелелите продължават да предават информация на Центъра.
Именно с тази група е била свързана К. Янева ("Фрида", "Хелга", "Герда"), българка по националност, изпратена на работа в Германия през есента на 1942 г.
Кръстана Янева е родена през 1914 г. в семейството на македонския борец за свобода Иван Янев. Баща й загива, през 1919 г. умира майка й. Възпитава се при леля си. На 16 години като гимназистка постъпва в бойната организация Съюз на работническата младеж в България, а през 1933 г. - в Българския общ Съюз на трудовите студенти. От 1938 г. работи като учителка в интерната за деца сираци в София. През 1940 г. влиза в нелегалната организация БКП. По същото време започва да сътрудничи на Управлението на разузнаването.
През 1942 г. Янева е изпратена в Берлин със задачата да установи връзка с организацията на ГРУ в Берлин, ръководена от Клара Шабел. В Берлин тя постъпва в университета "Фридрих-Вилхелм", като дори успява да получи там стипендия. Към времето на нейното пристигане обаче Клара Шабел вече е била арестувана. Кръстана успява да се свърже с групата на Съпротивата - най-вероятно с групата на Антон Зефков. Работата й е разнообразна: тя събирала информация, работела като куриер, наблюдавала военните жп превози и дори била помощничка на радиста...
Превод от руски Велиана ХРИСТОВА
"Страници из техния живот" (Спомени и очерци), Стоян Стоименов, трето допълнено издание, Партиздат, 1984 г.
Из "В леговището на врага (Кръстана Янева)":
В края на 1964 г. попаднах на писмо, писано през 1943 г. от Кръстана Янева в берлинския затвор Алт Моабит, където бяха затворени през 1933 г. Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Писмото силно ме заинтересува. Коя е тази Кръстана Янева? В биографичната справка, която прочетох, се казваше: "Загинала през 1944 г. във фашистка Германия, където изпълнявала специална задача." Потърсих портрета й. Щом го зърнах, някакъв познат и мил образ ме освети. Познавам тая девойка! Колко пъти тя беше идвала в "Нов свят".
Кой е могъл тогава да предположи, че в тая нежна и крехка девойка, с малък ръст и умна глава, се крие такава героиня? Обзе ме силно желание да проуча всички факти около нейния живот, да разкрия дейността й в Берлин. Издирих роднините й, хората, с които е дружала и съвместно се е борила, проучих нейния начин на живот, характер, воля и революционна дейност. Много снимки, сведения и документи събрахме за нея. Добрахме се и до нейни писма, изпращани от затвора в България, грижливо пазени повече от две десетилетия от нейни близки другари и роднини.
... Около 1935-1941 г. Кръстана Янева идваше кога сама, кога с другари в книгоиздателство "Нов свят". Оттук си набавяше почти всяка новоизлязла съветска и българска революционна книга... От целия й образ лъхаше интелигентност, чистота, свежест. Обличаше се добре (някои казваха - елегантно), беше внимателна с хората...
Минала суровата школа на РМС, Кръстана Янева влиза през 1939 г. в редиците на БКП, където развива всеотдайна дейност до края на своя кратък, но героичен живот. През 1941-1942 г. тя е в помощ на Военния център при ЦК на БКП, като остава неразкрита при извършените големи арести през пролетта на 1942 г...
Ръководството на софийската партийна организация я определя за секретар на Втори партиен район, но междувременно пред нея се поставя друга отговорна и опасна задача - да замине за Берлин, където да работи по линията на съветското военно разузнаване "Направи ми впечатление - изтъква другарят, който й дава връзка "по-нагоре" - голямата скромност и всеотдайност, с която Танка прие поръчението. Уредих предаването и заминаването й веднага." Кръстана Янева урежда паспорта си под предлог, че заминава в Германия да усъвършенства немски език, който тя владееше добре.
На 10.11.1942 г. смелата конспираторка заминава с редовен паспорт. По дадена парола от София Танка се свързва с хората от съветското военно разузнаване в Германия...
След близо шестмесечна напрегната, пълна с опасности дейност, тя попада в ръцете на Гестапо... Започват тежки инквизиции. Танка се държи героично. Не издава връзките си нито в Германия, нито в България. Танка е знаела у нас по име връзките, но никого не издала... Хвърлят я в затвора "Моабит", а след това в женския затвор на ул. "Баринус" щ10 в Берлин. На 22 юни 1943 г. нейното дело се гледа от Върховния военен съд, който я осъжда на смърт.
Започват страшните дни в очакване на екзекуцията, които тя понася с хладнокръвие и кураж. Това личи от нейните писма и бележчици, които успявала да прокарва през дебелите стени на фашистката тюрма. "На въпроса ти защо - отговорът е само един - осторожно пише тя от затвора на своя близък другар и приятел Любен Дорчев (загинал геройски на 7 май 1945 г. в Пражкото въстание) - защото обичам хората и децата."
"Все пак намерих сили и мога - пише му тя в друго писмо - да те уверя, че ще понеса с твърдост и най-тежкото - не ще хленча. Надежда и кураж не губя... Душата ми е изпълнена с любов, вяра и надежда. Досега в нещо не съм се разколебала - хубаво ще бъде, но това хубаво ще се откупи с много жертви, затова обичайте човешката любов и стремежа към хубавото..."
Белгийката Бети Депелсенер, съкилийничка в затвора на Кръстана Янева, в писмо от Брюксел от 10 юни 1947 г. до Бойка Караянева, братовчедка на Кръстана, съобщава за държанието й в затвора.
"... Да, Танка беше наистина моя сестра. Аз се възхищавах преди всичко от енергията й при всички изпитания. Човек не би очаквал това, когато я види, но при разговор се чувстваше една силна и същевременно много чувствителна душа. Заниманията й в Берлин не бяха много приятни. Няколко дни след като се разбрахме с нея, тя дойде при мен в шивалнята. Всяка имаше машина за шев и шиехме сутрин от 7, вечер до 6.30 часа за една модна къща в Берлин...
