Какво става по света и у нас?

През последните месеци гледах по телевизиите, слушах по радиата и четях във вестниците ужасяващи неща за влошеното подоходно положение на гражданите на южната ни съседка. Поради това те са в почти перманентна стачка и демонстрации. Обадих се на старите си познати Костас Патрос и Стаматио Вангелис - журналисти във вестник, който се издава в Пирея, и се уговорихме да им гостувам за 10 дни, през които да ме запознаят с действителното положение в Гърция. И двамата са родом от Кавала, където 80% от населението говори на нашия език. Та като се срещнахме, те ме заведоха в една таверна, където вечерта започнахме с гроздова ракия и нещо като почти шопска салата - домати, краставици, лук, но в нея има маслини вместо сирене.
"Е, какво е положението, защо стачкувате и правите демонстрации и протести?", ги попитах.
Отговориха ми, че битката е жестока.

Най-недоволни са държавните служители

Най-нископлатеният чиновник е получавал по 1100 евро, а сега заплатата му се намалява на 850 евро. Платеният му годишен отпуск от 30 дни се свежда на 24. Премахват се коледните, великденските, 13-а и 14-а заплата. Цената на литър бензин е 1,70 евро. Това дава отражение върху цените на повечето стоки, които са поскъпнали средно с 18%. Поради това и заради несигурната обстановка броят на чуждестранните туристи е намалял с 21% в сравнение с миналата година. Така 39% от легловата база остава незаета, а с 43% намалява посещаемостта в заведенията и ползването на туристически услуги, като екскурзии и развлекателни мероприятия. За спасяване на положението гръцките хотелиери предоставят безплатно ползване на чадъри и шезлонги, а някои даже поднасят плодове и фрешове на своите клиенти, докато те са на плажа. Услугата "ол инклузив" става почти задължителна, защото тя съществува в турските курорти, които са основен конкурент на гръцките. В Мармарис 10-дневна почивка с 9 нощувки, закуски, обеди и вечери се предлага за 275 лв., като в цената се включва и транспортът. Как го правят турците не знам, но те постигат 85-90% заетост на легловата база.
Понеже мой първи братовчед, който от 8 г. работи легално в Гърция, ме беше помолил да проверя на каква пенсия може да се надява, тъй като след 2 г. ще навърши пенсионна възраст, Костас и Вангелис ми отговориха, че на него по закон му се полагат около 105 евро. Но в същото време има и друг, според който

най-ниската пенсия е 280 евро

Има обаче и трети закон, според който към най-ниските пенсии се дава добавка от 230 евро. Така моят братовчед с 8-годишен трудов стаж в Гърция ще получава 510 евро. Според статута на социалния кодекс на ЕС той може да заяви, че иска да ги получава в Българлия в местна валута, поради което държавата трябва да му изплаща пенсия от 1020 лв.
А какво е положението на социалноосигурените в България?
Най-високата пенсия е 700 лв., която получават 38 хил. души. Други 130 хил. се разписват за сума от 500 до 700 лв. В подоходната група от 400 до 500 лв. са 440 хил., а в тази от 300 до 400 лв. - 490 хил. Следват 610 хил. с пенсия от 200 до 300 лв. Около 760 хил. получават от 138 лв. (минималната пенсия) до 200 лв. Дневният оклад на един човек с минимална пенсия е 4,60 лв. По критериите на ООН всеки, който има доход под 6 долара на ден, живее под прага на бедността. Това означава, че 890 хил. български пенсионери са под този праг на бедност. В тази подоходна група обаче са и 190 хил. работещи със заплата от 240 до 320 лв., защото нетният им доход също е

под 6 долара на ден

Но и това не е дъното. С обезщетения за безработни, социални пенсии и помощи по някакъв необясним начин преживяват между 310 и 370 хил. души (броят им се променя в зависимост от правото им на получаване). Тези, които се издържат със социални помощи, имат доход от 2,10 лв., социалните пенсионери и безработните са с от 3,40 до 4,20 лв. При това в България съществува парадокс, който го няма в никоя друга страна от ЕС. Само у нас българските младежи и девойки, които са завършили средно и висше образование и не могат да си намерят работа, нямат право на обезщетение за безработица, а дори получаването на социална помощ е сериозен проблем. При това държавата не поема вноските им за здравно осигуряване. Освен това дори да са регистрирани в бюрата по труда, времето, през което търсят работа, не им се признава за трудов стаж. На практика това означава, че човек, който няма никакъв доход, трябва да намери пари, с които да се самоосигурява за негова сметка, въпреки че той няма такава.

