Различният празник

Бляскаво откриване на "Опера оупън 2019" на 8 юни в Античния театър в Пловдив. Бляскаво в прекия и преносния смисъл. Сериозна музикална програма, която отговаря на разбирането на доц. Нина Найденова и на Драгомир Йосифов за "Огънят/Празникът". Части от известни и по-малко известни произведения на Глук, Вагнер, Скрябин, Месиен, Верди, Димитър Ненов, Иван Спасов, Бетовен създават една неповторима музикална текстура, обговаряща по различен начин идеята за огъня и празника. Голямо преживяване заради избора на програмата и решението как тя да бъде структурирана и представена. По предложение на пиарите на Опера Пловдив е потърсена адекватна на музиката визия чрез партньорството отново с Петко Танчев и Атанас Динчев - студиото за дигитални експерименти "SenseLab". Триизмерните визуални ефекти върху Античния театър реагираха на живо чрез отчитане динамиката на музиката от оркестъра и изпълнителите - диригент бе Диан Чобанов, концертмайстор - Мичо Димитров. Необичайно решение беше смяната на местата - публиката, разположена върху античната орхестра, скенето и в двата крайни сектора на амфитеатъра, а изпълнителите срещу тях - солиращите певци върху мраморните седалки, хоровете в пространството между долните и горните зрителски сектори на театрона, оркестърът и солистите инструменталисти в граничната зона между публиката и седалките. Концертът беше зашеметяващ с експлозиите от цветове. Дори тези, които предпочитаме да слушаме с ушите си, а не с очите си, няма как да не отбележим някои много интересни изобразителни решения, свързани с изпълнението на музика от Ненов и Спасов например. Оценяваме трудността да намериш адекватно цветово решение на музикалните части и ритмически да осъразмериш звук и цвят. Великолепно представяне на двата хора - оперния, ръководен от диригента Драгомир Йосифов, и Академичния народен хор на АМТИИ с диригент проф. Костадин Бураджиев. Оперните певци-солисти седяха сред публиката, настанена в крайните сектори, и се появяваха оттам много естествено, което създаде особен сценичен ефект. Запомнящо се участие на Евгения Ралчева и Станислава Момекова в обработките на Иван Спасов на "Конье, конье" и "Годи ме, мамо", на Таня Иванова и Мариана Панова в Драгомир-Неновите "Отишел ми Караджа" и "Седефинко ле, пиленце", както и на квартета Елена Чавдарова, Вера Гиргинова, Ивайло Джуров, Георги Султанов във финала на Бетовеновата Симфония 9. Във финалната фуга из операта "Фалстаф" от Верди чухме Михаил Пулиев, Свилен Николов, Марк Фаулър, Александър Баранов, Момчил Караиванов, Евгений Арабаджиев, Александър Носиков, Светлана Иванова, Вера Гиргинова, Валерия Мирчева, Елена Чавдарова-Иса. По-малко известният на широката публика музикален авангардист Оливие Месиен с Х част от Симфония "Турангалила" за пиано и оркестър по индийски митове бе екзотика за пловдивските слушатели, но имахме шанса да чуем пианистката Дора Делийска, концертираща главно в чужбина, а в "Прометей" на Скрябин солист беше пианистът Димитър Наков. Диан Чобанов имаше трудната задача заедно с режисьорката Нина Найденова да спои отделните компоненти на сложния във всяко отношение концерт-спектакъл: музика и светлинна партитура. При изпълнението на "Прометей" от Скрябин се получи страхотен светлинен ефект - от пресечката на светлината от прожекторите и въздушната маса се очертаваха свещи към небето, оркестърът беше много добър в "Заклинанието на огъня" от Вагнер... Получи се различен празник.

Такива музикално-сценични събития като откриването на "Опера оупън 2019" са редки и запомнящи се за цял живот. Но изключително зрелище беше и постановката на Стефано Пода "Орфей и Евридика" от Глук. Забележителен режисьор, художник и хореограф - майстор на силните изобразителни решения и с особено изтънчен музикален вкус, Стефано Пода за втори път след "Силата на съдбата" от Верди работи с трупата на Пловдивската опера - солисти, оркестър, хор и балет. Диригент на оркестъра Лучано ди Мартино, на хора - Драгомир Йосифов. Над 2000 души изпълниха от ръб до ръб Античния театър. Първото впечатление е от срещата на природните стихии - водата/реката с бързеи дори (Орфей е син на речния бог Еагър, но това е, разбира се, и свещената река Стикс, а може би Лета и всяка от петте митични реки, свързани с отвъдното, недалеч се вижда и носът на ладията на Харон), още пясъкът, белият пясък на пустинята, и после огънят. 20 тона пясък и истинска река с кораб, задвижен от голите тела на десетки гребци. 

Загадъчното въртене на дервиша върху скенето в началото на действието е като завъртане на часовника на представлението, на историята за любовта на Орфей и Евридика. В забавен каданс, някак извън времето, сцената се запълва с човешки фигури, облечени в черни одежди. Орфей е преди всичко мит за мъката, за раздялата и за това как да се справим с нея, казва Стефано Пода. Пролазващи по белия мрамор на кавеата, хористи и балетисти влизат в образите на сенки, демони, фурии, духове. Черното и бялото и в много редки случаи червеното са основните и любимите цветове на Стефано Пода. Всяко движение в уж несложната хореография на разминавания и ритуални действия има своето значение, своята символика. В началото всичко това е безмълвно и постепенно музиката на Глук му придава звук и музикален обем и се чува необичаен глас, подобен на висок женски. Ролята на Орфей се изпълнява от знаменития контратенор флорентинеца Антонио Джованини. Евридика е Мария Радоева, българска певица с европейска кариера, а Амур - сопраното Светлана Иванова от пловдивската трупа. Дебют и на тримата отлични изпълнители в ролите. Изборът да се изиграе точно "Орфей и Евридика" на Глук на античната сцена в Пловдив и точно по време на "Пловдив - ЕСК 2019" е отличен извън всяко съмнение. Защото Орфей е свързан с тази земя, на която и ние живеем. Имахме нужда от такова мистериално представление за него. Сложен и постигнат баланс между всички компоненти и изпълнители в спектакъла. Красиво разгънати по цялата ширина и дълбочина на античната орхестра мизансцени с участието на хористи и балетисти. А своеобразна връзка с Тракия, с Родопите и с мита за Орфей и Евридика ни поднесе изпълнението на  песента "Ела се вие, превива, мома се с рода прощава", която най-неочаквано за всички ни се раздипли и сложи ефектен финал на представлението в горещата пловдивска нощ. Като някакво ехо. Ние творим история, ми казаха хора от трупата. Така е.

Последваха "Силата на съдбата" от Верди, първата пловдивска постановка на Стефано Пода, и "Звукът на Страдивариус", предстои на 13 юли премиерата на "Риголето", режисьор Пламен Карталов.