Позиция
Кога са спечелени изборите?
Защо превръщаме едно съревнование в кървава "битка" вместо в акт на себеуважение
/ брой: 104
Резултатите от изборите за Европарламента вече са известни. Седемнадесетте депутати са разпределени така: ГЕРБ - 6, БСП - 5, ДПС - 3, ВМРО - 2, Демократична България - 1. През цялата кампания страстите бяха високи и почти всички кандидати живееха с предчувствието как от есента ще участват в управлението на Европа.
Вече сме във времето на анализите по какъв начин партиите и личностите са успели или неуспели да запленят избирателите. Отзвукът за събитието от 26 май е разнопосочен, изводи - всякакви, повечето от неуспелите са недоволни от себе си. С изключение на ГЕРБ и ВМРО останалите си дават какви ли не самооценки и се самоосъждат за грешки. Нека признаем и израстването на политическата грамотност на обикновения българин. Но любопитен бе един от журналистическите въпроси, който се повтаряше в интервюта с представители на БСП: "Къде сгреши "Позитано", че загуби тези спечелени избори?" Разбира се, на много места БСП не спечели като политическа партия. Самата кампания обаче започна с предубеждението, че който се класира първи в тези избори, ще даде сигнал, че трябва да очакваме негов успех и в следващите местни и парламентарни избори. Дори битуваше приказката, че от резултата сега зависи кога ще бъдат следващите парламентарни избори. Така поставен, въпросът предизвиква разсъжденията ми в обратен ред. Искам на въпроса да задам контравъпрос. Откъде и на какво основание журналисти още на същия 26 май говореха за "загуба на спечелени избори"? Питам се на какво основание още по средата на изборния ден социолози и какви ли не гадатели поднасяха класиране кой на кое място е в надпреварата. Едва ли е нужно да се доказва, че отговорът на този съществен и главен въпрос на изборния ден се получава, когато излезе резултатът след окончателното преброяване.
Защо социолозите и какви ли не "познавачи", прокламирайки, че ползват "убедителни" методи в работата си, обявяват и класиране на участниците в събитието. Говореше се за някакви ограничения в тази посока, но и в момента някои "умници" показаха "умението" си да прилагат своите преднамерени гадателства. Накратко казано, в такива случаи за събитието трябва да се говори, когато е приключил съответният процес - тогава, когато се знае документално какъв е резултатът от състоялото се събитие.
Животът е пъстър във всяко отношение. И няма нищо по-приятно за окото и душата от направен по законите избор, следващ стриктно определени правила, изразяващи взаимното уважение между партиите, между хората изобщо. Нека отсега нататък да превърнем именно такъв тип поведение в политическите и човешките взаимоотношения в правило в рамките на изискванията на законите на красотата и общежитието ни в нашата страна. Защо превръщаме обикновено съревнование в "кървава" битка, вместо да го впишем в историята като приятна, човеколюбива, изпълнена със запомнящи се мигове, отговорност. Такава, която обогатява човешкото взаимоуважение.