Срещи
ДАНИЕЛА ДИЧЕВА:
Българския си род диря, с бод, бродерия оставям следа
Везмото е нещо, което човек трябва да почувства и пожелае със сърцето си, казва инженерката, която с игла и с песен пресъздава традициите
/ брой: 60
ДАНИЕЛА ДИЧЕВА е родена в Асеновград. Завършила е Техническия университет в София, машинен инженер, специалност "Техника и технология на текстила и облеклото". Работи в голяма българска търговска фирма. "Така се случи, че като завърших, след всички промени, много от заводите и тези производства бяха закрити, животът тръгна в друга посока и не можах да работя точно по моята специалност, но образованието наистина е важно и ми е помагало", казва Даниела. В Регионалния етнографски музей в Пловдив до 4 април е подредена изложба с нейни съвременни интерпретации на български автентични и авторски шевици. Концерт на откриването изнесе Камерната вокална формация "Б-фолк" с диригент маестро Светослав Балтаков, в която Даниела пее.
- Госпожо Дичева, откъде тръгват Вашите интереси и по-сериозни занимания с бродерията и с музиката?
- Нещата са много свързани. Корените ми са от Родопите - и майка ми, и баща ми са родени в този край, там всички пеят и аз от 3-4-годишна възраст пея. По време на ученическите си години съм се занимавала с музика - свирех на пиано, пеех във всички възможни хорове и състави в училището. Дори имаше момент, в който исках професионално да се занимавам с музика, но това така и не се случи.
А с бродерия се занимавам от 9-годишна, всяка лятна ваканция отделях време да правя карета, възглавнички. Тогава нямаше много информация, освен от някоя баба, съседка, леля да вземеш модел, да те научи и да направиш това, което ти харесва. Но в последните десетина години проявявам особен интерес към шевицата. Започнах да се интересувам какво означават символите, знаците, какво е значението на цветовете и така моят интерес се задълбочи и започнах да правя нещата, които показвам в изложбата. Тъй като в съвременния ни живот и изобщо в начина, по който е уреден нашият дом, не го подреждаме с ковьори, карета, възглавници, освен ако не е някоя битова стая или механа, реших, че е подходящо да ги изработвам във вид на пана, които да украсяват съвременния дом като картини.
Друго, което е моят собствен почерк - платът, на който бродирам, е панама, с една лъскава нишка и мисля, че много добре се получава. А рамките са ръчно изработени от дърворезбар от Габровския край - всяка е уникална, от различни видове дърво. Смятам, че когато бродерията е ръчно направена, добре е цялата визия да е изработена на ръка, т.е. да остане в нея енергията на човека, който я създава.
- Това е второ представяне на този проект, нали?
- Първата ми изложба беше през 2018 г. в София. На откриването изнесохме концерт с народния хор, в който пея - Фолклорна вокална формация "Дилмана" към Националния студентски дом с диригентка маестра Дарена Попова.
Във втората изложба съм добавила чанти, колани, други неща, които биха могли да се ползват като аксесоари към съвременното ни облекло. Тази втора изложба беше показана в София на 2 февруари т.г. в Центъра по самопознание "Орфей". Сега, при откриването й в Пловдив на 22 март, също имаше концерт, в който представихме Камерната формация "Б-фолк", от която съм част.
Създадохме я през 2018 г., пет певици под ръководството на маестро Светослав Балтаков. Маестро Балтаков прави аранжиментите, изпълняваме само негови обработки, като освен традиционната народна многогласна музика, имаме и песни със съвременни аранжименти. Това много добре се съчетава с модерната визия на моите шевици, с начина, по който изглеждат. Беше вълнуващо, интересно за публиката, нещо ново и различно.
- Какво означава името на проекта Ви - "Брод Диря"?
- Това е по-скоро игра на думи: българския си род диря, с бод, бродерия оставям следа, проправям си пътека, защото само по неотъпканото можеш да оставиш диря. Може да се интерпретира по различни начини и всеки от тях има своя смисъл и е верен.
- По колко време успявате да отделяте на това любимо занимание, предвид че се трудите на пълен работен ден? В какво настроение трябва да сте, за да се занимавате с бродерия? Как върви Вашият творчески процес?
- Различно е. Това наистина е процес. Шевицата и везането са начинът, по който се зареждам. Когато около мен всички са здрави и няма нещо, което да ме притеснява, отделям време, обикновено през почивните дни, и се концентрирам в това занимание. Може да си пусна музика, понякога процесът върви бързо, друг път ми отнема много време, не се получава добре веднага... различно е.
- Моделите, които пресъздавате, са заимствани или са авторски, как се раждат?
- Някои от моделите са от автентични носии, от ризи, сукмани, ръкави, пазви. Други намирам в книги от наши изследователи, които от миналия век са ги документирали. А през последните години има и авторски схеми, но те носят същата символика и значение, както древните шевици.
- Те от различни фолклорни области ли са?
