Азбуката по света, или за буквите с факти и числа
Нареждат сътворяването на системата за писменост сред трите най-велики изобретения в историята на човечеството
/ брой: 97
В навечерието на 24 май, когато отбелязваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост и се прекланяме пред делото на Солунските братя Кирил и Методий, нека обърнем внимание и на любопитни факти, свързани с писмените знаци, използвани по света.
Знае се, че думата "азбука" произлиза от имената на първите две букви от глаголицата и кирилицата. В много езици се използва наименованието "алфабет", получено от началото на гръцката система за писменост.
Не се знае къде и кога точно е създадена азбуката, предхождаща всички познати днес. Смята се обаче, че се "ражда" между 2000 и 1500 г. пр.н.е. на територията на съвременна Сирия. Защото именно там е намерен най-древният образец - глинена плочка с издълбани върху нея 32 клинообразни букви.
Следи от най-старите фонетични знаци са открити върху каменни надписи, датирани около 1800 г. пр.н.е., намерени близо до Уади ел Холи в Централен Египет. Преди това се смяташе, че първата азбука произлиза около 300-500 години по-късно. Така или иначе, тези и много други находки пораждат доста спорове върху разпространението на писмеността по света.
Създателите на първата азбука използват египетски йероглифи и поставят нови имена и фонетична стойност на изображенията, за да представят съгласните фонеми в семитския език. Тази система за писменост бива наследена от ханаанците и финикийците. Почти всички по-късни азбуки пряко или косвено са вдъхновени от нея. Любопитното е, че ранните писмени символи, включително съвременните еврейски и арабските, не притежават знаци за гласни.
Арамейската азбука, създадена през VII век пр.н.е., е предшественик на повечето азиатски. Арабската произлиза от набатейската. А пахлави е пригодена за писане на средноперсийски и е предшественичка на арменската, която е повлияна и от гръцката. Сирийската пък е използвана след III век, както и при сътворяването на согдийската, манихейската, староуйгурската, монголската и азбуката манчу. Последното голямо усъвършенстване на буквите предприемат римските писари, които през IV век обособяват главните букви от редовните.
В повечето азбуки писмените символи са линеарни, тоест съставени предимно от черти. Изключения представляват брайловата и морзовата, както и клинописът от древния град Угарит. Известни са и други писмености като например сричковата (обикновено се състоят от 50 до 400 знака), а също така идеографската, при която знаците представят цялостни идеи.
Добре е да се знае още, че в азбуката от вида абджад има букви само за съгласните, а в абугида гласните се отбелязват чрез промяна на формата на знаците за съгласни.
Някои експерти нареждат сътворяването на системата за писменост сред трите най-велики изобретения в историята на човечеството заедно с измислянето на цифрите и създаването на колелото.
Смята се, че в днешно време на планетата ни се използват 65 азбуки. Най-богатата от тях е кхмерската, която наброява 72 букви. Но най-голямата същинска азбука (която има букви за всеки отделен звук, тоест не е абугида), е арменската - с 38 букви. Сред най-икономичните се нарежда писмеността на мура-пираха, наброяваща едва 10 символа, следвана от 11 знака, използвани от езиците, на които се говори в Папуа Нова Гвинея, и от азбуката на ротокас, съдържаща само 12 букви.
Най-разпространената гласна във всички езици е "А". Не съществува писменост, в която тя да липсва. Има я дори в абхазкия, където освен нея има само "Е", както и в убихския като единствената гласна.
Най-древната буква е "О". Използва се още от финикийците отпреди 3300 години и оттогава изобщо не се е променяла.
Заради някои комбинации често не е категорично ясно от какво се състои определена азбука. Например във френския език се използват същите основни букви като в английския, но върху някои от тях се поставят диакритични знаци (ударения). В италианския пък се употребява част от латинската азбука за писане само на родни думи, но някои други букви, като например K, X и W, са запазени за чуждици. За един и същи език може да има различни набори от знаци или определени правила за някои думи, както например в сръбския се комбинира латиница и кирилица.
Финският пък е с правописна система, при която се забелязва почти пълно съответствие между букви и фонеми. В стандартния испански може да се предскаже произношението на дадена дума по нейния правопис, но не и обратното, защото някои фонеми могат да бъдат представени по повече от един начин. Във френския с неговите "неми" букви и трудното използване на назални гласни и елизия може да изглежда, че почти липсва съответствие между правопис и произношение, но неговите правила за произношение всъщност са последователни, предсказуеми и до голяма степен прецизни. Пълна противоположност на тези системи е правописът на английския език, където съставът на много думи просто трябва да се запомни, тъй като в тях няма логично съответствие между фонеми и букви.
Освен обикновените азбуки съществуват и т.нар. честотни: символите им са разположени според честотата на тяхното използване в речта. Именно с помощта на подобна система Жан-Доминик Боби "написва" цяла книга, наречена "Скафандър и пеперуда". Френският журналист, сценарист и писател, парализиран и лишен от възможността да говори заради прекарания тежък инсулт, има възможност единствено да мига с лявото си око, но успява по този начин да сътвори истински бестселър, по който по-късно дори е заснет филм, награден с безброй престижни отличия.
Не всички знаят, че заедно с калиграфията (изкуството за красив и четлив правопис) съществува и понятието какография (от гръцката дума "какос", която се превежда като "лошо, грозно"), символизираща неразбираемо, небрежно писане.
Под сянката на Гинес и седмото изкуство
Според Книгата на рекордите на Гинес най-дългото от употребяваните днес географски наименования е неофициалното название на хълм, разположен на един от новозеландските острови. Съставено е от 85 букви и в превод от маорски език означава "Мястото, където Тамати, човекът с големи колене, наричан още ядящия земя, изкачва планините, слиза от планините и ги поглъща, като свири на флейта за своята любима".
Съществуват поне десетина филмови и телевизионни екранизации на прочутия роман на Натаниел Хоторн "Алената буква". Героинята му е принудена да носи върху дрехите си символа на извършеното от нея прелюбодеяние. Подобно наказание наистина съществува в Нова Англия през ХVII-ХVIII век. В зависимост от нарушението на общоприетите норми осъдените трябвало да слагат върху гърдите си определена буква, разкриваща какъв точно закон са престъпили.