Танка редовно получаваше вашите колетчета и се радваше, когато можеше да ни даде сапун, паста за зъби на мен и Жермен Шнайдер, която не получаваше нищо...
Мога да ви кажа, че през цялото време, през което познавах Танка, тя не загуби нито за миг кураж. Понякога беше непримирима при мисълта, че може да бъде екзекутирана, но вашите писма винаги я ободряваха, тя казваше: "Дори да трябва да загина, нашите идеи не ще умрат. Други ще продължат с по-голяма жар."
Танка със своята простота беше истинска героиня, без да изтъква своята дейност и интелигентността си. Жалко, че днес не е между нас. Тя говореше за България като за страна, пълна с цветя и слънце, и ние се надявахме да се видим по-късно..."
За първите си впечатления от Кръстана Бети Депелсенер е записала следното: "Българката Танка, осъдена на смърт. При запознанството си ние се изяснявахме на немски. Тя е дребничка, с много живи очи и усмивка, която озарява лицето й. Танка е на 29 години... Танка ми изглежда още под въздействието на своята присъда и ужасните мигове, които са я предхождали по време са следствието... Всяка вечер е в треска..."
Повече от 17 месеца хитлеристките зверове я държат в затвора със смъртна присъда. На 13 октомври 1944 г. по нареждане на Върховния военен съд тя е преместена от затвора в Берлин в Хале, където на 23 октомври бива екзекутирана. Тленните останки на Танка са погребани заедно с останките на много съветски бойци, загинали мъченически в Хале...
Из "Под сянката на гилотината", документална повест, Христо Горов, Военно изд., 1977 г.
... На третия ден, 22 юни, заседанието на съда продължи само половин час - толкова бе необходимо за прочитане на присъдата. Кръстана, решена да понесе твърдо и най-лошото, застана между червените тоги - съдиите - и черните униформи на гестаповците.
Председателят на третия състав на Имперския съд Шмаузер...: "В името на германския народ Кристина Иванова Янева, конспиративно име Фрида, родена на 27 септември 1914 година във Височен, България, намираща се под арест поради участие в заговор против Третия райх и Адолф Хитлер и за извършване на шпионаж в полза на неприятеля, третият състав на Имперския военен съд, заседавал на 20, 21 и 22 юни 1943 година в Берлин, след като изслуша и призна обвинението на господин върховния прокурор за юридически обосновано, реши:
Подсъдимата Кръстaна Иванова Янева, разузнавачка на Червената армия през 1942-1943 година, се е свързала с членове на организацията на Харо Шулце-Бойзен и Арвид Харнак и е предавала от Берлин на съветското разузнаване важни икономически, политически и военни тайни, за което се лишава граждански права и се осъжда на смърт."
[Из писмо на Кръстана Янева до Грета Кукхов]:
"Когато ме задържаха, нямах представа какво знаят. Ако знаеха всичко, отдавна биха ме убили. Но те не узнаха всичко и не ще го узнаят... Гестаповци и абверовци се опитаха да ме спечелят за пъклените си дела. Подхвърляха ми какви ли не примамки. Напразно обаче. Аз не продадох своя идеал. И не ще го продам, каквото и да предприемат против мене. Срещу смъртта няма лекарство, но аз ще понеса своя кръст. Ще остана докрай бодра и храбра, не ще посрамя своя народ.
Днес получих писмо от моята клета леля. Винаги, когато чета писмата й, сърцето ми кърви. Аз останах от малка без родители, тя ме отгледа, обичам я като майка. И тя ме обича като своя рожба. Ето толкова вече месеци леля Злата живее в мъчителна неизвестност. Денем и нощем мисли за мене и се моли за живота ми. И аз се моля за живота си, но не на бога, а на Червената армия. Искам да се надявам, че тя ще дойде, преди да сменя квартирата"...
Бих се радвала, ако ми изпратиш "Дон Карлос" или стихотворения от Гьоте или Уланд..."
Из интервю на Исак Гозес с Кирил Янев, "Шоу Блиц бг", 18.01.2021 г.:
Години след това журналистът Кирил Янев тръгва по следите на рано отнетия й живот. Той намира хазяйката на българката. Научава, че момичето е било измъчвано 49 дни и осъдено на смърт чрез гилотиниране. По заповед на Хитлер така са умъртвявали жените от "Червеният оркестър". Мъжете са бесели на корда от пиано...
На съобщение в местния вестник, който търси свидетели на последните дни на българката, се отзовава дърводелецът на затвора. Пред българския журналист той казва: "Един ден шефът ми нареди да направя малък ковчег за една българка. Тя е дребна. Като й махнем главата, става дете". Следващата среща на Янев е с надзирателката на затвора фрау Райзенбух. Тя отказва да говори, но написва: "Получих заповед за изпълнение на присъдите на рускиня, полякиня и една българка. Нея я изведох последна. Излъгах я, че има свиждане. В дъното на коридора, срещу подпис, я предадох на двама мъжаги с гумирани дрехи и маски. Те я вкараха в специална стая, затвориха вратата и... край". Фрида е погребана в руското военно гробище в Берлин."
На кръстовището на улиците "Патриарх Евтимий" и "Граф Игнатиев", където е бил Домът за сираци, е имало плоча с името на разузнавачката. Три години след 10 ноември 1989 годинa тя е махната. Кирил Янев искал да я прибере и съхрани, но работникът, който я трошил, обяснил, че му е нужна, за да се отчете.
В Германия, в дома, където е живяла антифашистката Кръстана Янева, паметната плоча седи непокътната.