- Да, от различни краища на България са. В процеса на изучаването им разбрах, че има различия освен като геометрична комбинация, също и цветово. Например в Северозападна България цветовете са тъмни - кафяво, черно, в Бургаско-Елховско, в Югоизточна България са много цветни - розово, жълто, светлосиньо, зелено... Естествено, навсякъде присъства червеният цвят, който се свързва с празничното. Трудно съчетаеми на пръв поглед цветове стоят хармонично и уравновесено в готовото изделие. Много е интересно.
- А в мотивите има ли сходство?
- Всеки от мотивите има своето значение, има няколко мотива, познати на всички, които се интересуват. Елбетицата е двойно пресеченият кръст, който олицетворява основните четири посоки и четирите полупосоки, в центъра са събрани тези осем лъча и това символизира хармония. Друг основен мотив е канатицата, която освен в коларството и килимарството, се използва и в шевиците. Тя е за здраве, плодородие, развитие на рода, и със съответните фигурки по нея - може да бъде и по-богата, има различни значения. Така че всяка шевица отговаря на нещо. Неслучайно са ги бродирали по крайните части на дрехите, с цел да предпазват.
- Успявате ли да вплетете нещо от шевиците в облеклото си?
- Да, някои от коланите, които правя, са избродирани с пафти, също чанти, бижута, няколко ризи съм избродирала...
- Ако някой си хареса експонат от изложбата, може ли да поръча при Вас?
- Който проявява интерес, би могъл да се свърже с мен и да изработя модел по негово желание.
- Във Вашето семейство или сред близките, приятелите Ви има ли такива, които се запалват от Вашето изкуство и проявяват желание да се научат?
- Към момента по-скоро ми се радват за това, което правя, но все още никой не е проявил интерес да опита. Може би и това ще се случи... Човек трябва да узрее и да стигне до извода, че има необходимост да го направи.
- Може би, ако чувства нужда по този начин да изрази себе си, своята принадлежност към родовата памет и традиция?
- Така е. За рода на едната ми баба по майчина линия има документирана история за 270 години назад - Яръмовия род от с. Стойките. От рода на баща ми също имаме информация за шест поколения назад. Явно моята връзка с тези корени е много силна и нещо ме подтиква да я търся, да разбера, да се науча, да се ползвам от този духовен житейски опит на предците. И за мен все още е необяснимо, затова все още го диря този брод...
- Част от свободното си време посвещавате на музиката и тя винаги присъства, заедно с везмото, и на Вашите изложби?
- Да, така е. Двата концерта - в София и в Пловдив, завършиха с по едно мое соло с родопска гайда. Винаги съм облечена в автентичната носия, която имам в наследство от моята баба. Родопската песен ми дава сила и свобода на духа. Но освен родопската песен, съставите, в които пея, ми дават възможност за собствено развитие в музиката - и там човек постоянно трябва да научава нещо ново и да се развива. Почти всяка вечер след работа сме на репетиции, а когато ни предстои участие, натоварването е по-интензивно. Но за това, което те влече и имаш нужда да правиш, винаги намираш време и начин. На репетициите забравям за света и музиката е единственото, което ме откъсва от действителността, от всекидневието, от натоварването, това е и начин за релаксация.
- И двата състава не са професионални, нали?
- Само нашите ръководители са музиканти. В "Б-фолк" сме пет жени, всяка с различна професия - клиничен лаборант, доцент по палеонтология, счетоводител, детска учителка и аз съм инженер, събрани и вдъхновени от музиката под ръководството на маестро Балтаков.
- Как да запалим и приобщим по-младите, които сега оформят своите виждания за стойностното в живота, за естетика, за осъзнаване на важността на традициите и силата на корените, към подобни ценности?
- Има много млади хора, които се интересуват, както и много млади талантливи хора. И в двата наши състава идват и такива. В последните години мнозина танцуват народни танци, носят бродирани дрехи. Явно младите хора също искат да познават традициите, да се върнат към своите корени по някакъв начин.
- От какво зависи тази нагласа - от семейството и възпитанието, от образователните институции, от обществото, в което живеят и се развиват?
- Всичко започва от семейството. Семейството е началото на всички пътища, които след това продължават образованието, обществото, средата. Сега има достъп до всякаква информация, но ако тези ценности не са възпитани в семейството, е много трудно.
- Как Ви звучат днес думи като патриотизъм, род, родина, национално достойнство, принадлежност към България и българското?
- За съжаление, през последните 30 години нещата много се политизират. Преди това са изглеждали по друг начин. Но като имаме предвид, че шевицата и българската народна песен са се запазили и съхранили хилядолетия наред, независимо държавата от кого и как се е управлявала, дори и когато е била под робство, това, което е в душата на българина, ще остане, въпреки днешния сложен и в световен мащаб, и на нашата територия политически облик на нещата. Това, че за малко някой ни замъглява ума или погледа, е нещо временно, а българското винаги ще оцелее.
- Показвала ли сте в родния си град своите творби?
- Не, не съм ги показвала. Имам покана за празниците на Асеновград през септември да направя изложба или под друга форма да представя нещата си на своя територия.