Акценти
За такива хора трябва да се знае...
За тях всеки ден в годината е Ден на антифашиста
/ брой: 76
Поздравих един мъдрец, антифашист, политзатворник и смъртник от антифашистката съпротива 1941-1944 г., партизанин, един голям, свръхголям човек - Анжел Вагенщайн. Поздравих го с 11 април, просто казано - с Международния ден на антифашистите. Отговори ми, че за него 365 дни в годината са дни на антифашистите, всеки ден от годината е Ден на антифашиста...
Така си помислих и за Тотю Бакалов - ветеран от антифашистката съпротива 1941-1944 г. в Стара Загора. Ремсист, политзатворник с десетгодишна присъда, излязъл на свобода от Старозагорския затвор с Деветосептемврийската победа. И за него всеки ден от годината, всяка нощ и всяко утро са на антифашистката идея...
Преди дни Тотю Бакалов навърши 94 години - и огромната част от тях са вречени на антифашизма - с мисли, борби и спомени, с многото статии и слова, с книгите, посветени на върли събития, на светли личности, изгорели в борбата, чиито имена застиват завинаги в полицейските архиви и по паметните плочи.
Най-често го срещаме на пейка в старозагорския парк "5 октомври" пред Братската могила-костница на загиналите в битката срещу фашизма - от шеметния септември през 1923 г. до победния през 1944-та!
Възрастта и неизбежните й тежести вече все по-често го задържат у дома, но духът и мисълта му са пламенни, борбени - времето не може да сломи волята им да се пази антифашистката памет, да се връща той с гордост назад във времето и да гледа тревожно и трезво на днешните повратности в страната ни, с които пак тъмни сили възраждат фашистки сенки... Така ли не научаваме нищо от историята си, от едни отминали времена?
Не гасне неговото верую. Нито верността му към идеята, разпалена от Дядо Благоев и обгорена в борба през годините от 1923-та до 1944-та, окрилена от социалистическото съзидание след Деветосептемврийската победа. Тотю Бакалов посвещава живота си на истината - като правник, като председател на Окръжния съд в Стара Загора, като общественик, като председател на Областния и Общинския съвет на Българския антифашистки съюз. Като деец на Българската комунистическа партия, в чиито редици някогашният ремсист е приет през 1948 г.!
Някъде погрешно е записано, че в партията влиза през 1952 г. - не, не е така. От 1948-а той носи партийния си билет и е важно да се знае, защото този партиен билет е знак за неговото сливане с живота на партията и нейните идеи, с нейните борби и с нейното съзидание. Всеки ден от онази 1948-а досега е съпреживян, изстрадан, възрадван с успехите и победите, разтревожен днес...
Тотю Бакалов е едно от знаковите имена на антифашисткото движение в България и на Българската социалистическа партия - с мъдрост, с воля, с вярност и вяра - за социализъм в страната ни!
Ветеранът се вглежда в днешния ден, в живота на хората и на цялото българско общество. В мислите си споделя своите наблюдения, тревоги и надежди с Иванка Терзиева - любимка на старозагорската ремсова младеж, убита от фашистите в една от стаите на полицейския участък в Стара Загора с колове от зеленчуковата градина. И бди над паметта й. Споделя с верния си другар от ремсовата им младост Иван Огнянов, с много още другари, чиито имена са в книгите за барутното време...
Ръката му вероятно и сега посяга към белия лист - да напише пак някой пламенен ред, с който да защити своята същност на антифашист и деец на социалистическата партия, на гражданин и общественик. Да пази от хули и посегателства паметта на онези, легнали в Братската могила и в неговото сърце.
А тези редове са за това, че хора като Тотю Бакалов трябва да се знаят и да се тачат белите им коси - те са като бели пламъци на един неизтляващ факел на антифашистката памет.