В България положението е хуже

("по-лошо", превод от руски, когато тази дума се употребява у нас в края на ХIХ в. за губернаторское) от египетское.
В Египет народът се вдигна на протест, защото 20 млн. души имат доход от 2 дол. на ден, а президентът и окръжаващата го свита са натрупали милиони и милиарди долари. Така 1/5 от населението възпламени искрата на недоволството и помете режима на президента Мобарек. Същото се случва в Тунис, Либия, Йемен, а е на път да стане в Сирия и Йордания. Задава се революционна вълна, която обхваща дори някои страни от Западна Европа. Обстановката удивително заприличва на описаното в стихотворението на Христо Смирненски:
"Москва пламти. Берлин буботи,
Париж облян е в странен блясък,
Под Лондон глух подземен трясък
Отронва тежките си ноти,
..............................
и водопади от искри се сипят
над Индия и над Египет."
Според Хартата за правата на човека, когато народът сметне, че управляващите не водят политика в интерес на обществото, хората имат право да се опитат да променят положението и с нетрадиционни средства. Ако избраниците им по демократичен път не могат да водят страната към подобряване на състоянието на всички слоеве от населението, те трябва да бъдат сменяни по всяко време, а не да се чака да изтече мандата им. За да няма ексцесии, е необходимо

съществуването на конвент

съставен от представители на гражданското общество. В него да участват хора, които са доказали, че милеят преди всичко за интересите на народа. Такъв на времето си е бил поетът, писателят и общественикът Иван Вазов. След подписването на Ньойския договор пред дома му се стича огромно множество от хора, които го питат какво трябва да се направи при настъпилите трагически събития. До известна степен с такова уважение се ползваха и Радой Ралин, Ванга, Йордан Радичков, Николай Хайтов, а преди това Йордан Йовков, Елин Пелин, Петър Дънов. В спомените си Елин Пелин (истинското му име е Димитър Стоянов), който е бил личен приятел на цар Борис III и заедно с него са си пиели ракията, пише, че в разговорите с монарха се е опитвал да го съветва за по-голяма загриженост за интересите на простия народ.
Днес Бойко Борисов няма такива съветници.
Обкръжението му е от хора, които не познават реално положението в България и затова той прави изявление, че страната ни е добро място за живеене. А всъщност не е така. В България добре живее само върхушката на държавното управление, бизнес елитът и престъпният контингент.

Статистически блъфове

са, че средната работна заплата е 690 лв., защото нея получават само 18,7% от работещите. При това броят на заетите непрекъснато намалява. През юни т. г. 29 хил. са загубили работата си, а само 14 хил. са новонаетите. При това не със средна заплата от 690 лв., а с минимална и близка до нея. При заплахата от нова глобална криза почти никой работодател не отделя средства за инвестиции и следователно за откриването на нови работни места. Черноморските курорти отчитат ръст от 18,3% спрямо миналата година, но и при това положение 70% от легловата база остава незаета (това е по думите на шефа на Института за туристически изследвания Румен Драганов). Една от причините е, че у нас цените са по-високи, отколкото в съседните страни. В Гърция дори при повишен ДДС за туристическите услуги (от 1 септември той става 23%) престоят за 1 ден струва средно 45 евро с ол инклузив, докато у нас е към 50 евро. В турските курорти цените са 30 евро, в Черна гора - 28 евро, в Хърватия и Словения - 32 евро. Туроператори от Малта и Кипър предлагат не германците едноседмична почивка за 130 евро с включен самолетен билет. Същото правят испанци и португалци. Дори Куба се отваря широко за чуждестранни туристи. Самолетният билет дотам струва скъпо - най-евтиният е 710 евро, но

еднодневен престой на Варадеро излиза 20 евро

за нощувка и храна. На прочутите бразилски курорти Копакабана и Ипанема цената за 1 ден е 35 евро в хотел с 3 звезди. По време на карнавала в Рио де Жанейро пристигат средно по 600 хил. души от страната и чужбина. Голяма част от бразилците, а и много млади хора от други страни, нощуват в палатки или съвсем на открито, което им струва 5 или 2 дол. - такса, която се събира за ползване на електричество, вода и за заплащане на персонала, който се грижи за чистотата.
Не съм ходил в Рио, но на два пъти бях в Мюнхен по време на октоберфест (бирения фестивал). Там се пие халба бира от 1 л за 1 евро, а вурстчето струва 50 евроцента. Хората пият, ядат, пеят и танцуват по цели дни и нощи.
В България също имаше фестивали на народните песни и танци - на Рожен, Копривщица и на други места. Във всяко село се правеше събор един път годишно. В някои селища се опитват да поддържат традициите, но това става все по-трудно. Не само защото хората са тотално обеднели. В много села почти няма хора на възраст под 65 г. В тях са закрити училищата, читалищата, а

дори дверите на черквите са затворени

въпреки догмата, че храмът трябва да бъде винаги отворен за миряните.
Оказва се, че докато по света хората се веселят и изпитват положителни емоции, у нас голяма част от населението мисли единствено за оцеляването си и то не в дългосрочна перспектива, а буквално за утрешния ден. Поради свитото потребление един шофьор на такси не знае дали ще реализира обичайния оборот от 60 лв., от който, като се приспаднат разходите, ще се прибере в дома си с надница от 35 лв., за която е работил 12 ч. Същото се отнася и за този, който е наел помещение, в което продава бързи закуски, както и за продавача на пазара. За да изкара нещо допълнително, един помпа тахографа, друг предлага нискокачествени продукти, а трети лъже клинетите в кантара.
Така минава животът по света и нас.